Определение № 2357 от 23.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 2188/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Н. Р., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [община], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 115/10.06.2024 г., постановено по в. гр. д. № 92/2024 г. по описа на Окръжен съд – Разград, с което, след отмяна на решение № 776/23.12.2023 г. по гр. д. № 1099/2023 г. по описа на РС – Разград, е отхвърлен искът на касатора срещу ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ АД за заплащане на сумата от 20 000 лв. – частична претенция от общо посочената такава от 120 000 лв. – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени при ПТП на 30.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 16.11.2020 г. В касационната жалба се сочи, че са налице основанията на чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК за обезсилване на решението като недопустимо, поради разглеждането на непредявен иск, евентуално за отмяна на решението като неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, за което се излагат подробни съображения. Искането за достъп до касация се основава на хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/. При пълно уважаване на предявен частичен иск за обезщетение от непозволено увреждане налице ли е СПН за пълната, но непредявена изцяло искова претенция; 2/. Следва ли при произнасяне по частичен иск при неговото уважаване (пълно или частично) съдът да посочи, че определеното обезщетение е справедливо съгласно чл. 52 ЗЗД; 3/. Справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД при уважен частичен иск означава ли, че това е и пълното обезщетение за цялата искова претенция; 4/. Доказателства ли са по смисъла на ГПК представените преписи от решения и определения на ВКС и други съдилища с цел аргументиране на тезата, как следва да се тълкуват и прилагат правните норми относно понятието „справедливост“ при определяне на обезщетение за непозволено увреждане. Според касатора по поставените въпроси въззивното решение противоречи на т. 1 от мотивите на Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по тълк. гр. д. № 1/2001 г., че при облигационните парични притезания предявяването на частичен иск въвежда като предмет на делото част от претендираната парична сума; въззивният съд е нарушил и т. 18 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк. гр. д. № 1/2000 г., че със СПН се ползва само решението по спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото; както и е допуснал противоречие с указанията на Тълкувателно решение № 3/2016 г. от 22.04.2019 г. на ОСГТК, в чиято т. 2 е посочено, че в хипотезата на изцяло уважен частичен иск останалата част на вземането може да съществува, но е възможно и да не съществува; като обективните предели на СПН на положителното съдебно решение по частичен иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова – различна СПН. Основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК се мотивира с обстоятелството, че въззивният съд е излязъл извън предмета на делото, определен в исковата молба – при предявен частичен иск за част от цялото вземане, той се е произнесъл и относно размера на цялото вземане, като е обявил, че същият е равен на сумата, определена от съда с първото влязло в сила решение по първия частичен иск, който е уважен изцяло. Наред с това се релевира и довод за очевидна неправилност на обжалвания акт – като явно необоснован и постановен при нарушение на основни принципи на гражданския процес – относно диспозитивното начало в процеса и правилното определяне на предмета на делото, както и поради това, че съдът е третирал като писмени доказателства съдебна практика и не е спазил изискванията за мотивиране на въззивното решение съгласно чл. 236, ал. 2, вр. чл. 273 ГПК. Против касационната жалба в срок е постъпил писмен отговор от процесуалния пълномощник на застрахователното дружество със становище, че жалбата не следва да бъде допускана до разглеждане, евентуално – че е неоснователна. Претендират се разноски за настоящата инстанция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с приложението на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и материалите по делото, констатира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 283 ГПК, против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт. За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е приел за безспорно установена следната фактическа обстановка: С решение № 14/01.02.2023 г. по гр. д. № 186/2021 г., влязло в сила на 01.03.2023 г., Окръжен съд - Разград е осъдил ЗАД „Алианц България“ АД да заплати на Н. Р. сумата 80 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, по предявен като частичен иск от общата сума от 120 000 лева. Приетите по гр. д. № 186/2021 г. на ОС - Разград правнозначими факти са, че Н. Р. е пострадал на 30.06.2020 г. от ПТП, причинено от С. А., управлявал автомобил „Ленд Ровер“ с рег. [рег.номер на МПС], застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. С одобрено от Районен съд - Бяла споразумение по НОХД № 209/2022 г. С. А. е признат за виновен, че е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, б. „а” вр. с ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал. 1, като нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: Чл. 20, ал. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 2 ЗДвП, чл. 21, ал. 1 ЗДвП и чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Н. Р., изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник и десен долен крайник за срок повече от 30 дни, поради счупване на лява ключица, счупване на дясно колянно капаче, счупване на дясна голямопищялна кост в близкия край, увреждания на вътреставни меки структури (медиален мениск и ставен хрущял) на дясна колянна става, наложило оперативно лечение, хронична нестабилност на дясна колянна става, тромбоза в бедрена и илиячна вени в дясно. Всички телесни увреждания са установени и от СМЕ, назначена по делото, която е възприета от съда. Въз основа на заключението и събраните гласни доказателства съдът по първия частичен иск е направил извод за вида и характера на телесните увреди, последиците от тях, продължителността на проведеното лечение и понесените в резултат на това болки и неудобства, възможностите за пълно възстановяване. Прието е за установено, че ищецът е претърпял изключително тежка съчетана травма, която изцяло е променила качеството му на живот. Претърпял е пет операции и тези оперативни интервенции са свързани с много болки и страдания. Възстановителният и оздравителен период при ищеца след три години от произшествието все още не е приключил и не се очаква пълно възстановяване. Налице са посттравматични усложнения в здравословното му състояние – контрактура на дясна колянна става и флеботромбоза на десни бедрена и хълбочна вени вследствие на ограничения двигателен режим. Контрактурата на дясна колянна става ще остане трайна и необратима, а флеботромбозата подлежи на постоянно системно лечение и лабораторен контрол, поради вероятност от рецидиви. Дългосрочната прогноза обосновава невъзможност пострадалият да се възстанови и да бъде пълноценен в дейностите в ежедневния живот. Установено е още, че след произшествието за около три месеца ищецът бил изцяло неподвижен и се нуждаел от чужда помощ, изпитвал много силни болки. Не можел да се храни пълноценно, нито да се обслужва сам. Впоследствие няколко месеца след всяка оперативна интервенция изцяло се нуждаел от чужда помощ. Преди ПТП работел като шофьор, отглеждал пчели, а след инцидента не можел вече да работи /постановено е решение на ТЕЛК, приложено към двете искови молби/ и генерирал дългове. До момента на постановяване на съдебното решение не се е възстановило и психическото му здраве. Не може да работи и да води пълноценен живот. Така съдът е преценил, че претърпените болки и страдания се характеризират с изключително висок и продължителен интензитет и не са приключили. Въз основа на установените факти съдът по предявения първи частичен иск е приел, че справедливото по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди възлиза на 80 000 лева, като съответстващо на общовъзприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В резултат на този извод искът по гр. д. № 186/2021 г., предявен като частичен за 80 000 лв. от общ размер 120 000 лв., е уважен изцяло. Въззивният съд изрично е отбелязал, че в настоящия съдебен процес не се сочат факти и обстоятелства, които да са относими към предмета на иска и да не са били разгледани в първото по ред съдебно производство. Като е съобразил, че предявеният от Н. Р. частичен иск за 20 000 лв. от сумата 120 000 лв. е втори по ред, и като е взел предвид задължителното тълкуване, направено в т. 2 от ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е приел, че въпросите, свързани с наличието на предпоставките на чл. 45 ЗЗД, съществуването на валиден договор за застраховка „ГО“ с ответното дружество, ведно с изпълнение на особените изисквания по чл. 380 КЗ, са установени с влязлото в сила решение по гр.д. № 186/2021 г. на ОС - Разград. По-нататък въззивният съд е основал изводите си на съдебна практика (решение № 65 от 31.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3185/2021 г., I г. о.), според която макар при разглеждането на втория частичен иск съдът да не е обвързан от общия размер на обезщетението за неимуществени вреди, приет за справедлив при разглеждането на първия частичен иск, той следва да обоснове извода си защо приема различен от първия съдебен състав общ размер на обезщетението; при едни и същи обстоятелства съдът по втория частичен иск следва да определи същия общ размер на обезщетението, който е бил определен и при първия частичен иск, в противен случай критерият за справедливост ще бъде нарушен. Различният общ размер на обезщетението може да бъде мотивиран от съда по втория частичен иск с обстоятелства, които не са били обсъждани при разглеждането на първия частичен иск, но само ако те са в предмета на делото /например когато се касае за пропуск на съда по първия частичен иск, който не е обсъдил определени обстоятелства, въпреки че е бил длъжен да ги обсъди/. По тези съображения и като е приел, че са налице едни и същи факти и обстоятелства в двете съдебни производства и не са посочени такива, които да не са били разгледани в производството по гр. д. № 186/2021 г. на РОС, съставът на въззивния съд е намерил, че с оглед спазване на принципа на справедливост следва да определи същия общ размер на обезщетението, като този по първия частичен иск – 80 000 лв., поради което искът за горницата следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Настоящият съдебен състав намира, че по първия поставен въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се установява приложното поле на касационното обжалване. Същият е обусловил решаващата правна воля на въззивния съд и поради това има значение за резултата по делото, с оглед на което удовлетворява общото селективно основание на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същевременно въпросът е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика, посочена от касатора, поради което е налице и допълнителното селективно основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно с правомощията, които има съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съдът преформулира въпроса, както следва: Относно обективните предели на силата на пресъдено нещо, която се формира по изцяло уважен частичен иск, с оглед тяхното съобразяване от съда при предявен последващ иск за друга (респ. за останалата) част от вземането. С оглед така формирания извод за основателност на искането за достъп до касация съдът не дължи разглеждане на наведените други основания в тази връзка, но доколкото следи служебно за валидността и допустимостта на въззивното решение, вкл. в етапа по селектиране на касационните жалби, следва да се отбележи, че релевираното самостоятелно селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – вероятна недопустимост на обжалвания съдебен акт - не се установява от данните по делото. Касаторът е освободен от предварително внасяне на държавната такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение