Определение № 664 от 29.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1870/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. П. С. от [населено място] срещу решение от 15.11.2012 год. по гр.д. № 4030/2012 год. на СГС, въз. отд. 4 д състав, по гр.д. № 48218/2011 год., с което са отхвърлени исковете с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ във вр. чл. 225,ал.1 КТ, предявени от М. П. С. срещу [фирма], [населено място] за признаване на заповед за уволнение №2307/30.09.2011 год. на Управителя на дружеството за незаконосъобразна, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „главен комисионер” и за осъждане на [фирма] да му заплати обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ за оставане без работа за период от 6 месеца в размер на 7 200 лв. Присъдени са разноски. Представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касация [фирма], [населено място], оспорва допустимостта на касационното обжалване. Счита, че посочените от касатора допълнителни основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1, т.1,2 и 3 ГПК, не са изпълнени. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин, че заеманата от ищеца длъжност„Главен комисионер ” е била реално съкратена. За тази длъжност са съществували две щатни бройки, които в новото щатно разписание в сила от 01.10.2011 год., утвърдено със заповед №2243/12.09.2011 год. на управителя на дружеството, са премахнати. С оглед на това за работодателя не е съществувало задължение да извършва подбор. Прието е също така, че по делото не е установено, че функциите на съкратената длъжност са преминали към длъжността „складов работник”.Същата е съществувала и преди новото щатно разписание и нейните функции са изпълнителски, а не ръководни, каквито са били функциите на длъжността „ Главен комисионер” .Съдът е приел, че възражението на ищеца, че е съкратена друга, а не неговата длъжност, доколкото неговата работа по трудов договор е в [населено място], а по заповедта за уволнение - в [населено място], е неоснователно като в тази насока е посочил, че такива доводи не са поддържани в исковата молба, а възраженията в тази насока са направени едва в хода „по същество”в първата инстанция. Независимо от това е обсъдено, че според данните по делото, Ц. склад на ответното дружество, където ищецът е упражнявал трудовата си функция, към мометга на прекратяване на трудовото правоотношение се намира в [населено място] като ищецът не оспорва, че е работил именно в този склад, а не в друг. В изпълнение на правомощията по чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: За да се допусне касационно обжалване законът изисква кумулативно да са изпълнени две предпоставки: Жалбоподателят да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. В представеното изложение на касационните основания за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал 6 въпроса, които касаят единствено направеното от него възражение, че е съкратена друга, а не неговата длъжност, предвид обстоятелството, че мястото на неговата работа по трудов договор е в [населено място], а по заповедта за уволнение - в [населено място]. Тези въпроси не са обуславящи изхода на спора, тъй като това възражение, не следвало да бъде разгледано по същество от въззивния съд. В тази връзка съдът правилно е приел, че същото е основано на твърдения, които не се съдържат в исковата молба, а се навеждат след приключване на делото пред първата инстанция и се поддържат пред въззивната инстанция.Доколкото възражението съдържа нови твърдения по см. на чл. 266,ал.1 ГПК, тяхното разглеждане и събиране на доказателства във връзка с тяхното установяване, е недопустимо. Същевременно касаторът не е обосновал посочените от него основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК .Във връзка с основанието по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК не са цитирани и представени никакви актове на ВС и ВКС със задължителен характер. Няма данни, че представените решения на първоинстанционни съдилища са влезли в сила, поради което не може да се приеме, че съставляват част от съдебната практика с оглед преценка на критерия по чл. 280,ал1,т.2 ГПК. Липсват каквито и да било съображения досежно изпълнението на критерия по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. С оглед на изложеното, не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване. Предвид изхода на настоящото производство, касаторът следва да заплати на ответника по касация направените в производството разноски в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.