Определение № 60275 от 15.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1696/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество срещу решение № 12/04.02.2021 г. по в.гр.д. №287 /2020 г. на Апелативен съд - Велико Търново, с което е отменено решение № 247/10.07.2020 г. по гр.д. № 575/2018 г. на Окръжен съд -Русе и предявените от касатора срещу С. М. Г. и М. Н. Г. искове с правно основание чл.74, ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл.154 ЗПКОНПИ вр. § 5, ал.2 от ПЗР на ЗПОКОНПИ, е отхвърлен. Върховен касационен съд, трето гражданско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК: 1/ Може ли да се приеме за доказан доход от възнаграждения, получени в чужбина, единствено въз основа на свидетелски показания, дадени от заинтересован свидетел (майката на ответника), без да са налице други доказателства за това – трудов или граждански договор, разписки от получена заплата или хонорар, извлечения от банкова сметка, по която са постъпвали заплати, трудова книжка, ведомост за заплати, удостоверение от работодател и т. н.; 2/ Следва ли да се приема като приход сума от продажба на незаконно придобито имущество, единствено въз основа на мотива, че средствата са постъпили в патримониума на ответника, въпреки дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПКОНПИ, съгласно която „Доходи, приходи и източници на финансиране“ са: възнаграждение, получено от лице по трудово и по служебно правоотношение, доходи от извършени услуги с личен труд, доходи от упражняване на свободни професии, чистият доход от предприемаческа дейност, дивиденти и лихви, други доходи от движима и недвижима собственост, за придобиването на които е установен законен източник, доходи от селскостопанска дейност и търговия на дребно, други доходи от лотарийни и спортни залагания, лихви, лицензионни и комисионни възнаграждения, приходи от продажба на имущество, за придобиването на които е установен законен източник, от застраховка, от съдебни дела, отпуснати банкови кредити и заеми от физически лица?; 3/ Следва ли да намери отражение при определяне размера на несъответствието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ /§ 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ / размерът на внесените и постъпили суми по банкови сметки на ответника, за които не се установява законово основание и законен произход на средствата за внасянето/постъпването им?; 4/ Следва ли да намери отражение при определяне размера на несъответствието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ /§ 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ / размерът на сумите, послужили за придобиване на МПС и др., които са отчуждени през проверявани период и неналични към края му?; 5/ Подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗПКОНПИ/ЗОПДНПИ внесените и постъпили суми по банкови сметки на проверяваното лице, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им, но неналични в края на проверявания период?; 6/ Подлежи ли на отнемане в полза на държавата по чл. 151 от ЗПКОНПИ /чл. 72 от ЗОПДНПИ паричната равностойност на имущество, което липсва или е отчуждено, за придобиването на което не е установен законен произход на средствата? Насрещните страни не са депозирали отговор на касационната жалба. С определение от 02.04.2019 г. по гр.д. № 704/2017 г. Софийският градски съд е направил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по въпроси, сред които и следните: 1/ Наказателна по смисъла на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз или гражданско-правна е мярката по отнемане на незаконно придобито имущество, предвидена в ЗОПДНПИ /отм./, ако: А/ обявената от националния закон цел на отнемане на имуществото е генералната превенция-предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него, но без да се поставя като условия за конфискацията… съществуването на пряка или косвена връзка между правонарушението и придобитото имущество; В/ от отнемането е застрашен не отделен имуществен обект, а цялото имущество на проверяваното лице, имуществени права на третите лица, придобити, възмездно или безвъзмездно от проверяваното лице…; С/единствено условие за отнемане е въвеждането на необорима презумпция за незаконност на цялото имущество, за което не е установен законен източник /без предварителна регулация на значението на „законен/незаконен източник“; D/ преурежда законността на придобитото имущество за всички засегнати лица /проверявано, трети лица и техните съконтрахенти в миналото/ с обратна сила за 10 години назад като резултат на недоказване на източници на придобиване на имуществото на проверяваното лице, за чието доказване не е съществувало законно задължение към момента на придобиването на конкретно имуществено право; 3/ По-специално следва ли чл. 8 от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че гаранциите, които тази разпоредба предоставя на правата на осъдено лице, чието имущество подлежи на конфискация, следва да се прилагат и в случай като настоящия в производство, което протича паралелно и независимо от наказателното производство; 4/ Следва ли презумпцията за невиновност, закрепена в чл.48, §1, изискването за зачитане на правото на защита, установено в чл.48, §2 от ХОПЕС и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази по главното производство, която: създава презумпция за престъпен характер на имущество с неустановен или недоказан произход (чл.1, ал.2 ЗОПДНПИ отм.); създава презумпция за наличие на основателно предположение за незаконно придобито имущество (чл.21, ал.2 ЗОПДНПИ отм.); размества доказателствената тежест за доказване произхода на имуществото и средствата за неговото придобиване не само за проверяваното лице, а и за третите лица, които трябва да доказват произход не на своето, а на имуществото на праводателя си, дори когато придобиването е възмездно; въвежда „имущественото несъответствие“ като единствено и решаващо доказателство за наличие на незаконно придобито имущество; размества доказателствената тежест за всички засегнати лица, а не само за осъденото лице, и то преди и независимо от неговото осъждане; допуска прилагането на методика за правно и икономическо проучване и анализ, въз основа на която се установява предположението за незаконен характер на съответното имущество, както и неговата стойност, което предположение е обвързващо за решаващия съдебен орган, без той да може да осъществи пълен съдебен контрол върху съдържанието и прилагането на методиката; 5/ Следва ли чл.5