Определение № 155 от 15.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4133/2015 г.

Обжалвано е решение от 05.05.2015г. по гр.д. № 62/2015г. на Монтански окръжен съд, с което е потвърдено решение от 16.12.2014г. по гр.д. № 70232/2014г. на Монтански районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на М. И. П., Ж. И. А. и З. И. П., че В. Н. Ш. от [населено място], не е собственик на имот № 136009 с площ от 4.364 дка в землището на [населено място], обл. М.. Касационната жалба е подадена от ответника В. Н. Ш. чрез пълномощник адв. П. П.. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. С писмен отговор ответниците по касационната жалба М. И. П., Ж. И. А. и З. И. П., чрез адв. Й. А. вземат становище, че решението не подлежи на касационно обжалване предвид цената на предявения отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение при извършената проверка на допустимостта на касационната жалба я намира за процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК, в редакцията й в ДВ бр. 100 от 2010г., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. В ДВ бр. 50/2015г. от 03.07.2015г. е прието изменение на разпоредбата, според което това ограничение не се прилага за решенията по искове за собственост и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение. Касационната жалба е подадена на 16.06.2015г., т.е. преди влизане в сила на това изменение и на основание § 14 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 50 от 03.07.2015г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК към момента на подаване на жалбата. Цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а когато такава не е представена по делото - от пазарната им цена, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. Видно от приложеното на л.37 от първоинстанционното дело удостоверение на [община] данъчната оценка на поземления имот, собствеността върху който е обект на защита, е 673.58 лв. Следователно цената на предявения иск е под 5000лв. и обжалването на решението на въззивния съд пред касационната инстанция е недопустимо на основание чл. 280, ал.2 ГПК. Поради изложеното при условията на иззета компетентност, настоящата инстанция следва да върне подадената касационна жалба на основание чл. 286, ал.1, т.3 ГПК и да прекрати образуваното касационно производство. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.