Определение № 50511 от 11.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2330/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от А. О. И., чрез адв.К.У. срещу решение №48 от 30.06.2021г. по в.т.д. №329 по описа за 2021г. на Апелативен съд- П., с което е потвърдено в отхвърлителната му част решение №260078 от 26.02.2021г., постановено по т.д. №516/2019г. по описа на Окръжен съд- Пловдив. С първоинстанционното решение в потвърдената част е отхвърлен предявеният от А. О. И. срещу ЗАД „Армеец“ иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата 80 000 лева - разлика между присъдената сума от 40 000 лева и претендираната сума от 120 000 лева- обезщетение за причинени неимуществени вреди от възникнало на 28.06.2014г. ПТП, причинено от П. П., ведно със законната лихва. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно- постановено при съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства и не е преценил всички факти и обстоятелства по делото, като при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразил и задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД и в резултат е определил занижен размер на обезщетение, който противоречи на принципа на справедливост. Намира за необосновани и изводите на съда, че преживените от него психически страдания от раздялата с приятелката му и прекъсването на бременността й не са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Моли да се отмени решението и да се постанови ново, с което да се уважи иска изцяло предявеният иск. Претендира разноски. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира правен въпрос „Налице ли е пряка причинно-следствена връзка между ПТП и психическите страдания на ищеца от прекратената бременност на приятелката му и връзката с нея, вследствие на физическото му състояние след ПТП, за което да бъде обезщетен по справедливост?“, като поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с цитираните определения на ВКС по чл.288 ГПК и решения на АС и ОС. Не излага доводи за основанията по чл.280, ал.1 т.2 и т.3 ГПК. В самата касационна жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение поради противоречие с цитираната задължителна съдебна практика, както и решения по чл.290 ГПК, но не е формулиран конкретен правен въпрос. Ответникът ЗАД „Армеец“ оспорва касационната жалба, като излага доводи за липса на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, както и за правилността му. Претендира разноски. Третите лица помагачи ЗК „Лев Инс“ АД и ЗД „Бул Инс“ АД не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, въззивният съд намира, че първоинстанционният съд е приложил правилно принципа на справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Приема за безспорно установен механизма на процесното ПТП, настъпило по вина на водача П. П., застрахована по застраховка “Гражданска отговорност“ в ответното дружество, в резултат от което са настъпили травматичните увреждания на ищеца. Намира за спорни въпросите относно наличието на пряка причинна връзка между ПТП и преживените от пострадалото лице психически страдания от раздялата с приятелката му и прекъсната й бременност, както и относно справедливия размер на дължимото обезщетение за установените по делото неимуществени вреди. Решаващият съдебен състав приема за доказано настъпването на описаните в исковата молба травми, претърпени от ищеца- травматично изкълчване на лява тазобедрена става и счупване на задния ръб на лява ставна ямка, довели до трайно затрудняване на движенията на долен ляв крайник и контузия на тялото, за които няма спор, че са пряка и непосредствена последица от описаното ПТП. Въззивният съд, след обсъждане на събраните гласни доказателства и заключението на съдебно-медицинската експертиза, приема за доказано, че ищецът е търпял силни болки и страдания от получените травматични увреждания и претърпяната операция, нуждаел се е от чужда помощ и грижи в болницата /около 18 дни/ и след това в ежедневието в продължение на месеци, лекувал се е продължителен период от време, като се е възстановил напълно от травмите, а установеният при преглед тромбофлебит се е появил на по-късен етап и няма връзка с уврежданията от ПТП. С оглед тези обстоятелства въззивната инстанция стига до извод, че обезщетение в размер на 40 000 лева е напълно адекватно да обезщети ищеца за претърпените болки и страдания в резултат на процесното ПТП. Намира, че преживените от пострадалия психически страдания от раздялата с приятелката му и прекъснатата по нейно лично решение бременност, не са в непосредствена причинна връзка с процесното ПТП, поради което не подлежат на обезщетяване. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставеният от касатора въпрос не отговаря на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Дали е налице пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП и психическите страдания на ищеца от прекратената бременност на приятелката му и връзката с нея, вследствие на физическото му състояние след ПТП, за което да бъде обезщетен по справедливост, е въпрос пряко свързан с правилността на обжалваното решение, респективно с установената фактическа обстановка след анализ на доказателствата по делото и законосъобразността на правните изводи. Необходимостта да се анализират доказателствата по делото, да се обсъждат доводите и защитните тези на страните и да се преценява правилността на изводите на въззивния съд изключва характеризирането на поставения въпрос като правен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът инкорпорира в себе си оплакване на касатора за необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, което не подлежи на разглеждане в настоящия етап на касационното производство- по допускане на въззивното решение до касационен контрол. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Ответникът претендира присъждане на разноски и оглед изхода на делото има право на разноски за касационното производство, но не ангажира доказателства за направени такива, поради което искането му е неоснователно. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд