Определение № 1068 от 30.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 778/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК и по чл. 274 ал.3 от ГПК. Образувано е по частна жалба и по частна касационна жалба от страна на Н. И. Н. от [населено място] срещу определение №2498/16.09.2010 г. на ОС-Пловдив, постановено по ч.гр.дело № 2328/2010, съответно в частите: 1. с която е оставено без уважение искането за приемане на възражение по чл.423 от ГПК срещу издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и 2. в частта, с която е потвърдено разпореждане за издаване на изпълнителен лист въз основа на издадената в полза на [фирма]-С. заповед по чл.417 от ГПК за сумите от: 203,97 лева-главница и 134,14 лева-съдебни разноски. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност. Ответникът не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба срещу определение №2498/16.09.2010 г. на ОС-Пловдив, постановено по ч.гр.дело № 2328/2010, В ЧАСТТА,с която е оставено без уважение искането за приемане на възражение по чл.423 от ГПК срещу издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ е процесуално недопустима - подадена е срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт извън от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1и т.2 от ГПК. Съгласно тези процесуални разпоредби на обжалване с частна жалба подлежат определенията, които преграждат понататъшния ход на делото или такива, за които това е изрично предвидено. Определението на съда по чл.423 от ГПК по своята правна природа не попада в нито една от двете хипотези и следователно не подлежи на обжалване. По отношение на частна касационна жалба от страна на Н. И. Н. от [населено място] срещу определение №2498/16.09.2010 г. на ОС-Пловдив в частта, с която е потвърдено разпореждане за издаване на изпълнителен лист въз основа на издадената заповед по чл.417 от ГПК за сумите от: 203,97 лева-главница и 134,14 лева-съдебни разноски, съдът намира, че същата е недопустима с оглед разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК във връзка с чл.280 ал.2 от ГПК, доколкото съгласно задължителната практика на ВКС в ТР №1 от 17.07.2001 г. на ОСГК-т.6 не подлежат на касационно обжалване актовете на въззивния съд за издаване на изпълнителен лист Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение