Определение № 60813 от 14.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3035/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 25.03.2021г. по гр.д.№2629/2020г. на АС София, с което е уважен иск предявен на основание чл.422 ГПК. Жалбоподателят-Д. Й. Б., чрез процесуалния си представител поддържа, съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, както и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.Моли да бъде допуснато касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно. Ответникът – „Юробанк България“ АД, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е приел за установено, че Д. Б. дължи на „Банка Пиреос България“ АД, като поръчител и солидарно с кредитополучателя, сумата 100 000 евра – част от обща дължима главница по договор за инвестиционен кредит № 1330/2007 г. от 12.10.2007 г., сключен между ищеца и трето лице - „Еко Грийн“ ЕООД, изменен с анекси и за изпълнение на които задължения ответниците са встъпили в дълг по силата на анекс А2 №1330/2010/13.07.2010 г. и отговарят солидарно, ведно със законната лихва, считано от 26.11.2014 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.No 6775/2014г. на РС Перник. Със същото решение е отхвърлен предявеният от „Банка Пиреос България” АД, установителен иск по чл. 422 ГПК срещу „Клинър” ООД, за признаване, че „Клинър”ООД дължи на ищеца „Банка Пиреос България” АД, като солидарен длъжник, сумата от 100 000 евро от изискуема и непогасена главница по договор за кредит №o 1330/2007 г. от 2.10.2007 г. сключен между ищеца и трето лице - „Еко Грийн“ ЕООД, изменен с Анекс А1 до А15, последният от 24.01.2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата наподаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 26.11.2014 г. до окончателното изплащане, закоито суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 6775/2014г., по описа на PC-Перник като неоснователен. С определение от 24.04.2019г. по същото дело, неразделна част от решението, е отхвърлена молбата на „Банка Пиреос България”АД за изменение на решението в частта за разноските, присъдени на ответното дружество „Клинър“ООД, както и в частта относно претендираните допълнителни разноски, дължими от ответника Д. Б.. Със следващо определение от 22.07.2019г съставът е допълнил предходното си определение по чл.248 ГПК и присъдил допълнително по молбата на „Банка Пиреос България“АД сумата от 4511,66лв, представляваща разноски в заповедното производство. От събраните пред първата инстанция доказателства въззивният съд е приел за установено, че по ч.гр.д. №6775/2014г. по описа на РС Перник в полза на „Банка Пиреос България“ АД /вместо която пред въззивната инстанция е конституирана„Юробанк България“АД като универсален правоприемник на осн. чл.227 ГПК/ е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу длъжниците Н. Ф., П. П., „Стил Трейд“ЕООД, „Клинър“ООД и Д. Б. /последните двама ответници пред първата инстанция/ за плащането на сума от 100 000евра, представляваща част от падежирала, изискуема и усвоена главница / от общ размер 1873347, 85 евро / по договор за инвестиционен кредит №1330/2007 г. от 12.10.2007 г., изменен с Анекс А1 до А15 от 24.01.2013г., ведно със законната лихва от подаване назаявлението – 26.11.2014г. Констатирано е от писмените доказателства, че на 28.11.2014г., въз основа на заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК на „Юробанк България“АД, е издаден изпълнителен лист за сумата от 100 000 евро срещу длъжниците, всеки от които подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и банката е подала подал искова молба по реда на чл. 422 ГПК в предвидения месечен срок на 31.07.2015г. Прието е за установено, че с договор за инвестиционен кредит №1330/2007г. от 12.10.2007 г. ищецът „Юробанк България“АД /като универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“АД/ се е задължил да предостави на „Еко Грийн“ ЕООД като кредитополучател паричната сума в размер на 1 357 103 евро, като от приетата счетоводна експертиза е направен извод, че в периода 28.12.2007г. – 31.10.2008г. сумата по кредита в посочения размер е предоставена на кредитополучателя. Установено е, че с анекс №1-1330/2009/29.06.2009 г. към посочения договор за кредит, сключен между банката –ищец, кредитополучателят „Еко Грийн“ ЕООД и Н. Ф. и П. П. /последните двама в качеството на поръчители / са се задължили да отговарят за изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договор за кредит No 1330/12.10.2007 г., вкл. за всички дължими суми до окончателното му погасяване. Констатирано е, че със следващ анекс № 3- 1330/2011/31.03.2011г. страните по договора за кредит, включително Д. Б. като поръчител, са постигнали съгласие, че към 31.03.2011 г. общият размер на просрочените задължения по договора за кредит е 429 253,95 евро, и е постигнато съгласие за отсрочване плащането на просрочените лихви. Установено е, че с последващи анекси са договорени изменения на договора за кредит, касаещи промянана падежа за погасяване на главницата по договора, както и за падежиралите и станали изискуеми вземания за възнаградителна лихва и за неустойки, като в Анекс №9–1330/2011/21.11.2011 г., чиято автентичност е оспорена в процеса, като солидарни длъжници наред с „Еко Грийн“ЕООД, Н. Ф., П. П. са посочени „Стийл Трейд” ЕООД и „Титан Клинър” ООД, и като поръчител ответникът Д. Б.. Констатирано е, че поемането на задължения за поръчителство от ответника Д. Б. е обективирано и в приетия договор за поръчителство №1330-1/21.11.2011г., с който поръчителят е гарантирал навременно и пълно издължаване на всички задължения на „Еко Грийн“ ЕООД възникнали на основание договор за инвестиционен кредит № 1330/2007 г. исключените към него анекси, независимо от другите обезпечения допълното и окончателно погасяване назадълженията на длъжника по този кредит. В анекс №10–1330/2011/12.01.2012г., чиято автентичност също е оспорена процеса, е уговорено удължаване на срока за издължаване накредита до 31.01.2012г ., като анексите за изменение на договора касаят най – вече промяна на падежа за погасяване на главницата по договора, както и за на падежиралите и станали изискуеми вземания за възнаградителна лихва и за неустойки и страни по тях са ”Клинър” ООД, посочен като солидарен длъжник и Д. Б. като поръчител. Констатирано е, че с последният подписан между страните анекс №15–1330/2013 от 24.01.2013г. страните са приели, че към 24.01.2013 г. общият размер на всички просрочени подоговора за кредит задължения е 1553150,67 евро, от които просрочената главница възлиза на 1 331 716,21 евро, като със същият са постигнали съгласие за отсрочване на задълженията по кредит до датата 31.01.2013 г. Установено е, че преди процесната заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 28.11.2014г., е било проведено друго заповедно производство по заявление на банката –ищец на 29.07.2013г. против кредитополучателя „Еко Грийн” ЕООД и съдлъжниците Н. Ф., П. П., „Клинър” ООД и Д. Б. за сумата от общо 1 688 555,58 евро, била е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 5553/2013г. на PC Перник по чл.417 ГПК и изпълнителен лист сумата от 1 331 716, 21 евро - просрочена главница по договор за инвестиционен кредит No1330/2007, ведно със законна лихва от 29.07.2013г., 5 687 евро - договорна лихва и 351 151,81 евра - наказателна лихва. Установено е, че поради постъпили възражения от длъжниците банката- заявител е предявила искове за установяване на вземането по реда на чл.422 ГПК и образувано т.д.№3637/2014г. на ГС София, прекратено с определение от 28.10.2014г. в частта по исковете срещу Н. Ф., „Стил Трейд” ЕООД, „Клинър” ООД и Д. Б., поради оттегляне на исковете срещу посочените лица, като издадените срещу „Клинър” ООД и Д. Б. заповед за изпълнение и изпълнителни листа, издадени по ч.гр.д. № 5553/2013г. на PC Перник, са обезсилени, като исковото производството по реда на чл.422 ГПК е продължило само срещу кредитополучателя „Еко Грийн”ЕООД и приключило с решение от 09.05.2016г. по т.д.No3637/2014г. на ГС София, с което е признато за установено, че дружеството дължи на банката сумата 1 331 716, 21 евро просрочена главница договор за инвестиционен кредит No 1330/2007, ведно със законна лихва от 29.07.2013г., 5 687 евро договорна лихва, 351151, 81 евро наказателна лихва, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5553/2013г. на PC – Перник. Във връзка откритото производство по чл.154 ГПК по повод автентичността на подписите, положени от представителя на юридическото лице „Клинър“ и физическото лице - длъжник Д. Б. съдът е приел графологически експертизи и е прието, че подписите в графа „поръчител” в Анекси №№2-1330/2012 от 27.04.2012 г.; №13-1330/2012 от 27.07.2012 г.; на стр.2 в Анекс №14-1330/2012 от 31.10.2012г.; в Анекс №15-1330/2012 от 24.01.2013г. и в Договор за поръчителство No1330-1/2011г. от 21.11.2011г. с категоричност са изпълнени от Д. Б., докато подписът за „поръчител” в долната част на стр.1 в Анекс №1330/2012 от 31.10.2012 г. вероятно е положен от него. Съдът е приел, за неоснователни доводите на Д. Б. за наличие на повече от една заповед за изпълнение и повече от един изпълнителни листи против него за същото вземане за периода 28.11.2014г-18.02.2015г, което прави недопустима процесната /следваща/ заповед по чл.417 ГПК и развилото се след подаване на възражението настоящо исково производство. Съдът е изложил съображения за това, че банката –ищец е подала ново заявление по чл.417 ГПК против солидарните длъжници и в частност поръчителя на 26.11.2014г., след като издадената по рано по този ред заповед и изпълнителен лист против същите лица са били обезсилени с влязло в сила определение от 28.10.2014г. Въззивният съд е намерил за неоснователно и възражението доводи за неоснователност на иска, предвид че кредиторът не е упражнил надлежно правото си на предсрочна изискуемост преди подаване на заповед за незабавно изпълнение, тъй като сключеният на 12.01.2007г. между банката- ищец и „Еко Грийн“ЕООД договор за инвестиционен кредит № 1330/2007г е бил изменян и допълван с поредица анекси относно падежа за погасяване на главницата по договора, както и за падежиралите и станали изискуеми вземания за възнаградителна лихва и за неустойки и в чл.4 от анекс №15-1330/2013г от 24.01.2013г. изрично е посочено, че крайният срок за издължаване на сумитепо целия кредит е 31.01.2013г., поради това към посочената дата в споразумението /подписано и от ответника Д. Б. в качеството на поръчител/ всички вноски са с настъпил падеж и съответно изискуеми към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК на 26.11.2014г. Прието е, че в този случай не може да се поставя въпроса за наличие на предсрочна изискуемост на кредита, условие за настъпване на която е достигнало уведомление до длъжника, преди подаване на заявлението /т.18 от тълк.дело No 482013г на ОСТГК на ВКС/. Прието е, че съществуването на дълга в общ размер на 1 331 716, 21 евро /част от които са процесните 100 000евра / е установено в полза на кредитора против главния длъжник „Еко Грийн“ ЕООД с влязло в сила решение по т.д. No 3637/2014г. на ГС София, поради това неоснователни се явяват възраженията против редовността на документа по чл.417, т.2 ГПК. Изложени са съображения, за това че размерът на непогасената част от кредита е установена по делото и със съдебно-счетоводна експертиза. Съдът е счел за неоснователни и поддържаните в отговора на исковата молба и във въззивната жалба доводи за нищожност на договора за поръчителство, сключен с Д. Б., и съответно липсата правно основание той да отговаря за чужд дълг. Вземайки предвид заключението на основната и разширена графологически експертизи съдът е приел, че подписите по всички анекси и договора за поръчителство изпълнени лично от него и същите удостоверяват валидно волята на лицето да отговаря за чужд дълг по силата на договора за поръчителство, гарантиращ изпълнението на дълга по инвестиционния кредит при допълнително договорените условия с цитираните анекси. Съдът е приел за неоснователни и доводите на Д. Б., че няма основание да се ангажира отговорността му поради изтичане на предвидения в чл.147, ал.1 ЗЗД преклузивен срок предвид, че крайният срок за погасяване на задълженията по кредита е 31.01.2013г., а не заявлението депозирано в деловодството на РС Перник на 26.11.2014г. Изложени са съображения за това, че предвиденият в чл.147, ал.1 ЗЗД 6-месечен преклузивен срок за завеждане на иск против длъжника започва да тече от изрично предвидения краен срок за издължаване на кредитната експозиция в последния подписан между страните анекс №15-1330/2013г от 24.01.2013г. на 31.01.2013г. и съответно изтича на 31.07.2013г. Прието е, че от данните по делото е установено, че на 29.07.2013г банката-ищец е подала заявление по чл.417 ГПК срещу главните длъжници „Еко Грийн“ ЕООД –кредитополучател и солидарните с него длъжници Н. Ф., П. П., „Стийл Трейд“ЕООД, „Титан–Клинър“ООД за сума в размер на 1 688 555,58 евра, част от която е процесната сума, и заповедта за изпълнение и изпълнителните листи са обезсилени след частично прекратяване на исковото производство против изброените солидарно отговорни лица, но не и против главния длъжник и кредитополучател „ЕкоГрийн“ ООД спрямо когото има влязлов сила съдебно решение по т.д. No 3637/2014г. на СГС. При тези данни съдът е счел, че банката не е загубила възможност за съдебна защита срещу поръчителя и солидарен длъжник Д. Б. на посоченото основание, тъй като обезсилването на заповедта за изпълнение няма за предмет вземането срещу главния длъжник и кредитополучател. С оглед на изложените съображения съдът е приел, че искът за признаване за установено в отношенията на страните, че Д. Б. дължи на „Юробанк България“АД /универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“/ като поръчител и солидарно с кредитополучателя сумата от 100 000лв - част от общо дължима главница подоговор за инвестиционен кредит, е основателен и го е уважил. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: допустимо ли е издаването на две заповеди за изпълнение, респ. два изпълнителни листа за едно и също вземане, на едно и също основание, между едни и същи страни, допустимо ли е издаването на изпълнителен лист за цялата сума по договор за инвестиционен кредит в случай, че банката не е предприела действия за обявяване на предсрочна изискуемост по реда на чл.60 ЗКИ, при обезсилване на издадена заповед за изпълнение за парично задължение, започва ли да тече нов 6 – месечен срок за предявяване на иск по чл. 147, ал.1 ЗЗД, извлечение от счетоводни книги, което не съдържа всички законови реквизити представлява ли валиден документ за провеждане на заповедно производство по чл.417 ГПК, допустимо ли е съдът да мотивира съдебното решение с противоречивите и некатегорични заключение на вещите лица, без да обсъди техните изводи с останалия доказателствен материал и длъжен ли е съдът да изложи мотиви за причините, поради които не възприема някои от събраните доказателства. Жалбоподателят поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателя въпроси и на соченото основание. По въпросите касаещи приложението на разпоредбата на чл. 147, ал.1 ЗЗД не е налице противоречие със задължителните разяснения обективирано в т.18 от Тълкувателно решение по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото процесния договор за банков кредит е с настъпил падеж преди заявяването на молбата за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, ал.1, т.2 ГПК и не следвада се разглежда въпрос за предпоставките, при наличие на които настъпва предсрочната изискуемост доколкото по делото не е спорно, че банковия кредит е с настъпил падеж на 31.01.2013 г., следователно за банката кредитор не е било нужно да упражнява с своето субективно потестативно право да обяви договора за банков кредит за предсрочно изискуем преди подаване на заявление по чл. 417, ал.1, т.2 ГПК. Не е налице и противоречие с т.4 б от Тълкувателно решение по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в която е прието, че не са налице основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК срещу поръчителя, ако съдът констатира от документите към заявлението, че към датата на подаването му е изтекъл срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, тъй като в случая е прието за установено, че спрямо банката кредитополучател е входирано заявление по чл. 417, ал.1, т.2 ГПК на 30.07.2013 г. с оглед датата на която договора за банков кредит е с настъпил падеж е 31.01.2013 г./съгласно Анекс № 15 – 1330/2013 г. към договор за кредит № 1330/2007 г. / е спазен срока по чл. 147, ал.1 ГПК. По въпроса касаещ заключенията на вещи лица е налице непротиворечива практика на ВКС обективирана и в решение № 108 от 16.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1814/2009 г., IV г. о., ГК, решение № 118 от 15.05.2012 г. по гр. д. № 588/2011 г. на III г. о., решение № 241 от 23.10.2013 г. по гр. д. № 3194/2013 г. на I г. о., решение № 348 от 16.11.2015 г. по гр. д. № 1271/2015 г. на III г. о. и решение № 57 от 08.05.2014 г. по гр. д. № 7493/2013 г. на II г. о/, според която съдът следва да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му и другите събрани по делото доказателства. В случая не е налице отклонение от посочената практика, тъй като въззивният съд е приел, че двете допуснати по делото графологически експертизи /основна и разширена/, са дали еднозначни отговори на поставените въпроси относно истинността на оспорените документи, поради това няма основание да се събират допълнителни доказателства и се е мотивирал защо приема заключенията на вещите лица. По въпросите относно задължението на въззивния съд да обсъди в решението си всички възражения и доводи на страните и да изложи мотиви защо не възприема някои доказателства е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в ТД №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решения от 29.01.2018 г. по гр. д. № 44/2017 г., І т. о. на ВКС, решение от 03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС и други и според същата непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Прието е, че въззивният съд е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи и в съответствие с тази практика въззивният съд при анализ на събраните по делото доказателства е достигнал до извод за основателност на предявения иск. Настоящият състав намира, че не следва да допуска касационно обжалване по въпроса касаещи редовността на извлечението от счетоводните книги при издаване на заповед за изпълнение поо чл. 417, ал.1 ГПК, както и по въпроса допустимо ли е издаването на две заповеди за изпълнение, респ. два изпълнителни листа за едно и също вземане, на едно и също основание, между едни и същи страни, тъй като същите не са обусловили решаващите изводи на съда за основателност на предявения иск по реда на чл.422 ГПК. Правният въпрос следва да е от значение за изхода по конкретното дело, като е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Що се касае до въпроса започва ли да тече нов срок по чл. 147, ал.1 ЗЗД, когато е обезсилена заповед за изпълнение, то на същият съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС по приложението на този текст, приемаща че отговорността на поръчителя може да се ангажира ако иска срещу главния длъжник е предявен в шест месечен срок от възникване на задължението. В практиката се споделя разбирането, че когато издадената заповед за изпълнение срещу кредитополучателя е влязла в сила съгласно чл.416, пр.1 ГПК, то в този случай се приема, че банката е предявила иск срещу длъжника по смисъла на чл.147, ал.1 ЗЗД / в този смисъл решение от 19.12.2016г. по т.д.№2142/2015г., ърво т.о. на ВКС/. Възприемайки тази практика въззивният съд е приел, че шестмесечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД за предявяване на претенциите срещу поръчителя не е изтекъл, тъй като кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу главния длъжник своевременно, поради което отговорността на поръчителя е не погасена. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по жалба не следва да се присъждат разноски за процесуално представителство пред ВКС, тъй като не се представени доказателства за реално направени такива. Предвид изложените съображения, съдът