Определение № 160 от 17.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3097/2013 г.

Обжалвано е въззивното решение с № 263 от 06.11.2012 год., постановено по гр.дело № 95/2012 год. по описа на Ловешкия окръжен съд за обезсилване решение № 289, т.ІІІ от 12.12.2011 год. на Троянския районен съд, в частта, с която е уважен предявеният от Д. С. Д. иск с правно основание чл.108 ЗС и е признато за установено по отношение на М. М. Г., Г. Х. И., М. Х. Г. и М. Г. Г. /конституирани на мястото на Ц. Х. Г., починала на 25.05.2008 год./, че Д. С. Д. е собственик на ливада от 1935 кв.м., представляваща поземлен имот с идентификатор 52218.764.53 по КК на [населено място], както и в частта за разноските, които са възложени на М. М. Г., Г. Х. И., М. Х. Г. и М. Г. Г., с прекратяване производството в тази част.

• потвърждаване решение № 289, т.ІІІ от 12.12.2011 год. на Троянския районен съд в останалата част като се счита, че Д. С. Д. е собственик на имот с идентификатор...... съгласно изменение на КК на [населено място], одобрена със заповед КД-......../..... год. на началника на С.-Л., идентичен с имот с идентификатор........ по КК на [населено място], одобрена със заповед РД-...../..... год. на основание наследство и реституция, приключила с издаването на решение № ...../..... год. от ОСЗ-офис А. и на скица № ....../....... год., издадена от С..

Недоволен от въззивното решение е касаторът Х. Г. С. от г р.А., представляван от адвокат Р. Г., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване понеже е „допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е от значение за точното прилагане на закона респ. за направените от съда правни изводи”.

От ответника по касация Д. С. Д. от [населено място], представляван от адвокат С. Г. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост. Не претендира за направени разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция.

Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение като взе предвид данните по делото, приема следното:

Според удостоверение с изх.№ 23 от 21.01.2011 год. на [община], издадено на основание чл.265, ал.1 ДОПК данъчната оценка(цената на иска) за процесния имот е до 5 000 лева, поради което касационната жалба е процесуално недопустима.

По изложените съображения и на основание чл.280, ал.2 ГПК при условията на иззета компетентност Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение