Определение № 669 от 12.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5239/2014 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. И. С. против решение № 865 от 09.05.2014г. по въззивно гр.д.№ 692//2014г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено решение № 4664/02.12.2012 г., постановено по гр.д.№5132/2013г. на Пловдивски РС. С последното е уважен предявеният от Р. В. Ш. и Х. Л. Ш. иск по чл. 109 ЗС, като касаторката е осъдена да премахне извършените непредвидени по проект преграждения на стълбищна клетка, довели до невъзможност същата и покривът да бъдат ползвани съобразно притежаваните от тях. квоти в размер на 26,85 % ид.ч. от общите части на сграда в етажната собственост с административен адрес: [населено място], [улица], чрез отварянето на стълбищната клетка и възстановяване стълбищното рамо от кота 7,96 м до кота + 10,71 м, съгласно приложение № 1 на експертно заключение от вещо лице арх. Р. И., представляващо неразделна част от решението. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, защото не е установено с какво реализираното в отклонение от архитектурния проект пречи на ищците да упражняват правото си на собственост и за необоснованост, защото съдът не е съобразил, че ищците са изразили съгласие за приемане на сградата в това състояние без възражения. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата е формулиран въпрос, свързан с допустимостта на предявения иск, защото ищците не са посочили каква площ от общите части не могат да ползват. Втория въпрос е когато страната е съдействала за създаване на положението, което твърди че и пречи подписвайки книжата за приемане на обекта може ли да претендира след това премахването му, като се съобрази, че така се създава правна несигурност и се претендира преразглеждане на индивидуални административни актове, от които са възникнали права за собствениците. По първия въпрос се твърди противоречие със задължителна съдебна практика, а по втория - значимост на въпроса за правилното прилагане на закона и за развитие на правото.- основания по чл. 280, ал.1 т. 1 и 3 ГПК. Ответниците по касация оспорват жалбата и допускането до касация, тъй като с исковата молба е ясно каква част от общите части са преградени от ищцата, а по втория въпрос, твърдят, че не са давали съгласие за промяна и не са изготвяни екзетутивни чертежи, за да се приеме, че отклонението от първоначалните проекти е санирано с дадено от тях съгласие. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По предявения иск по чл. 109 ЗС е установено следното: С разрешение за строеж № 188/20.06.2005г. е изградена сграда с височина десет метра с приземен етаж, състоящ се от три гаража и едно ателие и три жилищни етажа в УПИ № ХІІ-1788, кв. 376 „Трета градска част” на [населено място] [улица]. Съгласно констативен акт от 21.04.2008г. строежът е изпълнен в съответствие с одобрените строителни книжа, между които и одобрен архитектурен проект във всичките му части от м. юни 2005г. Констативния протокол е подписан от собствениците, между които и ищеца Ш. без възражения и въз основа на него е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация № 77/02.09.2008г. Ищците – съпрузите Ш. са собственици на апартамент № 2, а ответницата на апартамент № 3, който е мезонет. При изпълнение на строителството на сградата е допуснато отклонение от одобрените проекти, което според СТЕ се изразява в следното Одобреният проект през юни 2005г. предвижда стълбищната клетка да бъде до кота +10,75 и от там с моряшка стълба да се стига до покрива на сградата. Фактически обаче още при изграждане на сградата тя достига до етажната площадка на кота +8,00 м – съответстваща на трети жилищен или четвърти надземен етаж, където е иззидана стена, с което се прекъсва достъпа на стълбата по-нагоре. Предвидената стълбищна клетка е единствена, а реализираната такава не се осигурява пряк достъп до покрива от всички етажни собственици. Възможно е да се осигури достъп на етажите собственици до покрива по три начина: чрез изграждане на външен самостоятелен обект – аварийна стълба, осигуряване на право на преминаване през апартамента на ответницата от кота + 8 до кота +10,75 или премахване на изградените допълнителни стоманобетонни елементи и стени и изграждане на предвидената по проекта стълба до покрива. Въззивният съд е приел, че е нарушено правото на собственост на ищците върху обща част по естеството си каквато е покрива, поради което е налице основание за уважаване на иска по чл. 109 ЗС. Тъй като това са общи части по естеството си не може да се вземе решение по чл. 38, ал.2 ЗС за ползване само от някой от етажните собственици, а и такова не е дадено от ищците. Затова е постановено да се изгради стълбището така както е предвидено по одобрения и нереализиран проект в часта за стълбищната клетка над ниво осем метра. По първия поставен въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като исковата молба е редовна, ясно е каква част ищците твърдят че са лишени да ползват. Не е налице вероятна недопустимост на решението. По вторият въпрос обаче следва да се допусне касационно обжалване, тъй като отговорът му има пряко отношение към изхода от спора. Въззивният съд е приел, че не е дадено съгласие за отклонение от архитектурия проект и поради това отклонението от одобрения проект не е санирано от ищците, т.е. те могат да претендират реализиране на първоначалния одобрен проект. С уважаването на иска, съдът е задължил ответницата да реализира проекта от 2005г. в частта за стълбищната клетка на ниво мансарния етаж. С Р № 1019/21.01.2010г. гр.д.№ 235/2008г. І гр.о. Р № 243/23.10.2012г. по гр.д.№ 197/12. ІІ гр.о., постановени по чл. 290 ГПК е прието, че ако не е имало предишно състояние, например защото още от построяването на сградата, тя е била в същия вид макар и в отклонение от одобрения архитектурен проект, искът по чл. 109 ЗС за възстановяване на предишно състояние е неоснователен. А с Р № 243/23.10.2012г. гр.д.№ 197/2012г. ІІ гр.о. по чл. 290 ГПК е разяснено, че трябва да има причинна връзка между пречките за упражняване правото на собственост на ищеца и поведението на ответника. Ако ищецът е дал съгласие за създаване на състоянието и то е съобразено с неговата воля, дори да му създава пречки да упражнява своите права, искът по чл. 109 ЗС е неоснователен. Възивното решение противоречи на тази съдебна практика. Жалбоподателката иска допускане до касация на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Поради това, че по поставения въпрос е постановена задължителна съдебна практика, на която възивното решение противоречи, касационно обжалване ще се допусне по чл. 280, ал.1 т.2 ГПК. По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение