Определение № 7 от 05.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1179/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от А. Т. М. и Л. Г. М. касационна жалба срещу решение № 5641 от 22.07.2013 г. по гр. д. № 6399/2012 г. на СГС, ГК, ІІ-г отд., с което е потвърдено решение от 19.05.2011 г. по гр. д. № 1104/2010 г, с което е отхвърлен предявеният от касаторите срещу И. Т. В., Н. И. Х. и Г. Н. В. ревандикационен иск за недвижим имот, представляващ апартамент № 22, намиращ се в сграда с административен адрес [населено място], [улица], ет. 7, вх. А, застроен на площ от 135.65 кв. м., както и на 2296/100 ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавен имот в м. „Крива река”, съставляващо парцели Іа-11, Іа-12, ІІІ-14, ІV-15 и V-10 от кв. 16, по плана на [населено място]. Касационните доводи са за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към първата касационна жалба се иска допускане касационна проверка по въпросите: 1. Може ли член на Ж., включен в разпределителния протокол, преди получаване на нот. акт за собственост да се разпореди с определения му апартамент в Ж.; 2. След като сделката е обявена за нищожна, чия собственост е апартамента; 3. Може ли да се приеме, че след като притежателят на нот. акт за имота, който е придобит от Ж. чрез К. РНС, е знаел че сделката е нищожна и дари същия имот на малолетния си внук, да запази собствеността върху имота, в който е продължил да живее, тъй като дарението е нищожно като противоречащо на закона и добрите нрави. В изложението към втората касационна жалба, подадена от същите касатори чрез повереника им адв. М., се иска допускане касационна проверка по въпросите: 1. компетентен ли е съдията по вписванията да състави акт по чл. 35 ЗЖСК. Поддържа се, че въпросът е решен в противоречие с възприетото в ТР № 7 от 25.04.2013 г. по т. д. № 7/2012 г. на ОСГТК и прилагането на § 9 от ПР на ЗННД; 2. какъв е характерът на подписваните от съдията по вписванията нотариални актове по висящи нотариални производства по Ж. след влизане в сила на ЗННД – акт по чл. 35 ЗЖСК, самостоятелен акт или акт за вписване на нотариален акт и дали в случаите, когато се снабдява с нот. акт член-кооператор са налице два отделни акта: - един по чл. 35 ЗЖСК и втори, разпореждащ вписването; 3. кога непълнолетен може да упражнява фактическа власт, да владее имота за себе си; 4. може ли да се придобие по давност имот срещу лице, което не може да защити правото си на собственост. Поддържат, че съдът е разрешил и процесуални въпроси в противоречие със задължителната практика, формирана по тях, което обуславя допускане на касационна проверка на решението. Въпросите са: 1. какви са правомощията на въззивния съд при преценка на доказателства, за които приема, че са представени в нечетлив вид; 2. допустимо ли е съдът да отхвърли иска на база на едно невъведено от ответника възражение и представлява ли това нарушение на диспозитивното начало в процеса; длъжен ли е съдът да отдели спорните от безспорни факти, което произтича от задължението му да определи точно предмета на спора; 4. длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото. Направено е общо позоваване на всички основания по чл. 280, ал.1, т. т. 1-3 ГПК без да е обосновано наличието на някое от тях към въпросите, за които се твърди да са разрешени от съда. Ответниците по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежни страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима. Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното: От фактическа страна съдът е приел за установено, че А. М. е бил член-кооператор на Ж. „Е.”, [населено място], на която е било отстъпено право на строеж върху държавна земя – парцели в кв. 16 по плана на [населено място]. Със съставения окончателен разпределителен протокол на 05.05.1977 г. на М. е бил разпределен ап. 22 и гараж № 4 в построената кооперация. С присъда от 13.12.1977 г. по н. о. х. д. № 53-СА/77г. на СГС М. е бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 280 НК отм. Наред с наложеното му наказание е постановена и конфискация на цялото негово движимо и недвижимо имущество. След влизане в сила на присъдата държавата е съставила акт за държавна собственост за разпределения на М. апартамент и с договор от 19.05.1978 г. го е продала на ответниците Х. и В.. През 1980 г. е вписано прекратяване на Ж. „Е.”. През 1992 г. апартаментът е дарен на ответника И. В., внук на ответницата Х.. С решение от 24.07.1998 г., постановено по гр. д. № 854/1993 г. на СГС, което е влязло в сила на 25.11.1999 г., е обявен за нищожен договорът, сключен между К. РНС и Х. и В. за продажба на апартамент № 22, поради сключването му в нарушение на императивната разпоредба на чл. 4, ал. 2 ЗСГ(отм.). През 2003 г. ищецът М. се е снабдил с нот. акт, съставен от съдия по вписванията, в който е отразено вписване на нот. акт № 19 по нот. д. № 3831/1977 г. като поддържа, че той го легитимира като собственик на имота. Ответникът В. с отговора на исковата молба е въвел възражение за придобиване правото на собственост върху имота по давност от неговите праводатели, както и че към датата на сключване на договора за дарение, те са били собственици на основание давностно владение. Позовал се е и на осъществяваното от него владение след 1992 г., когато имотът му е бил дарен. Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд е достигнал до извода, че ищецът А. М. не се легитимира като собственика на имота. Съставеният от общото събрание на Ж. окончателен разпределителен протокол не го легитимира като носител на вещни права. Той е бил само основание за снабдяване с нот. акт на основание чл. 35, ал. 2 ЗЖСК, който има вещно прехвърлително действие. Към датата на постановяване на конфискацията, той не е бил снабден с нот. акт за собственост на апартамента, поради което не е бил носител на вещни права върху него, поради което правото на собственост за него не е преминало в Държавата на основание конфискация. Апартаментът е останал собственост на Ж. „Е.”, която е самостоятелен правен субект и като такъв носител на права и задължения, едно от които е било правото на собственост върху построения в изпълнение на стопанската дейност, за която е била учредена, обект. Кооперацията е запазила правосубектността си до снабдяването на всички член-кооператори, на които са били разпределени имоти, с нотариални актове за собственост. Прекратяването на кооперацията настъпва по разпореждане на закона – чл. 38 ЗК, а вписването на това обстоятелство има само декларативен характер. По възражението за давност е намерено, че собствеността на Ж. е попадала в предметния обхват на чл. 2 ЗС, в първоначалната му редакция от 1951 г., който определя имуществото и на кооперациите като социалистическо имущество. С чл. 86 ЗС в първоначалната му редакция, до изменението му през 1990 г., това имущество не е могло да се придобива на основание давностно владение. Съобразно това осъществяваното владение от ответниците Х. и В. в периода от 1977 г., когато на основание договора за продажба са установили фактическа власт върху него, до 20.04.1990 г., когато са изменени чл. 2 и чл. 86 ЗС, няма за последица придобиване на вещни права върху имота на това оригинерно основание, независимо дали е било добросъвестно или недобросъвестно. След 20.04.1990 г. - влиза в сила на изменението на чл. 2 и чл. 86 ЗС, до разпореждането с имота чрез дарение на 29.04.1992 г. ( н. а. № 177, т. 29, н. д. 6281/1992 г.), в тяхна полза не е изтекъл десетгодишния давностен срок. По възражението на ответника И. В., за придобиване на имота по давност, първоинстанционният съдът е приел, че след като имотът му е бил дарен, към която дата той е бил непълнолетен, дарителите, които са запазили за себе си правото на ползване пожизнено, са осъществявал владение върху имота за него. Той е бил добросъвестен владелец, тъй като не е знаел, че праводателите му не са били собственици, поради което след изтичане на кратката петгодишна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС, което е настъпило на 29.04.1997 г., е придобил правото на собственост върху него. Въззивният съд е обсъдил доказателствата относно легитимацията на ищците като собственици. Намерил е, че представеният акт от М. не го легитимира като собственик на имота. Той удостоверява, че съдията по вписванията е извършил вписване на нот. акт № 19, т. ІІ, н. д. № 3831/1977 г., който акт не се представя. Съдията по вписванията не е бил оторизиран да извърши това нотариално удостоверяване. Материализираното в документа волеизявление съставлява нареждане да се извърши вписването на нот.- акт № 19 от 1977 г. Въз основа на това е приел, че ищецът не е придобил правото на собственост въз основа на вписан през 2003 г. нот. акт., който не е представен по делото. Поради това, че ищецът не доказва материалноправната си легитимация на собственик, без правно значение е основанието, на което ответниците упражняват фактическа власт върху имота. С тези правни изводи е потвърдил първоинстанционното решение. По въпросите, поставени в първата касационна жалба: Първият въпрос не е обсъждан от съда. По делото не се твърди член-кооператорът да се е разпоредил с имота преди да е снабден с нот. акт за собственост на основание чл. 35 ЗЖСК. Не са разисквани от съда и останалите два въпроса. Влязлото в сила решение на 25.11.1999 г., с което договорът за продажба на апартамента сключен между К. РНС и ответниците по иска Х. и В. е обявен за нищожен, е коментирано от съда, само относно това, че предявяването на този иск не спира течението на давностния срок, тъй като не е вещен иск, а облигационен. По въпросите, поставени във втората касационна жалба: Въпрос № 1 - компетентен ли е съдията по вписванията да състави акт по чл. 35 ЗЖСК не е обосновал решаващите изводи на съда, поради което не попада в приложното поле на чл. 280 ГПК. Съдът е констатирал, че представеният писмен документ, който е съставен на бланка на нотариален акт, не съдържа реквизити на такъв, тъй като няма номер, том и нот. д., по което е съставен, и е подписан от съдия по вписвания.Констатирал е и това, че в поставения върху него щемпел за вписване е отразено, че се вписва нот. акт № 19, т. 2 по н. д. № 3831/1977 г., който акт не е представен. Обсъдил е, че в съдържанието на документа фамилното име на съдията по вписванията е нечетливо изписано, а в текста е посочено, че съдията по вписванията „ …одобрява нотариалния акт, с който А. М. придобива собственост върху апартамент № 22 …”. От изложените мотиви следва, че съдът е обсъдил удостовереното в представения документ, а не правомощията на издалия го орган. От приетото за установено, че представеният документ, съставен на бланка на нот. акт, не представлява нот. акт по чл. 35 ЗЖСК, а посоченият в него за вписан нот. акт № 19 от 1977 г. не е представен на съда, е направен решаващия извод, че ищецът не се легитимира като собственик на имота на основание чл. 35 ЗЖСК. Въпрос № 2 – за характера на подписаните от съдията по вписванията нотариални актове по висящи нотариални производства по ЗЖСК след влизане в сила на ЗННД не е обсъждан от съда. Той не е поставен в основата на решаващите му изводи, поради което не може да бъде определен като общо основание за допускане на касационна проверка. От изложеното по първия въпрос се установява, че съдът не е обсъждал дали представеният нот. акт без номер, от който ищеца черпи права, е съставен от съдията по вписванията на основание § 9 от ПР на ЗННД. Третият въпрос, който е за това кога непълнолетен може да упражнява фактическа власт, да владее имота за себе си, е разрешен в съответствие с трайно установената и последователна съдебна практика, която приема, че непълнолетния може да владее за себе си, което се осъществява чрез неговите представители. Четвъртият въпрос – дали може да се придобие по давност имот срещу лице, което не може да защити правото си на собственост, не е разрешаван от съда. Ищецът не се е бранил с довод за съществуването на такова ограничение. Разрешаването на този въпрос не би довел до друг правен извод относно основателността на иска, тъй като престъплението, за което е бил осъден М., е амнистирано със Закона за амнистията, обн. в ДВ бр. 54 от 10 юли 1981 г. С чл. 6 от Закона за амнистията и връщане на отнетото имущество, обн. в ДВ. бр. 1 от 4 януари 1991 г., е постановено, че разпоредбата на чл. 5 от същия закон, която повелява връщане на конфискуваното имущество на лицата по чл. 1 и 2 от закона, се прилага и по отношение на лицата, извършените деяния от които са амнистирани с други закони за амнистията, включително и този от 1981 г. От това следва, че произтичащите пречки за придобиване на недвижим имот, като последица от осъждането за престъпление по чл. 280 НК отм., са отпаднали още през 1981 г. и касаторът е могъл да се снабди с нот. акт за собственост по чл. 35 ЗЖСК, ако такъв не е бил съставен от нотариуса, сезиран с искането на председателя на Ж. „Е.” за снабдяване на членкооператорите с нотариални актове. Ако е бил съставен, но не е бил вписан е могъл да се позове на него, тъй като актът поражда конститутивно действие от датата на съставянето му, а вписването има само оповестително - защитно действие по отношение на трети лица. В случай, че е била налице хипотезата на конфискуване на имота (при съставен, но невписан нот. акт преди влизане в сила на присъдата) след влизане в сила на Закона за амнистията и връщане на отнетото имущество, касаторът М., е могъл да защити правата си с предявяването на вещен иск. Отрицателен установителен иск за установяване, че И. В. не е собственик на имота, съединен с иск за ревандикирането му са предявени на 25.10.2002 г. Съпоставени тези факти с приетото от съда, че осъществяваното владение върху имота след 29.04.1992 г., когато е сключен договора за дарение, от ответника В., е продължило в установения в закона срок по чл. 79, ал. 2 ЗС и към датата на предявяване на иска, в полза на ответника е изтекъл придобивния давностен срок и той е станал собственик на имота, обуславят извода за това, че въпросът не може да бъде определен като общо основание за допускане касационна проверка по него. Във втората касационна жалба се иска допускане касационна проверка на въззивното решение и по поставени четири процесуални въпроса, като е направено общо позоваване на основанията по чл. 280., ал. 1, т. 1-3 ГПК без да е обосновано наличието на едно или повече от тях по отношение на всеки един от въпросите. Въпросите за това какви са правомощията на въззивния съд при преценка на доказателствата, представени в нечетлив вид, нарушено ли е диспозитивното начало в процеса, задължението на съда да обсъди всички доказателства събрани по делото, са разрешени от съда при спазване на процесуалните норми. Нечетливото изписване на края на фамилното име на съдията по вписванията е вторичен недостатък на представения официален документ, изготвен на бланка на нотариален акт. Изводът, че той не съставлява нот. акт по чл. 35 ЗЖСК е основан на констатираните други липсващи задължителни реквизити на акта, което съдът е намерил за достатъчно за да приеме, че този документ не се ползва с материалната доказателствена сила на нотариален акт, съставен на основание чл. 35 ЗЖСК. В обобщение не е налице основания за допускане касационна проверка на въззивното решение, поради което такава не следва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.