Определение № 808 от 24.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4572/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 1021/13.07.2022 г. по гр.д. № 456/2022 г., с което Окръжен съд – Пловдив, потвърждавайки решение № 222/18.11.2021 г. по гр.д. № 448/2021 г. на Районен съд – Карлово, е осъдил М. Г. И. да заплати на Е. П. М. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 15 000 лв. – връщане на платеното на 18.12.2017 г. без основание, ведно със законната лихва от 22.05.2020 г. Решението се обжалва от М. Г. И. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следния процесуално-правен въпрос (уточнен и конкретизиран в смисъла, изяснен с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС): Допустими ли са свидетелските показания, когато не се претендират последиците на договора за покупко-продажба на имот, сключен във формата на нотариален акт, а установяване на действителното му съдържание и на верността на изявленията на страните по договора, удостоверени от нотариуса, с оглед друго спорно правоотношение (за основанието на плащането по иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, предявен от трето за договора лице)? Касаторът твърди, че въпросът обуславя решението (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол), а въззивният съд му е отговорил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалния закон (чл. 260, т. 6, вр. чл. 266, ал. 3, вр. чл. 164, ал. 1 ГПК), причината да е нарушен и материалният закон (чл. 55, ал. 1 ЗЗД). Претендира разноските по делото. От ответника по касация не е постъпил писмен отговор. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че ищецът Е. М. е доказал плащането от 08.12.2017 г. на сумата 15 000 лв. и съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ответникът М. И. е длъжен да върне сумата като получена без основание. Въззивният съд е приложил неблагоприятните последици на доказателствената тежест (чл. 154 ГПК), приемайки, че ответникът не е провел успешно доказване на твърденията по направеното възражение плащането да е с основание - в погашение на задължение за цена по договор по н.а. № 83/08.12.2017 г., с който ответникът и неговият съпруг са продали ѕ ид. части от един апартамент на Г. А. С., лице, с което към сключването на договора ищецът живее на съпружески начала. Ответникът е твърдял също, че ищецът е участвал при предварителните преговори, че действително уговорената цена е 15 000 лв., а не вписаната в нотариалния акт 6 600 лв., и че е платена след сключването на договора по банков път, а не както е удостоверено в нотариалния акт – в брой и предварително. Ангажираните в установяването на тези обстоятелства свидетелски показания (в писмения отговор на исковата молба и в жалбата срещу първоинстанционното осъдително решение) и двете инстанции са отказали да допуснат с мотиви, че попадат в забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3, пр. 2 ГПК (приетото от първостепенния съд), респ. в забраната по чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК (приетото от въззивния), а въззивното решение е също осъдително. При тези мотиви на въззивния съд повдигнатият въпрос обуславя решението (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол), а начинът, по който той му е отговорил, противоречи на практиката на Върховния касационен съд. В решение № 461/16.01.2012 г. по гр.д. № 1206/2010 г. на IV-то ГО и в много други се приема, че свидетелските показания са допустими, когато не се претендират последиците на един договор, а установяването му е с оглед друго спорно правоотношение. В решение № 231/08.07.2015 г. по гр.д. № 6604/2014 г., IV-то ГО и в много други е прието, че доказателствената сила на нотариалния акт не обхваща верността на изявленията на лицата, участвали в нотариалното производство и че в тази част нотариалния акт има характер на частен документ. Въпросът за верността на изявленията на страните по сделката се решава от съда според събраните по делото доказателства. В практиката на ВКС в приложението на чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК се приема също, че свидетелските показания са недопустими са опровергаване на съдържанието на нотариалния акт в частта с характеристиката на частен документ, освен при изключенията по чл. 164, ал. 2 или чл. 165, ал. 2 ГПК, но това се отнася за хипотезата, в която насрещните страни по дело са и участниците в нотариалното производство. На настоящия състав не е известна практика на ВКС, която да отговаря на втората част от повдигнатия процесуалноправен въпрос – т.е. за допустимостта на свидетелските показания с оглед забраната по чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК в хипотезата, в която само една от страните по делото е и участник в нотариалното производство, а насрещната – не. Следователно по въпроса са налице и допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. При тези мотиви, съдът