Определение № 50139 от 13.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1097/2022 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпили са молби по чл.248 ГПК от двете насрещни страни по делото за изменение на постановеното по реда на чл.288 ГПК определение № 50077/06.04.2023г. по т.д. № 1097/2022 г. на ВКС, I т.о. в частта за разноските. В молба с вх. № 502236/24.04.2023 г., подадена от А. А. К., е обективирано искане за присъждане на сумата от 2076 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за отговор на насрещната касационна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“. Молителят твърди, че рискът от оставянето без разглеждане на насрещната касационна жалба се носи от страната, която я е подала. Ответникът по молбата Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ в писмен отговор поддържа, че същата е неоснователна. С молба с вх. № 502365/03.05.2023 г. Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ моли да му бъдат присъдени разноски за държавна такса за разглеждане на насрещната касационна жалба в размер на 30 лв., както и за адвокатско възнаграждение за отговор на касационната жалба в размер на 3372 лв. Твърди, че отказът за присъждане на разноски за отговора по чл.287, ал.1 ГПК е фактологично неточен, доколкото такъв е изпратен до САС по имейл на 14.02.2022 г. Ответникът по молбата А. А. К. не изразява становище по същата. ВКС констатира следното: Производството по т.д. № 1097/2022 г. е приключило с постановяването на определение № 50077/06.04.2023 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1252/30.11.2021г. по в.гр.д. № 1100/2021 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната от А. А. К. част, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 260917/29.10.2020 г. по гр.д. № 454/2018 г. на Софийски окръжен съд като краен резултат е отхвърлен предявеният от касатора срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ иск по чл.515 КЗ за заплащане на разликата над 40 000 лв. до 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП от 23.11.2016 г., както и е оставена без разглеждане насрещната касационна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на Сдружението да заплати на А. К. сумата от 40 000 лв. Със същото определение в полза на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ са присъдени разноски в размер на 2568 лв. във връзка с депозираната насрещна касационна жалба. Решаващият състав на ВКС не е присъдил разноски в полза на Сдружението за защита срещу касационната жалба на А. К., поради липсата на депозиран отговор по чл.287, ал.1 ГПК, както и не е присъдил разноски в полза на А. К. за защита по насрещната касационна жалба по съображения, че подаването на последната е обосновано от подаване на касационната жалба, която не е допусната до касационно обжалване. По молбата по чл.248 ГПК на А. А. К.: Доводите на молителя не налагат промяна в изразеното в определението по чл.288 ГПК становище на настоящия състав на ВКС относно липсата на основание за присъждане на разноски за защита по насрещната касационна жалба. Причина за образуване на касационното производство е подадената от А. А. К. касационна жалба. Депозираната от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ насрещна касационна жалба съставлява средство за защита срещу първоначално подадената касационна жалба. Насрещната касационна жалба е оставена без разглеждане не като недопустима, а защото не е била налице специалната предпоставка, регламентирана в чл.287, ал.4 ГПК. В този смисъл причина както за депозирането на насрещната касационна жалба, така и за оставянето й без разглеждане е процесуалното поведение на А. А. К.. Последният е сезирал касационната инстанция с жалба, в която поставените правни въпроси не отговарят на поддържаната от него допълнителна предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ето защо не е налице основание процесуалното поведение на Сдружението да бъде санкционирано и същото не отговаря за направените от А. А. К. разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за изготвянето на отговор на насрещната касационна жалба. С оглед на изложеното, молбата по чл.248 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По молбата по чл.248 ГПК на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“: Искането за присъждане на разноски за заплатена държавна такса е основателно. Не се налага промяна в изразената от настоящия състав на ВКС в определението по чл.288 ГПК воля за присъждането в полза на ответника на разноските, направени във връзка с подаването на насрещна касационна жалба. С оглед на това, доколкото насрещната касационна жалба не е разгледана поради независещи от Сдружението причини, същото има право и на разноските за внесената държавна такса от 30 лв. Основателно е и искането на присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за отговор на касационната жалба на А. А. К.. Отказът за присъждане на разноските произтича от пропуск, допуснат от съдебен деловодител, за прилагане към кориците на делото на отговор на касационната жалба, с който ответникът е оспорил наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване и е изложил съображения относно неоснователността на жалбата по същество. Видно от входящия номер на Служба „Регистратура“ на САС, отговорът е депозиран в срока по чл.287, ал.1 ГПК, по имейл – на 14.02.2022 г., като е входиран под № 3150/15.02.2022 г. С молба с вх. № 501565/15.03.2023 г. ответникът е представил списък по чл.80 ГПК, фактура № [ЕГН]/31.03.2022 г. за сумата от 5940 лв. с ДДС, от които 2810 лв. без ДДС за изготвянето на отговор на касационната жалба и 2140 лв. без ДДС за изготвянето на насрещна касационна жалба, както и заверено с „Вярно с оригинала“ копие на преводно нареждане от 04.04.2022 г., видно от което сумата от 5940 лв. е заплатена от Сдружението на процесуалния представил по банков път. С оглед на изложеното, молбата по чл.248 ГПК е основателна, като на молителя следва да се присъди допълнително сумата от 30 лв. – разноски за държавна такса по подадената насрещна касационна жалба, както и сумата от 3372 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение за отговор на касационната жалба на А. А. К.. Водим от горното, състав на Първо търговско отделение на ВКС