Определение № 754 от 16.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 418/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба от пълномощника „Туана Комерс“ЕООД “ ЕИК[ЕИК] срещу определение №3623 от18.12.2025 г. по в гр.д. 2321/2025 на Второ т.о. на ВКС за оставяне без разглеждане на КЖ на същата страна срещу решение № 127 от 25.07.2025 г. по в.гр.д. № 292137/20243 г. на Окръжен съд-Разград, с което съдът се е произнесъл по три обективно съединени иска с предмет съществуването на валидни облигационни правоотношения по три договора за наем на обекти за търговска дейност по три броя фактури. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на на обжалваното определение на друг състав на ТК на ВКС. От страна на ответника по ЧЖ е постъпил отговор на същата със становище за неоснователността й. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС, Второ т.о. се е позовал на следното: Обжалваното с касационната жалба решение на въззивен съд е постановено по спор по три обективно съединени установителни иска по чл.124 ал.1 ГПК и е разрешен спор между търговец - „Туана Комерс“ЕООД “ ЕИК[ЕИК] и Обл. управител на Област Разград с предмет установяване на съществуването на валидни облигационни правоотношения по три договора за наем на обекти за търговска дейност по три броя фактури. Цената на всеки един от трите иска, посочена от ищеца в исковата молба, съответно: 3456 лева, 11 520 лева и 2 888 лева т.е. - под предвидения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК минимален праг от 20 000 лв. за достъп до касационно обжалване по търговски дела. От изложеното съставът на ВКС, чийто акт се обжалва пред настоящия състав е направил извод, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК, доколкото спорът е търговски по своя характер, съгласно презумпцията на чл.286 ал.1 ТЗ и безспорно наличното качество на ищеца- търговец /търговско дружество/ и следователно подадената срещу него касационна жалба е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Настоящият състав на ВКС,Първо т.о. споделя преценката за характера на делото като търговски, доколкото има за предмет спор между търговец и Обл.управител за съществуване на валидни облигационни правоотношения по три договора за наем на обекти за търговска дейност и оборимата, но не оборена в настоящия случай презумпция, че сделката, сключена от търговец е свързана с упражняваното от него занятие / чл.286 ал..1 във вр. с ал.3 ТЗ/ и следователно се явява търговска. Ето защо и при положение, че цената на всеки от трите обективно съединени иска е под предвидения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК минимален праг от 20 000 лева за достъп до касационно обжалване по търговски дела, то правилно КЖ е оставена без разглеждане като недопустима. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение като прецени правилността на обжалваното определение