Определение № 678 от 19.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 919/2014 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№4133/12.4.2013 г., подадена от адв. Д. Д. – особен представител на ответника по исковата молба Р. К. Г. от [населено място], и по касационна жалба, вх.№4782/25.4.2013 г., подадена от адв. Д. Д. – процесуален представител на ответниците по исковата молба Л. К. З. и К. К. Г., и двамата от [населено място], против въззивно решение №378/04.3.2013 г. по гр.д.№3407/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав. С обжалваното решение е отменено решение №2847/26.4.2012 г. по гр.д.№11745/2009 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, І-18 състав, в частта, с която исковете по чл.59 ЗЗД на М. А. М., С. А. М. и В. С. М., срещу Л. Н. З., К. К. Г. и Р. К. Г. са отхвърлени общо за сумата 118862 лева, и всеки от ответниците е осъден да заплати на М. А. М. по 8500 лева, на С. А. М. по 14120,67 лева, и на В. С. М. по 17000 лева. Въззивната инстанция е приела, че исковата молба е формулирана непрецизно и при изложените фактически твърдения за неоснователно обогатяване, искането за солидарно осъждане на ответниците очевидно е н несъответствие с разпоредбата на чл.121 ЗЗД, поради което обезщетението следва да се присъди разделно. По съществото на иска по чл.59 ЗЗД въззивната инстанция е изложила изводи за основателност като е без значение дали ползването е осъществявано лично или чрез другиго. Установено е, че ответниците са отдавали имота под наем през процесния период. Не е зачетено възражението за липса на покана като това е обосновано, че такава се дължи само между съсобственици, а при неоснователно обогатяване, изразяващо в ползване на чужд имот, задължението за заплащане на обезщетение за ползване възниква и без покана. Конкретно присъдените от апелативния съд обезщетения се базират на данните от съдебно-счетоводната експертиза. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на ответника по исковата молба Р. К. Г. се поставя въпрос на вероятната недопустимост на обжалвания съдебен акт с оглед присъждане на обезщетението в условия на разделност при предявяването му солидарно. Твърди се, че съдът не се е съобразил в направеното възражение за изтекла давност. Поставя се и материалноправният въпрос за настъпването на реституционния ефект спрямо имота – с влизане в сила на ЗВСВОНИ или с влизане в сила на осъдителното решение по чл.7 от този закон. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на ответниците по исковата молба Л. Н. З. и К. К. Г. се поставят същите въпроси, както в изложението на ответника по исковата молба Р. Г.. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване Ответниците по касационните жалби М. А. М., С. А. М. и В. С. М., посредством процесуалния си представител – адв. Т., са депозирали отговори по смисъла на чл.287 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговорите на ответниците по касация намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроса за неговата вероятна недопустимост с оглед разглеждането от въззивния съд на непредявен иск. На всеки от касационните жалбоподатели следва да бъде указано да представят платежен документ за внесена държавна такса в размер на 793 лева по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в седмичен срок от получаване на настоящото определение, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната и производството по делото прекратено. Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,