Определение № 50009 от 13.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 27/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата З. Р. Т., чрез адв. К. К., срещу решение № 12417/24.11.2020 г. по в.гр.дело № 1246/2018 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение от 20.02.2017 г. по гр.д. № 6469/13 г., СГС, І -17 с-в, в частта, в която е постановено отнемане в полза на държавата от К. В. Т., ЕГН [ЕГН] и от З. Р. Т., ЕГН [ЕГН], на основание § 5 от ПЗР на ЗОПДНПИ вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 10, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) на следното имущество: А. А №, на IV етаж, кота на жилищната сграда, находяща се в [населено място], СО, район „К. п.“,ж.к. „З. п.“, [жилищен адрес] със застроена площ кв.м., заедно с таван в таванския етаж на сградата, над апартамента, със застроена площ от кв.м., заедно с % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, общинска собственост, върху който е построена жилищната сграда, представляващ парцел I - за ЖС и ТП, от кв. по плана на [населено място], придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №, том, вх. peг. №, дело № / г. Б. Недвижими имоти, находящи се в [населено място], СО, район „К. п.“, [улица], в триетажната сграда (бивш „Комбинат за битови услуги“), както следва: 1. Шивашко ателие на първи етаж, с вход откъм [улица], със застроена площ от кв.м., ведно със санитарен възел и антре, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от съответните идеални части от правото на строеж върху държавна земя, съставляваща УГЖ в кв. с площ от кв.м. по плана на [населено място], м. „К. п.“, район „К. п.“, придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №, том, вх. peг. №, дело № 744/05.10.2010 г.; 2. А. - репаратурно на п. етаж, с площ от кв.м., ведно с м. с площ от кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ IV в кв. с площ от кв.м. по плана на [населено място], м. „К. п.“, район „К. п.“, придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №, том, вх. peг. №, дело № 744/05.10.2010 г.; 3. Ш. а. на в. етаж, с площ от кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от съответните идеални части от правото на строеж върху държавна земя, съставляваща УПИ IV в кв. с площ от кв.м. по плана на [населено място], м. „К. п.“, район „К. п.“, придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №, том, вх. peг. №, дело № 744/05.10.2010 г.; 4. А.-р. за бродерия на т. етаж, с площ от кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху държавна земя, съставляваща УПИ IV в кв. а с площ от кв.м. по плана на [населено място], м. „К. п.“, район „К. п.“, придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №, том, вх. per. №, дело № 744/05.10.2010 г.; 5. А.-р. за плетиво на т. етаж, с площ от кв.м., състоящо се от работилница, приемна и склад, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху държавна земя, съставляваща УПИ IV в кв. с площ от кв.м. по плана на [населено място], м. „К. п.“, район „К. п.“, придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №, том, вх. per. №, дело № 744/05.10.2010 г.; В. Лек автомобил марка „П.“, модел „230Г“, ДК [рег.номер на МПС], рама №, двигател №, цвят „черен“, придобит с договор за покупко-продажба от 16.09.2008 г.; Г. Лек автомобил марка „М.“, модел „К.“, ДК [рег.номер на МПС], рама №, цвят „тъмносин металик“, придобит с договор за покупко-продажба от 16.10.2004 г. ОТНЕМАНЕ в полза на държавата от З. Р. Т. на основание § 5 ПЗР ЗОПДНПИ, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 9 вр. чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.): А. 50 (петдесет) дружествени дяла, с номинална стойност 100 лева всеки от капитала на „К.“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район „К. п.“, ж.к. „К. п. I“, [жилищен адрес]. ОТНЕМАНЕ в полза на държавата от К. В. Т. и от З. Р. Т., на основание § 5 ПЗР ЗОПДНПИ, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 10, вр. чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) на следното имущество: А. Сумата от 1 800 лева, представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил марка „Н.“, модел „П.“, с ДК [рег.номер на МПС], рама №, двигател №, цвят „сив“, придобит на 28.11.2000 г. и отчужден с договор за покупко-продажба на 15.02.2005 г.; Б. Сумата от 1 000 лева, представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на мотоциклет марка „А.“, модел „С.“, с ДК №, рама № двигател №, цвят „черен“, придобит с договор за покупко-продажба на 02.07.2007 г. и отчужден с договор за покупко-продажба на 09.06.2009 г.; В. Сумата от 1 500 лева, представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на мотоциклет марка „Д.“, модел „Р.“, с ДК [рег.номер на МПС], рама №, двигател №, цвят „тъмнозелен“, придобит с договор за покупко-продажба от 11.07.2007 г. и отчужден с договор за покупко-продажба на 22.06.2009 г.; Г. Сумата от 1 300 лева, представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на мотоциклет марка „П.“, модел „Е. “, с ДК [рег.номер на МПС], рама №, двигател №, придобит с договор за покупко-продажба от 15.04.2007 г. и отчужден с договор за покупко-продажба на 12.05.2009 г. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение в обжалваната част и се постанови друго, с което предявените искове срещу жалбоподателката се отхвърлят. В изложението към касационната жалба са формулирани следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1. При изследване на връзката между престъпното деяние по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото, чието отнемане се иска, съдът следва ли да обсъди и извърши преценка на вида и характера на конкретната престъпна дейност, придобивните способи и евентуалните последващи трансформации на имуществото, както и на всички други твърдяни и установени по делото, релевантни факти и логически взаимовръзки? 2. Кои са принципите и критериите, използвани с цел установяване дали дадено движимо и недвижимо имущество е в резултат на точно конкретно извършено престъпление, когато са налице няколко престъпления и съответно придобито различно по вид и обем движимо и недвижимо имущество? 3. Необходимо ли е да има пряка причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност и ако да – в какво се изразява тя? 4.Подлежи ли на отнемане имуществото, придобито преди извършване на престъплението и как се определя периода, в който се изследва имущественото състояние на лицето/лицата? Изложени са съображения за противоречие по въпросите със задължителната практика на ВКС /ТР № 7/2013 от 30.06.2014 г. по тълк.д. № 7/2013 г. на ОСГК/, и с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 82/10.08.2015 г. по гр. дело № 1597/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 257/19.12.2017 г. по гр. дело № 4902/2016 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 287/16.10.2015 г. по гр. дело № 2832/2015 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 168/21.12.2017 г. по гр. дело № 5172/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 448/26.02.2016 г. по гр. дело № 3232/2015 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 71/25.06.2018 г. по гр. дело № 2636/2017 г. на ВКС, ІV г.о. Ответникът по касационната жалба – Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуалния представител В. П. – гл. инспектор в ТД-София на КОНПИ, заявява становище за липса на основания за допускане на касационната жалба до касационно обжалване, а по същество поддържа нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.28,ал.1 ЗОПДИППД. Съдът е приел за установено от фактическа и правна страна следното: След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с доводите на страните във въззивното производство, въззивният съд е приел, че приложимият закон е ЗОПДИППД/отм./. Възприета е практиката на ВКС, изразена в Решение № 323 от 18.01.2018 г. по гр. д. № 5291/2016 г., ІV г.о., според която вложеният точен смисъл на § 5 ПЗР ЗОПДНПИ налага вече започналото производство преди отмяната на ЗОПДИППД да се развие и да приключи изцяло, във всяка негова фаза, по реда на същия закон - ЗОПДИППД (отм.), като е изключена възможността, който и да е от неговите фази или етапи, да продължи да се развива по реда на новия ЗОПДНПИ. В сочения акт е изрично разяснено от кога започва единното производство по специалния закон, а именно - от датата на постъпването на уведомлението по чл. 21 ЗОПДИППД (отм.), при съответния териториален орган - директор на териториална дирекция. Прието е, че по настоящото дело е безспорно, че на 18.11.2009 г. е съставен протокол за проверка от инспектор-юрист при ТД - София-град към Комисията, според който по отношение на К. Т. е започнала проверка и събиране на доказателства за установяване произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност. Посочено е, че КОНПИ е извършвала проверки относно притежаваното от ответниците имущество при действието на отменения закон (разкрита е банкова тайна с решение от 27.07.2012 г. по ч.н.д. № 14079/2012 г., СРС, водена е кореспонденция с банки и институции - писмо изх. № 304-2920/27.08.2012 г. на „ОББ“ АД, писмо изх. № 18587/29.09.2012 г. на "РайфайзенБанк (България)" АД, писмо на ГД "Гранична полиция" с рег. № RB 202205-001-05/01-1144 от 04.07.2012 г. писмо изх. № 05-71-161/29.06.2012 г. на НОИ и др.). Ето защо въззивният съд е счел, че приложим в случая е именно ЗОПДИППД от 2005 г. /отм. 2012 г./, който предвижда отнемане на имущество за престъпления по чл. 354а, чл. 321 и чл. 199 НК (за които ответникът по иска Т. е осъждан). За неоснователно е прието възражението свързано с изтичането на срока по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.). Посочено е, че във връзка с противоречията в съдебната практиката е прието Тълкувателно решение № 1 от 04.06.2020 г. по тълк. д. № 1/2018 г., ОСГК на ВКС, съгласно което „изтичането на срока за проверка по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество“. Предвиденият в закона срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е приет за инструктивен и е допустимо образуване на производство пред съд след изтичане му. Разяснено е, че за да бъде основателно предявеното пред съд мотивирано искане следва да се установят предвидени в закона предпоставки. На отнемане по реда на ЗОПДИППД (отм.) подлежи имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, което не е възстановено на пострадалия или не е отнето в полза на държавата, или конфискувано по други закони, когато е установено, че това имущество е със значителна стойност и за него може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпната дейност по чл. 3 от закона, доколкото не е установен законен източник на придобиване. Прието е, че за да бъде основателно искането на Комисията по чл. 28 от отменения закон, т.е. за да възникне в полза на държавата специалното субективно право на конфискация по ЗОПДИППД (отм.), следва да се установи кумулативното наличие на няколко материалноправни предпоставки: 1) да е установено наличие на имущество на значителна стойност, която според § 1, т. 2 ДР ЗОПДИППД (отм.), следва да е над 60 000 лв.; 2) да е осъществена престъпна дейност, съставляваща престъпление, упоменато в чл. 3 ЗОПДИППД, 3) да са установени факти и обстоятелства, които биха могли да обосноват извод, че имуществото на значителна стойност е придобито от престъпната дейност на лицето и 4) да липсва законен източник на средства за придобиването му. Съдът е приел за установено в случая, че от ответника К. Т. са осъществени престъпления, обхванати от нормата на чл. 3, ал. 1, т. 1-25 ЗОПДИППД (отм.) - т. 25, вр. чл. 354а, ал. 5 вр., ал. 3, т. 1 НК; т. 21, вр. чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр., ал. 2 НК; т. 6, вр. чл. 199, ал. 1, т. 3 вр. чл. 198, ал. 1 НК. От събраните доказателства е прието за безспорно установено, че съпрузите Т. са придобили през проверявания период имущества на значителна стойност (над 60 000 лв. - § 1, т. 2 ДР ЗОПДИППД (отм.). Посочил е, че за да се отнеме претендираното от Комисията имущество следва да се установят и останалите условия на закона, а именно: че няма законен източник на средствата за неговото придобиване и че то е постъпило в патримониума на проверяваните лица (съпрузи) в резултат на престъпната дейност на К. Т.. При проверка на последните условия и във връзка с възраженията във въззивната жалба въззивният съд е приел следното: Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014 г. по тълк. д. № 7/2013 г., ОСГК на ВКС „придобиването на имуществото от извършителя на престъплението може да е, както пряко, така и косвено от престъпната дейност (чл. 1 и § 3 от закона), но във всички случаи тази връзка трябва да бъде установена, или да може да се направи предположение за съществуването й (арг. чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 1). Разяснено е, че между престъпната дейност и имуществото е налице пряка връзка, напр. в случаите, когато то е пряко придобито от престъплението. Косвена е връзката между престъпно деяние и конкретното имуществено право, когато придобиването му е непряко от конкретното престъпление, опосредено чрез други действия, напр. с една или няколко пълни или частични трансформации на средства чрез разпоредителни сделки. Дори връзката да не е безспорно установена, ако такава може основателно да се предположи, то предположението е достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник в придобиването на имуществото. Посочено е още в тълкувателното решение, че предположението е основателно, когато по правилата на логиката, науката и опита може да се направи заключение, че предвид естеството и характера на престъплението, броя на престъпленията, придобивния способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки, може да се заключи, че имуществото, чието отнемане се иска, е придобито поради приходи на лицето от развиваната от него престъпна дейност. С оглед изложеното, като е отчел конкретните данни по делото, въззивният съд е достигнал до извода, че от престъпната си дейност ответникът Т. е реализирал доходи в проверявания период. Посочено е, че той е извършвал множество престъпления против собствеността и обществения ред, като в резултат на тях, чрез увреждане на имуществената сфера на други лица, е осигурявал за себе си и семейството си материални блага чрез придобитите апартамент, пет ателиета и три превозни средства. Прието е, че за да се осъществи преценка, дали се касае до незаконно придобито имущество, е необходимо в производството да се установи стойността на правата, постъпили в патримониума на лицето и неговата съпруга и наличието на законоустановени доходи към проверявания период, съответни на въпросното имущество. Посочено е, че пред въззивната инстанция един от спорните въпроси е относно начина на оценяване на определения за отнемане апартамент № 15, като ответницата З. Т. претендира да се възприеме стойността на имота от 37 021,98 лв., дадена от повторната експертиза в обстоятелствената част – л. 520. Въззивната инстанция не е възприела това становище. Посочено е, че за да постанови своето решение, СГС надлежно е възприел крайната обща оценка във визираната повторна СИЕ на сочения имот, изчислена след съпоставка и прилагане на няколко метода за оценка (в това число и вещния - този, сочен от ответницата). Прието е, че искането на Т. е съдът да възприеме остойностяването на имота само по един от начините за оценяване – чрез вещния метод. Последният е свързан преди всичко с преценка на строителната себестойност и разходи по изграждане. Приел е, че по-точна оценка на имота вещото лице е извършило след прилагането допълнително и на още един метод - сравнителния, който държи сметка за пазарната стойност на вещта, установена със съпоставка на други пазарни аналози. Посочено е, че за да бъде напълно прецизна оценката, вещото лице е приело едновременно и двата метода и в определена пропорция е комбинирало крайните стойности на оценката на вещта, получена чрез прилагане на всеки от методите. Именно при това сложно изчисление е получен осреднен размер на оценката, възприета от вещото лице, както и от съда в първоинстанционното решение. Въззивният съд е споделил тези доводи, като е намерил, че стойността на имота се определя както от реално вложените в него материали, труд, инвестиционни стойности и пр., така и от принадената стойност, генерирана от пазарните механизми на търсене и предлагане в конкретни градове, райони, инфраструктурни зони и пр. В случая се приема, че следва да се държи сметка и за нивото на пазарните цени, които към 2008 г. са били в завишени стойности, с оглед специфичните към този момент световни икономически процеси. Посочено е също така, че в подкрепа на извода на съда, че процесният имот е закупен на стойност, по-висока от данъчната му оценка и над сумата от 37 021, 98 лв., е и изявление на самата ответна страна, че за закупуването на жилището са получени в заем 80 000 лв. Ако стойността на апартамента е била от порядъка на 38 000 лв., посоченият заем двукратно надхвърля цената и не кореспондира със стойността на сделката. Въззивният съд е посочил, че относно приетата за установена от съда приходна част на патримониума на ответната страна по иска, също са налице възражения във въззивната жалба. Едно от тях е, че се претендира, че сумата от 80 000 лв. съставлява приход от договор за заем, с нотариална заверка на подписите, който следва да се отчете. Това твърдение не е възприето от въззивния съд. Посочено е, че по отношение на зачитането на заема като приход ВКС е формирал практика в свои актове – решение от 28.05.2012 г. по гр. д. № 1601/2010 г., ІV г.о. на ВКС, решение от 10.09.2012 г. по гр. д. № 1782/2010, ІV г.о на ВКС, решение № 162 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 6592/2014 г., Г. К., ІV Г.О. на ВКС, решение № 257 от 19.12.2017 г. по гр. д. № 4902/2016 г., Г. К., ІV Г.О. на ВКС. Според сочените решения, за да се приеме, че определена сума е действително получена в заем е необходимо да се установи дали реално е предадена, за какво конкретно е използвана, погасен ли е дългът, имали ли са реална възможност заемодателите да предоставят такава голяма сума в заем на лицето и пр. Посочено е във въззивното решение, че от една страна, действително по делото е депозиран договор за заем от 16.11.2008 г., с нотариална заверка на подписите, като в него е посочено, че сумата се предава от И. Р. И. и А. В. И. на К. В. Т. в момента на подписване на договора в брой. Въпреки направеното оспорване от Комисията, оригинал на договора не е депозиран, респ. доколкото същият не е можел да бъде изследван като достоверен и истински писмен документ, той не може да се ползва и като доказателство за предаване на сумата. Отбелязано е, че отделно от това ответниците не са ангажирали доказателства от къде И. разполагат с посочената сума, как е ставало обслужването на заема, погасен ли е и кога, а тази сума не е била включена и в годишното им счетоводно отчитане. Поради казаното и с оглед целите на провежданото производство, въззивният съд е счел, че не може да се приеме за доказано, че действително сумата от 80 000 лв. е получена в заем от Т.. Въззивният съд е приел, че дори само поради това, същата не може да бъде включена в приходната част на имуществото му. Посочено е, че горните съждения са относими и към тезата, че по силата на запис на заповед се установявало, че ответникът Т. е получил като приход сума от 60 000 лв. Сочената ценна книга не е била представена в оригинал, а отделно от това сам по себе си записът на заповед не може да служи като доказателство (разписка) за получаването на определена сума от лицето. Относно твърдението, че К. Т. е имал пълномощно и е можел да тегли парични средства, в това число сумата от 40 000 лв., от банковата сметка на баща си В. Т., съдът е приел, че същото не може да бъде взето предвид. Прието е, че самият факт, че ответникът по иска е бил оправомощен да получава средства от чужда банкова сметка по никакъв начин не води до извода, че изтеглени от нея суми са постъпили в приходната част на имуществото на К. Т., още по-малко са установени основанията за това – заем, дарение, погасяване на задължения към К. Т. пр. Според съда житейски обосновано и логично е също и предположението, че средствата физически са били получавани от К. Т., но са били използвани за нужди на родителите му. Въззивният съд е посочил, че в този смисъл дори да се приеме, че ответникът Т. е получил средства от сметката, няма достатъчно убедителни доказателства, които да установят действително постъпването на сумата в патримониума му. Възприета е практиката на ВКС ( решение на ВКС, ІV г.о. № 231/11.07.2012 г. по гр. д. № 848/2011 г., решение № 53 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 1324/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС), според която сумите, получени като кредити и заеми, следва да се изследват винаги във връзка с данните за тяхното погасяване. Наличието на установени заеми или кредити от финансови институции само по себе си не сочи на доход от законен източник, тъй като погасяването на тези задължения може да бъде осъществено със средства, придобити от престъпна дейност. Прието е, че ако страната не разполага с доказателства за законен доход, от който е заплатила задълженията си по кредитите и заемите, имуществото на общо основание може да бъде третирано като придобито от престъпна дейност (в случай, че са налице и останалите предвидени в закона предпоставки). Подчертано е, че по делото няма данни задълженията за 80 000 лв. и за 60 000 лв. да са обслужени със средства от законен източник. Съдът е приел за недоказано и, че на сватбеното тържество на З. Т. и К. Т. да е получена сумата от 15 000 лв. Посочил е, че подобен обичаен дар може да бъде получен, но този факт не може да бъде предполаган, а следва да бъде установен по пътя на пълно и главно доказване, каквото в процеса не е проведено. Не е възприета и позицията във въззивната жалба, според която за имотите на ул. Суходолска цената не била изплатена. Прието е, че няма ангажирани доказателства, че действително по съдебен път сделката е била развалена поради неизпълнение (неплащане) от страна на купувача – ответната страна по иска. Въззивният съд е извел извод, че няма никакви убедителни данни, въз основа на които в производството по делото да се приеме, че действително сумата от 137 600 лв., съставляваща част от цената на ателиетата не е платена. В тази връзка е прието за неоснователно искането на ответницата Т. този остатъкът от цената да бъде приспаднат от разходната част на ССЕ, респ. да се намали размера на стойността на имуществото с недоказан законен източник на средства. Въззивният съд е преценил за неоснователни оплакванията на ответниците, касаещи изчисленията на вещото лице. Сочи се, че от една страна, липсва яснота за кои точно изводи на вещото лице се касае, няма надлежно оспорване проведено в първоинстанционното производство, нито във въззивната инстанция са правени доказателствени искания в тази насока. Прието е, че маркираните в жалбата доводи са общи, схематични и неподкрепени с конкретни аргументи. Отделно от това е посочено, че дори да се приеме, че разходите следва да бъдат намалени със сочената сума от 24 375,91 лв., това не би повлияло на установената разлика между приходите, със законен източник, и разходите на ответниците по иска, по начин водещ до неоснователност на претенцията за отнемане на имуществото. Посочено е, че изискуемите от закона параметри отново биха били на лице, тъй като недостигът констатиран по делото надхвърля значително по-висока от законно предвидената сума, а именно - сумата от 350000 лв. Съдът не е възприел доводите, че издръжката на семейството не била правилно определена, тъй като К. Т. бил задържан под стража за времето от 2009 – 2016 г. В тази насока експертното становище не е било надлежно опровергано, като не е установено вещото лице да не е съобразило конкретните данни по делото. С оглед гореизложеното, въззивният съд е приел, че искът на КОНПИ се явява основателен и постановявайки отнемане на имущество, което не е с установен законен източник, първоинстанционният съд надлежно го е уважил, като въззивната инстанция е препратила и към мотивите на ревизираното решение. Приел е, че всички събрани доказателства установяват, че за времето, в което К. Т. е развивал престъпна дейност (санкционирана от наказателните съдилища), той е придобил в имуществото си (и това на семейството си с оглед правилото на чл. 9 ЗОПДИППД (отм.), много повече активи, отколкото са били приходите със законен и установен източник. Поради това, с оглед установяване на всички изискуеми от закона предпоставки (влязла в сила присъда, имущество на значителна стойност 415863,20 лв. (3 359,08 МРЗ), неустановяване на законен източник за 361 128,79 лв. (3 231,86 МРЗ), основателно предположение, че придобитото е в резултат от осъществяваната престъпна дейност), въззивният съд е формирал извод, че искът по чл. 28 от отменения закон следва да се уважи. При така формираните изводи апелативният съд е приел, че решението на СГС следва да се потвърди в частта му обжалвана от З. Т., като на жалбоподателката не се следват разноски. По правните въпроси: Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението. С т.решение № 7/30.06.2014 г. по т.дело № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС е прието, че е необходимо да има връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД (отм.). Конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположението за връзката с придобиването на имуществото, са тези, които определят релевантния период във всеки конкретен случай, който трябва да е в рамките на чл. 11 ЗОПДИППД (отм.). В мотивите на тълкувателното решение е прието, че придобиването на имуществото от извършителя на престъплението може да е, както пряко, така и косвено от престъпната дейност ( чл. 1 и § 3 от закона), но във всички случаи тази връзка трябва да бъде установена, или да може да се направи предположение за съществуването й (арг. чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 1 ). Между престъпната дейност и имуществото е налице пряка връзка, напр. в случаите, когато то е пряко придобито от престъплението. Съгласно чл. 53, ал. 2, б. "б" НК, това имущество подлежи на отнемане в полза на държавата, независимо от наказателната отговорност. Допустимо е да се отнеме по ЗОПДИППД (отм.), в случаите, когато отнемането не може да се реализира по НК, защото имуществото не е в патримониума на дееца (хипотезите на чл. 5 - 8 ЗОПДИППД (отм.), а също и винаги, когато престъпното деяние се установява от гражданския съд ( чл. 3, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.). Косвена е връзката между престъпно деяние и конкретното имуществено право, когато придобиването му е непряко от конкретното престъпление, опосредено чрез други действия, напр. с една или няколко пълни или частични трансформации на средства чрез разпоредителни сделки. Дори връзката да не е безспорно установена, ако такава може основателно да се предположи, то предположението е достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник в придобиването на имуществото. Тази практика на ВКС е възприета в цитираните от жалбоподателя решения на състави на ВКС по чл.290 ГПК. С решение № 82/10.08.2015 г. по гр.дело № 1597/2014 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е възприета цитираната задължителна практика на ВКС и е посочено, че съдът в производството по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) отнема само имущество, което е придобито от престъпна дейност от вида на изрично изброените в хипотезите на чл. 3, ал. 1 от същия закон, и когато престъпната дейност е установена по реда на НПК или по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. Не се отнема имущество, придобито от друга престъпна дейност, дори да е установена по надлежен ред, както и от престъпна дейност, макар и от вида на изброената в чл. 3, ал. 1, щом не е установена по надлежен ред; нито придобитото от друга незаконна дейност имущество, включително и такова с неустановен произход. В случаите, когато връзката между придобиването на имуществото и установената престъпна дейност не може да бъде безспорно установена, следва поне основателно да може да се предположи. Предположението, е основателно, когато от осъществяването на твърдяните релевантни по спора факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на логиката, науката и опита, може да се направи заключение за връзка между причината (престъпното деяние) и следствието (придобиването на имущество). При преценката дали може да се предположи връзка между установеното престъпление и имуществото, както и до колко основателно е това предположение, от значение са вида и характера на престъплението, придобивния способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации, както и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки. Съгласно законовата презумпция по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД(отм.), основателното предположение става обосновано, когато не се установи придобиване чрез законен източник. По въпроса за момента, към който се установява дали имуществото е придобито от престъпната дейност, в тълкувателното решение е изяснено, че отговорът зависи от вида на конкретното престъпление и от установената или предполагаема връзка с облагодетелствуването на извършителя (придобиването на имуществото), както и от начина на придобиване (сделка, придобивна давност, осъществено строителство, награда, печалба от лотария или друг вид игра и пр. ). Преценката за доходите на извършителя и евентуално на неговото семейство, разходите, съответно влагането на средства от законен източник в конкретното придобиване, се извършва също към момент, който се определя от горните обстоятелства. Допустимо е основателно да се предположи придобиване на имущество във връзка с престъпна дейност и назад във времето - преди извършване на престъпното деяние, в срока по чл. 11 ЗОПДИППД (отм.), щом може да се направи предположение за връзка между престъпното деяние и придобитото имущество по логичен път и не е установен законен източник, вложен в придобиването (напр. закупено по-рано имущество е заплатено със средства, генерирани от престъпната дейност). Срокът по чл. 11 ЗОПДИППД (отм.) е възможният, в който може да се извърши проверката от Комисията, но конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположение за връзката с придобиването на имуществото са тези, които определят релевантния период, през който придобитото имущество подлежи на отнемане по реда на чл. 28, ал. 1 ЗОППДИППД (отм.). В същата насока е разрешението на правния въпрос в останалите, цитирани от жалбоподателя решения на състави на ВКС по чл.290 ГПК. Правният въпрос е разрешен в съответствие с цитираната задължителна практика на ВКС и с практиката на ВКС. Въззивният съд е формирал изводи, че от ответника К. Т. са осъществени престъпления, обхванати от нормата на чл.3,ал.1, т.1-25 ЗОПДИППД/отм./ - т.25,вр.чл.354а,ал.5,вр.ал.3,т.1 НК; т.21, вр.чл.321,ал.3,пр.2, т.2,вр.ал.2 НК; т.6, вр.чл.199,ал.1,т.3,вр.чл.198,ал.1 НК – т.е. извършени повече от едно престъпления, попадащи в обхвата на цитираната разпоредба на ЗОПДИППД/отм./. Приел е, че от ответниците – съпрузи З. Т. и К. Т. през проверявания период са придобити имущества на значителна стойност – над 60 000 лв. – пар.1,т.2 от ДР на ЗОПДИППД/отм./. Относно връзката между извършената престъпна дейност по чл.3,ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ и придобитото имущество съдът е взел предвид задължителната практика на ВКС, изразена в т.решение № 7/30.06.2014 г. по т.дело № 7/2013 г. на ОСГК. Преценил е вида и характера на конкретната престъпна дейност на ответника К.Т., придобивните способи и всички останали твърдяни и установени по делото релевантни факти и е формирал извод, че е налице връзка между извършените множество престъпления против собствеността и обществения ред от ответника К. Т. и придобиването на имуществото - апартамент, пет ателиета и три превозни средства. Обсъдени са и всички възражения на ответниците относно средствата за придобиване на имуществата. Съдът е препратил и към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК и по този начин ги е направил свои. С оглед на посоченото съдът приема, че правният въпрос въззивният съд не е разрешил в противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на ВКС. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос от изложението. Въпросът касае критериите при формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност, която включва извършени няколко престъпления и придобито различно по вид и обем движимо и недвижимо имущество. По този правен въпрос е приложима цитираната по-горе задължителна практика на ВКС и практика на ВКС, с която въззивният съд е съобразил решаващите правни изводи. Поради това съдът намира, че соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос не се установява. Неоснователния са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по третия въпрос от изложението:необходимо ли е да има пряка причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност и ако да в какво се изразява тя? С цитираното т.решение № 7/30.06.2014 г. по т.дело № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС е прието, че е необходимо да има връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД (отм.). С въззивното решение съдът е приел, че е налице връзка между извършената престъпна дейност от ответника Т. и придобитото имущество. Формирани са изводи, че за времето, през което К. Т. е развивал престъпна дейност/санкционирана от наказателните съдилища/ той е придобил в имуществото си и това на семейството си с оглед правилото на чл.9 ЗОПДИППД/отм./ много повече активи, отколкото са били приходите със законен и установен източник. Прието е, че с оглед установяване на всички изискуеми от закона предпоставки- влязла в сила присъда, имущество на значителна стойност – 415 863.20 лв./3359.08 МРЗ/, неустановяване на законен източник за 361 128.79 лв./3231.86 МРЗ/, основателно предположение, че придобитото е в резултат на осъществената престъпна дейност искът по чл.28 ЗОПДИППД/отм./ следва да се уважи. Тези изводи на съда не са в отклонение от цитираната задължителна практика на ВКС и поради това основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 ГПК не се установява по третия въпрос от изложението. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по четвъртия въпрос от изложението. Съгласно разясненията, дадени в т.решение № 7/30.06.2014 г. по т.дело № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС е прието, че въпросът към кой момент се установява дали имуществото е придобито от престъпната дейност, няма еднозначен отговор. Във всяка конкретна хипотеза този отговор зависи от вида на конкретното престъпление и от установената или предполагаема връзка с облагодетелствуването на извършителя (придобиването на имуществото), както и от начина на придобиване (сделка, придобивна давност, осъществено строителство, награда, печалба от лотария или друг вид игра и пр. ). Преценката за доходите на извършителя и евентуално на неговото семейство, разходите, съответно влагането на средства от законен източник в конкретното придобиване, се извършва също към момент, който се определя от горните обстоятелства. Прието е, че при преценката за връзката между конкретното престъпно деяние и дадено имущество, следва да се изхожда не само от произхода на средствата, вложени към момента на юридическото придобиване, а от това дали притежанието на съответното имуществено благо е опосредено от установеното престъпление. Така напр., в обхвата на чл. 3 ЗОПДИППД (отм.), попада и имущество, заплатено с кредити и заеми, които са върнати със средствата, придобити от престъпната дейност. В разясненията на цитираното тълкувателно решение е прието, че е допустимо основателно да се предположи придобиване на имущество във връзка с престъпна дейност и назад във времето - преди извършване на престъпното деяние, в срока по чл. 11 ЗОПДИППД (отм.). Не е възможно всички варианти да бъдат предварително предвидени дори като хипотези, а още по-малко, изчерпателно изброени - от законодателя или от съда. Прието е, че срокът по чл. 11 ЗОПДИППД (отм.) е възможният, в който може да се извърши проверката от Комисията, но конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположение за връзката с придобиването на имуществото са тези, които определят релевантния период. С изтичането на 25-годишният срок от датата на придобиване на имуществото, се погасява правото на държавата да иска отнемане по ЗОПДИППД (отм.). Правният въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с посочената задължителна практика на ВКС. Изводите на въззивния съд за наличие на връзка между придобиваното имущество и извършената престъпна дейност са обосновани и с установените факти по делото относно момента на извършване на престъпленията от проверяваното лице К.Т., вида и характера на престъпленията, придобивните способи на имуществото. В тази насока са възприети и изводите на първоинстанционния съд, един от които е, че проверяваният период попада в рамките на срока по чл.11 от ЗОПДИППД/отм./. Тези изводи на съда не са в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС. Поради това основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос не се установява. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение