Определение № 220 от 15.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 3313/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 318/29.05.14г., постановено по т.д.№ 1079/13г. от Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 6/17.01.13г. и решение № 77/23.07.13г. по т.д.№ 76/12г. на Хасковския окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора против С. Р. Б., [населено място] иск за сумата от 166790 лв., като получена без основание съгласно чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД и като получена на отпаднало основание – чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Ответникът С. Р. Б., [населено място] оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът – настоящ касатор, е подписал на 02.06.07г. нотариално заверено пълномощно на ответника с „широки” пълномощия – да го представлява пред всички банкови, финансови и други институции, да закупува земеделски земи, да тегли суми от банковите му сметки и други. Ответникът извършил правни и фактически действия от името и за сметка на упълномощителя, включително сключил договор на 01.08.07г. с лицето Х. Димитров Х. за проучване на възможностите за закупуване на земеделски земи срещу възнаграждение, въз основа на който са осъществени 18 сделки. Решаващият състав е приел, че договорът от 01.08.07г. не е недействителен на основание чл.40 ЗЗД, каквото възражение е било въведено в процеса от ищеца. Изложени са съображения, че пълномощникът е разполагал с неограничена представителна власт и не е доказано, действайки като пълномощник да се договорил с третото лице във вреда на представляващия. С договора не се накърнявали и добрите нрави, тъй като критерии за справедливо възнаграждение не са изградени в обществото. Касаторът поставя няколко въпроса по реда на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Единият от поставените въпроси касае тълкуването на разпоредбата на чл.40 ЗЗД относно интереса на представлявания и мотивите на представителя при сключване на сделка от името на представлявания. По въпроса за недействителността на договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл.40 ЗЗД, е образувано тълк.д.№ 5/14г. на ОСГТК на ВКС. На основание чл.292 ГПК производството по настоящото дело следва да се спре да постановяването на тълкувателно решение от ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд