Определение № 7162 от 26.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6181/2025 г.

Производството е образувано по жалба на Й. И. С. с посочен адрес в гр. София против Решение по оценка на въздействието върху околната среда №2-2/2025 г. на министъра на околната среда и водите, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение за „Промяна в параметрите, при които е издадено Комплексно разрешително №510-Н1/2018 г., актуализирано с Решение №510-Н1-ИО-А1/2019 г.“, което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове- предмет на опазване в защитени зони с възложител „Топлофикация-Сливен-инж. А. А.“ ЕАД. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на акта на основанията по чл.146, т.3, 4 и 5 от АПК, въз основа на които е направено искане за отмяната му и връщане на преписката за ново разглеждане при спазване на указанията за правилното прилагане на закона. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени данните по делото намира, че то не му е родово подсъдно по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.132, ал.2, т.2, предл.първо от АПК, на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. С Решение № 8 от 23.04.18 г. по к. д. № 13/2017 г. на Конституционния съд на Република България е дадено задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията, като се посочва, че Върховният административен съд се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление, т.е. такива административни актове, които са израз на политическите им концепции за управление. От мотивите на конституционното решение е видно, че за Конституционния съд правомощия по държавно управление, които не се обхващат от разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията са тези, които не са предоставени от законодателя единствено и само на съответния министър в качеството му на централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност – чл. 25, ал. 1 от Закона за администрацията, за да ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в съответната област – ал. 2 на чл. 25 от ЗА. В кръга на актовете по чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията се включват само тези актове, които притежават белезите на административни актове и които са издадени от Министерския съвет и от министрите в изпълнение на функциите и правомощията им по ръководството и осъществяването на управлението на държавната власт. С Решение по оценка на въздействието върху околната среда №2-2/2025 г. от 28.03.2025 г., министърът на околната среда е упражнил свое правомощие да издаде решение, на основание чл. 99, ал.2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), което му е предоставено на основание чл.94, ал.1, т.9 от ЗООС - за инвестиционни предложения, разширения или изменения, които попадат в Приложение № 1 и са предмет на обща процедура по ОВОС и най-малко на една от процедурите по чл. 109, ал. 1 или 2 или по чл. 117, ал. 1 или 2 от ЗООС. Съгл. чл. 94 от ЗООС, законодателят е възложил преценката за необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на министъра на околната среда и водите, и на директорите на регионални инспекции по околната среда, в зависимост от предмета на инвестиционното предложение. С оглед на това законодателно решение се налага изводът, че министърът на околната среда и водите при постановяване на своето Решение по оценка на въздействието върху околната среда №2-2/2025 г. от 28.03.2025 г. не е действал при упражняване на конституционно установените си властови правомощия, нито в качеството си на единствен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност. По изложените съображения спорът за проверка законосъобразността на Решение по оценка на въздействието върху околната среда №2-2/2025 г. от 28.03.2025 г. на министъра на околната среда и водите е подсъден като първа инстанция на съответния административен съд. При определяне на местно компетентния съд е приложима разпоредбата на чл. 133, ал. 1 АПК и тъй като седалището на посочения в акта адресат е в гр. Сливен, то спорът е местно подсъден на Административен съд – Сливен, на който жалбата следва да се изпрати за разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 2 АПК, Върховният административен съд