Определение № 590 от 20.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 2939/2013 г.
ВКСII търговско отделение20.09.2013 г.докладчик Емилия Василева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № VІ-1370 от 29.05.2013г. по ч. гр. дело № 1056/2013г. на Бургаски окръжен съд, гражданско отделение, VІ въззивен състав. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Г. Г. К. срещу определение № VІ-1370 от 29.05.2013г. по ч. гр. дело № 1056/2013г. на Бургаски окръжен съд, гражданско отделение, VІ въззивен състав, с което е оставена без уважение частна жалба на [фирма], [населено място] против определение от 11.04.2013г. по гр. дело № 1469/2013г. на Бургаски районен съд, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд Пловдив. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли определението да бъде отменено и делото върнато в Районен съд Бургас. Ответникът [фирма], [населено място] не излага становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима, тъй като въззивното определение не подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. Обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд Пловдив. Разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК визира, че не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а именно с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв. за търговски дела. В настоящия случай искът за заплащане на сумата в размер 431,11 лв. с ДДС – заплатена по посочена фактура като допълнително начислена /коригирана/ сума за електроенергия без основание, е под определения минимален обжалваем размер и частната касационна жалба е подадена на 07.06.2013г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за частни жалби, постъпили до 21.12.2010г. Поради недопустимост на частната касационна жалба същата следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са направени за касационното производство и не са поискани. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение