Определение № 98 от 12.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3548/2018 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Окръжна прокуратура-Варна, срещу решение №958 от 31.05.2018г по в.гр.дело № 510/2018г. на Варненски окръжен съд в частта ,с която е потвърдено първоинстанционното решение №71от 08.01.2018г на Варненски РС, по присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лева на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ Касационна жалба е постъпила и от Х. Й. Г., чрез адв.А. Д., срещу въззивното решение в частта за намаляване присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди на 2 000 лева с отхвърляне на иска в тази част, както и в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на иска до пълния предявен размер от 6 000 лева. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата на РБ се посочва, че ВОС се е произнесъл по въпроса за наличие на причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените вреди в противоречие с приетото в т.11 от ТР №3/22.04.2004г ОСГК на ВКС и установената практика на ВКС, основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .Коментира се (т.2 от изложението), че размерът на определеното обезщетение е мотивиран неправилно, тъй като ищецът е бил обвинен в извършване на леко наказуемо престъпление,мярката за неотклонение е най-леката, докато в други случаи, при обвинения в тежки умишлени престъпления, са присъждани обезщетения в същия размер.Като пример са цитирани решения от по-старата практика на ВКС, които не са приложени (реш.№513/2004г ІV г.о ,реш.740/2004г І. г.о, реш. №7/2004г на ІVг.о), Изтъква се ,че въпросът за размера на обезщетенията се решава явно противоречиво от съдилищата. В изложението на касатора Х. Й. Г. се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, по няколко свързано формулирани въпроса за прилагане критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди: следва ли при определяне на обезщетението от незаконно обвинение да се ценят всички обстоятелства, в т.ч. лишаване на лицето от възможност за професионална реализация, длъжен ли е съдът да обсъди всички обстоятелства по делото,да търси точен и справедлив паричен еквивалент,несъразмерното обезщетение нарушава ли изискването за справедливост Изтъква се противоречие на обжалваното решение с указанията по т.ІІ от ППВС №4/23.12.1968г т.11 от ТР №3/22.04.2004г ОСГК на ВКС и установената практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК,като се изтъкват реш. №267/2014г ІV.г.о, реш. №820/2012г ІV г.о,реш. № 830/2010г ІV г.о ,реш.№9595/2011г ІІІ г.о, реш.251/2015г ІІІ г.о, реш. №292/2015г ІІІ г.о, които не са приложени Съображението е ,че в решението на ВОС не са отчетени всички обстоятелства при определянето на неимуществените вреди в резултат на обвинение, което засяга личния живот, авторитет и достойнство на ищеца и обезщетението е в изключително занижен размер,явно несправедливо.По основанието на чл. 280 ,ал.1 т.3 ГПК, което също е посочено ,не е изтъкната друга обосновка. След преценка Върховен касационен съд,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби. Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК по общо формулираните в изложението и касатора Г. правни въпроси, свързани с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД. По тези въпроси са дадени принципни указания в т.ІІ от ППВС №4/1968г, както и отговор в постановени по реда на чл. 290 от ГПК редица решения на ВКС – решение № 532 от 2010 гр.д № 1650/2009 ІІІ г.о, реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о, реш. от 06.04.2011г по гр д.№951/2010 ІІІ г.о, реш. № 149 от 2011, гр.д.№574/10г ІІІ г.о., реш.№344/2014г по гр.д №2378/2014 ІV г.о., реш. № 219 от 04.06.2012г ІV г.о, реш. №150 от 2013 по гр.д № 1367/2012г ІІІ г.о и реш. № 132 от 29.04.2011г на ІІІ г.о на ВКС и др. Част от тази установена практика съставляват посочените от защитата решения на ВКС Обжалваното въззивно решение не противоречи на цитираната практика и не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Затова в мотивите си съдилищата трябва да посочат конкретните обстоятелства и значението им за размера на обезщетението .Тази преценка,съответно мотивирана, не липсва в обжалвания акт и въззивният съд е посочил кръга обстоятелства, от значение за определяне на обезщетението по размер съгласно практиката на ВКС. Това са тежестта на повдигнатото обвинение, което в случая е за престъпление за престъпление по чл. 290 ал.1 НК, което не е тежко наказуемо; упражнените мерки за процесуална принуда,в случая най- леката мярка за неотклонение –подписка, за периода на наказателно преследване и неговото времетраене, в случая от 09.11.2015г до влизане в сила на оправдателната присъда на 22.02.2017г, като ищецът е оправдан от съда и производството се е развило на две съдебни инстанции Установените отрицателни последици за ищеца в личностно, емоционално и психическо отношение, трудова или служебна заетост, възраст и здравословно състояние включително, степента на накърняване доброто име, чест и достойнство и отзвука на незаконното обвинение в семейството, сред кръга близки и познати и в обществото са обсъдени и преценени. Отчетено е в конкретна степен наличие на предишни осъждания - за престъпление по чл.343Б ал.1 НК с пробационни мерки (н.охд№5144/2014г, приключило със споразумение), като наказанието е изтърпяно на 24.04.2015г. Обсъден е и доводът на ищеца за накърнена възможност за професионална реализация, но предвид установеното по делото че от 2014г насетне ищецът не е работел,не е доказано ограничаване на трудовата ангажираност, не е установено обвинението да е оказало влияние върху възможността за професионална реализация и да е препятствало трудовата заетост.Взето е предвид ,че ищецът е изживяал остър стрес и безпокойство, които са оценени от въззивния съд като негативни изживявания на здрава в психологическо отношение личност и последиците са преодоляни. В тази връзка е обсъдено заключение на вещо лице. Въззивният съд е обосновал оспорваното занижаване на обезщетението спрямо присъденото на първа инстанция и спрямо заявеното с иска ,като е изтъкнал конкретното отрицателно въздействие на обвиненията, което не е с трайни и необратими последици в сравнение с други случаи на публично злепоставяне и накърнена възможност за професионална реализация.ВОС е посочил и обсъдил на свой ред установените по делото обстоятелства от значение за определянето на обезщетението по справедливост. ,съответно е взел предвид и обществено-икономическите условия в страната. За въззивния съд от решаващо значение е била както степента на вредоносното въздействие,така и прецененото времетраене на наказателноото преследване,считано от предявяване на обвинението, докато първоинстанционният съд необосновано е приел като начален момент на увреждането по-раната дата ( 26.05.2015г.),без да изложи съображения с кое провеждано разследване я свързва, насочено ли е било това разследване срещу ищеца. По човешка презумпция, но и с оглед конкретните доказателства –обсъдените показания на свидетел,са преценени неимуществените вреди за ищеца. В касационните жалби и на двете страни не се изтъкват конкретни обстоятелства от значение за размера на обезщетението, останали необсъдени,или несъответно преценени. В изложението на касатора Г. въпросите по прилагането на чл. 52 ЗЗД се поставят без конкретна връзка с решаващите съображения на съда. В изложението на Прокуратурата на РБ не е формулиран изобщо правен въпрос в тази връзка и не е отговорено на общия критерии за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК. Напълно липсва обосновка по критерия на 280 ал.1 т.3 ГПК в изложението на жалбоподателя Г.. Следва да се допълни, че цитираните от Прокуратурата съдебни актове, в които на основание чл. 52 от ЗЗД по същество са определени сходни по размер обезщетения, не са обосновка на основание по чл. 280, ал.1, т.1, предл. трето ГПК. В изтъкнатите решения на ВКС от 2004г ,при определяне на обезщетенията по размер са съобразявани обществено-икономически условия, различни от съобразените понасотящем.Несъстоятелно е изтъкваното от страна на Прокуратурата противоречие на решението със задължителното указание да се формира мотивиран извод за наличие или липса на причинна връзка, предвид установените по делото обстоятелства и обсъдените доказателства, които безспорно обуславят направените изводи на въззивния съд както за наличие на основание за отговорност по ЗОДОВ, така и за връзката на незаконното обвинение с причинените неимуществени вреди, които при ищеца се изразяват в негативни изживявания, притеснение от осъждане,чувство на срам,безсъние, реакция на стрес и последвало разстройство на адаптацията(състояние констатирано от прието заключение на вещо лице), т.е от естество, налагащо приемането им за установени предвид връзката между фактите ,като в случая по делото са събрани и конкретни доказателства. Обжалваното решение е в съответствие с указанията по т.3 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК. Разноските остават за страните, както са направени Воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.