Определение № 1967 от 04.07.2023 г. на ВКС по д. № 877/2023 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „Консорциум Титан София Център 1“ – [населено място]/ дружество по ЗЗД/ срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №95/22 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен над признатия размер от 409, 32 лв. до претендирания размер от 14 831,65 лв. предявеният от касатора срещу Л. Б. иск по чл.422 ГПК, вр. с чл.203, ал.2 КТ, за установяване на вземането на ищеца като работодател на ответника за обезщетение за имуществените вреди – разходите за поправка на управлявания от работника автомобил на дружеството, нанесени с виновно причиненото от водача на автомобила ПТП на 20.07.20 г. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.2 ГПК, като твърди недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение, както и неговата нищожност, поради абсолютна неразбираемост. ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение поради твърдяната от касатора негова очевидна неправилност. Според касатора въззивното решение е явно необосновано, поради необсъждането на всички събрани и частично изброени от въззивния съд доказателства, относими към обжалваната отхвърлителна част на първоинстанционното решение. Касаторът намира, че е нелепо да се твърди/ и отсъжда/, че щетите от преобръщането на управляваното от ответника тежкотоварно МПС се изразяват в счупено огледало, чиято стойност – 409, 32 лв., единствено е призната от въззивния съд. Твърди, че по делото е направен и доказан пълен опис на ремонтните работи по автомобила, като въззивния съд произволно и необосновано е избрал да обезщети най-незначителната финансова щета. Смесване на сумите и основанията, на които се претендират, има както в мотивите, така и в диспозитива на обжалваното въззивно решение, което води до неразбираемостта му. Изложените от касатора твърдения за формиране на изводите на въззивния съд в грубо противоречие с правилата на формалната логика налагат да се допусне касационно обжалване на въззивното решение с цел проверка за очевидна неправилност/ чл.280, ал.2 ГПК/ като тежък, външно установим от мотивите порок на решението. Затова ВКС на РБ, трето г.о.