Решение № 137 от 19.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3037/2018 г.

Решение № 137 от 19.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3037/2018 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Върховен касационен съд, чрез експерт – юрисконсулт З. С., срещу въззивното решение на Градски съд София по гр. д. № 15382/17 г. С обжалваното въззивно решение са уважени предявените от Т. С. срещу касатора искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжност "шофьор", извършено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, със заповед на председателя на ВКС от 7.03.17 г. Обжалването е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС – ТР № 3/2012 г. ОСГК и решения на четвърто г. о. на ВКС по чл. 290 ГПК, постановени по гр. д. 14/13 г., гр. д. № 4827/16 г., гр. д. № 1756/11 г. и гр. д. № 1321/09 г., по значимите за спора въпроси: Необходимо ли е документираният подбор по чл. 329 КТ да съдържа мотиви и обяснения на работодателя за поставените оценки на участниците в подбора? Трябва ли в съдебното производство работодателят да мотивира поставените оценки по различните показатели или е достатъчно да докаже със свидетели или други доказателствени средства обективното съответствие на оценките с действително притежаваните професионални качества и квалификация? Длъжен ли е въззивният съд в рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания да се произнесе по основателността на исковете като формира вътрешното си убеждение за правно релевантните факти въз основа на всички обстоятелства по делото и всички доводи и възражения на страните на осн. чл. 235, ал. 2 ГПК? В касационната жалба се правят и в съдебно заседание се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска се отмяната му и постановяване на друго решение за отхвърляне на исковете. Ответникът по жалба Т. С. я оспорва като неоснователна. В отговора на жалбата и в съдебно заседание поддържа всичките изложени в исковата молба основания за незаконност на уволнението. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: По въпросите, по които е допуснато обжалването: В цитираната при допускане на обжалването практика на ВКС е прието, че при обсъждането на фактите и обстоятелствата по делото е без значение коя от страните твърди съответния факт и с процесуалните действия на коя страна той е доказан. За да признае или отрече претендираните права от насрещните страни, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Съдът обсъжда също и изявленията на страните, с които се отстраняват нередовности на исковата молба или тя се пояснява и допълва, както и всички процесуални искания на страните, които се основават на установени факти, а също и доводите на страните, които имат значение за решението по делото /р. по гр. д. № 1321/09 г. на четвърто г. о./. Преценката на работодателя кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Предмет на съдебната проверка е въпросът за законосъобразното упражняване на правото на подбор, респективно законосъобразното приложение на критериите, установени с разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ. Закрилата на труда намира проявление в съдебния контрол за законност на подбора. При неговото осъществяване от работодателя, за работника или служителя се поражда правото да го оспори. Правото да се оспори законността на уволнението, съответно законността на подбора се упражнява чрез публичното преобразуващо право на иск, което в зависимост от вида на търсената защита се развива в четири претенции, изчерпателно изброени в чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 КТ. Съдебната защита се състои в цялостен съдебен контрол по отношение на всички правни въпроси, релевантни за законността на уволнението. Прилагането на разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ според точния й смисъл съгласно принципа за законност, прокламиран в чл. 5 ГПК не може да се реализира с ограничаване на съдебния контрол до въпроса за формалното използване на критериите, установени с нормата. Критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начинът за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежи на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси - включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената работа e допустимо с всички доказателствени средства /ТР № 3/12 г. ОСГК/. В закона не е уредена форма за валидност или за доказване на извършването на подбор. Дори когато някаква част от осъществяването по подбора е документирана (назначаване на комисия, посочване на критерии, начин на оценяване и др.), съставеният документ е частен и след като не е подписан от работника, той няма доказателствена сила срещу него. Съгласно чл. 180 ГПК (чл. 144 ГПК отм.) частните документи, подписни от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица, друга материална доказателствена сила те нямат /р. по гр. д. № 14/13 г. на четвърто г. о./. Частният свидетелствуващ документ, обективиращ констатациите за подбора не ги доказва, нито защитата срещу доказателствената му сила е подчинена на изискванията за оспорване на истинността им. Този документ следва да се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по делото за законността на подбора/ р. по гр. д. № 1566/10 г. на четвърто г. о./ Работодателят е длъжен да проведе подбора съобразно нормативно регламентираните критерии, но каква относителна тежест ще отдаде на всеки от критериите с оглед спецификата на производството или службата, респ. значението им за конкретната дейност, която работникът изпълнява, е въпрос на негова преценка. Съдът може да проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника /р. по гр. д. № 4827/16 г. на четвърто г. о./ С оглед на дадения в цитираната задължителна и трайна практика на ВКС по тълкуване и прилагане на закона отговор на поставените правни въпроси, касационната инстанция намира следното по съществото на жалбата: Въззивният съд е приел, че страните са били в безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността "шофьор" в дирекция "Управление и стопанисване на съдебното имущество", сектор "Административна дейност". За длъжността са предвидени 6 бройки в утвърдената със заповед от 26.01.17 г. на председателя на ВКС структура и състав на администрацията на ВКС, с обща щатна численост 249 щатни бройки. Със заповед на председателя на ВКС от 7.03.17 г. трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, поради съкращаване на щата, във връзка с посочените в мотивите на заповедта щатно разписание на длъжностите във ВКС, утвърдено със заповед на председателя на ВКС № 422/23.02.17 г., в сила от същата дата, протокол от 6.03.17 г. за извършен подбор по реда на чл. 329 КТ и писмено предизвестие № 77/7.03.17 г. С цитираната заповед № 422/23.02.17 г. на председателя на ВКС общата численост на администрацията на ВКС е намалена от 249 на 235 щатни бройки, считано от 23.02.17 г. Щатната численост за заеманата от ищеца длъжност "шофьор" в сектор "Снабдяване и транспорт" в отдел "Управление на собствеността"/ каквито са новите наименования на звената в администрацията/ е намалена от 6 на 2 бройки. Съгласно щатното разписание на длъжностите във ВКС, в сила от 23.02.17 г., утвърдено от председателя на ВКС, за длъжността "шофьор" са предвидени 2 щатни бройки в отдел "Управление на собствеността". При сравнение с предходното поименно щатно разписание от 31.01.17 г. се установява, че щатните бройки за длъжността "шофьор" са били 6 и от 23.02.17 г. са намалени с 4. Неоснователен според въззивния съд е доводът на ищеца, че съкращаването на щата е извършено от некомпетентен орган, защото е следвало да стане с решение на съдийската колегия на ВСС, на осн. чл. 30, ал. 5, т. 8 и чл. 341, ал. 2 ЗСВ, по предложение на съответния административен ръководител съобразно степента на натовареност на органа на съдебната власт. Според въззивния съд, на осн. чл. 342, ал. 2 ЗСВ ВСС приема правилници за администрацията на съответните органи на съдебната власт, като за ВКС конкретно е приет Правилник за администрацията на ВКС /ПАВКС/. Председателят на ВКС, с оглед предвидените в ЗСВ и предоставени му с ПАВКС правомощия по чл. 114, ал. 1, т. 12 и 13 ЗСВ, чл. 4, ал. 1 и 2 и чл. 92, ал. 1 ПАВКС, одобрява и утвърждава щатното разписание на администрацията на ВКС, назначава и освобождава служителите в съда и упражнява функциите на работодател на съдебните служители; той определя, изменя и допълва структурата, вида и наименованията на съответните звена и числеността на длъжностите в тях. Проектът на щатно разписание се разработва от звеното, отговаряща за управлението на човешките ресурси, съобр. класификатора по чл. 341, ал. 1 ЗСВ и общата численост на администрацията на ВКС, определена от съдийската колегия на ВСС. Въззивният съд е приел, след анализ и тълкуване на посочените разпоредби, че утвърденото от председателя на ВКС щатно разписание не може да предвижда численост на служителите в администрацията на ВКС, надхвърляща тази, определена от съдийската колегия на ВКС. В рамките на утвърдената от съдийската колегия на ВКС численост на администрацията обаче председателят на ВКС може да определя, изменя и допълва структурата й, вида и наименованието на съответните звена и числеността на длъжностите в тях. Председателят на ВКС, в рамките на определения общ брой на служителите в администрацията на ВКС, одобрява щатното разписание и може да извършва промени в него, като изменя и допълва структурата на администрацията чрез определяне на броя и вида на длъжностите, съобр. класификатора на длъжностите по чл. 341, ал. 2 ЗСВ, вкл. разполага и с възможността да извърши съкращение на част от предвидените за тях бройки/ както е в случая/, без да е необходимо предварително съгласуване със съдийската колегия на ВСС и нейно решение. По делото, според въззивния съд, е установено от представените писмени доказателства - заповед № 422/23.02.17 г., старо и ново щатно разписание, утвърдено от председателя на ВКС, в сила от 23.02.17 г. - и реалното съкращаване на щата за част от бройките / 4 от 6 за заеманата от ищеца длъжност, считано от 23.02.17 г., както е посочено в заповедта за уволнение. Въззивният съд е приел, че при съкращаването на една или няколко щатни бройки измежду всички заемащи длъжността работници или служители за работодателя възниква задължение за подбор като част от правото на уволнение. При оспорването на подбора пред съда, работодателят следва да докаже законосъобразното му извършване. В случая, според въззивния съд, от събраните по делото доказателства – протокол за подбор от 6.03.17 г. и показанията на разпитаните във връзка с подбора свидетели, не се установява какво конкретно е оценявано от назначената комисия за подбор по два от критериите/ показателите/, свързани с притежаваната от съпоставените служители квалификация, а именно: "притежава допълнителна квалификация, относима към заеманата длъжност" и "други знания и умения, свързани с изпълняваната работа". По тези показатели точки са получили само част от съпоставените, като не е посочено в протокола и таблицата към него и не се установява от събраните гласни доказателства какви обстоятелства са взети предвид по посочените два показателя, за да се обоснове оценяването по тях само на някои от участниците в подбора. Протоколът за подбор с приложените към него таблици е частен писмен документ, който няма обвързваща материална доказателствена сила, така че с оглед възраженията и доводите на противната страна, работодателят следва да установи с пълно главно доказване фактите и обстоятелствата, взети предвид при подбора и неговата законност. Това в настоящия случай, според въззивния съд, не е осъществено от ответника по иска. Уволнението е незаконно поради неспазване на изискванията по чл. 329 КТ при извършване на задължителния в случая подбор, поради което главният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 и акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ са приети за основателни и уважени. ВКС споделя тези изводи като краен резултат: Председателят на ВКС, на осн. чл. 114, т. 12 и 13 от ЗСВ и съобразно предоставените му с чл. 4, ал. 1 и 2 и чл. 92 ПАВКС правомощия, е компетентен да извърши съкращаване на щата за част от бройките на заеманата от ищеца длъжност, при запазването й като такава в случая/ по наименование и със същественото съдържание на тр. функция/ съобр. класификатора по чл. 341, ал. 1 ЗСВ, като с предприетата структурна промяна не се превишава общата численост на администрацията на ВКС, определена от съдийската колегия на ВКС – чл. 341, ал. 2 ЗСВ. В същия смисъл са р. по гр. д. № 2588/18 г. на четвърто г. о. на ВКС и р. по гр. д. № 4666/18 г. на СГС, недопуснато до обжалване с опр. на ВКС, трето г. о. по гр. д. № 4029/18 г. От събраните по делото и посочени по-горе доказателства се установява и реалното съкращаване на част от бройките - 4, за заеманата от ищеца длъжност към момента на уволнението му. Оплакванията в жалбата са насочени срещу изводите на въззивния съд за подбора. Във връзка с тях ВКС намира следното: Правилно е прието от въззивния съд, че в случая – при съкращаване на част от бройките за заеманата от ищеца длъжност, подборът е задължителен, извършването му по критериите на чл. 329 КТ е оспорено от служителя и работодателят носи доказателствената тежест и следва да докаже главно и пълно законосъобразното извършване на подбора. Съгласно ТР № 3/12 г. ОСГК при съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата повече на брой еднородни длъжности /трудови функции/, прекратяването на трудовите договори с част от работниците и служителите, заемащи съкращаваната длъжност задължително се предпоставя от подбор, който става част от правото на уволнение. При спор за законосъобразното извършване на подбора съдът упражнява контрол. Правото на уволнение подлежи на съдебен контрол, както и правото на подбор като част от него. Точното прилагане на закона, към което е насочен съдебният контрол за законосъобразност, не се изчерпва с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, а обхваща проверката на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. Като преценява обосноваността на оценките по чл. 329, ал. 1 КТ, съдът решава дали правото на подбор е осъществено съобразно установения правен режим. В исковата молба и в молба на л. 449 от делото на РС ищецът е оспорил законосъобразността на подбора. Посочил е, че няма съответствие между оценките по приетите от работодателя показатели и действителните качества на работника; приетите оценки по отделните показатели не се основават на обективно проявени професионални качества и подготовка на работника за възложената му работа. В отговора на въззивната жалба и в защитата пред въззивния съд ищецът поддържа възраженията си за формалност на подбора и липса на конкретно определени параметри, по които са оценявани знанията, уменията, допълнителната квалификация и ефективност на шофьорите. Намира, че не са доказани действителните критерии, въз основа на които са оценявани шофьорите, както и действителност / съответствие/ между изводите на комисията и реално притежаваните от участниците в подбора образование, професионална квалификация и ниво на справяне с работата. По делото с отговора на исковата молба е представен протокол за подбора от 6.03.17 г. с приложена към него таблица с оценки на съпоставените служители, подписани от комисията по подбора. Представена е и неподписана от комисията и неприобщена като неразделна част от протокола за подбор справка с данни от трудовите досиета на съпоставените служители, които - според твърденията на процесуалния представител на ответника по иска - комисията за подбор е преценила във връзка с показателите, относими към критериите по чл. 329 КТ. От протокола за подбор от 6.03.17 г. и таблицата с оценки към него се установява, че подборът е извършен между всички заемащи длъжността "шофьор" лица, по нормативните критерии на чл. 329 КТ и заложени от работодателя показатели за оценяване на служителите по всеки от тях. На служителите са поставени цифрови оценки по отделните показатели и от сбора им е формирана общата цифрова/ в точки/ оценка. Посочено е, че оценката на всеки участник в подбора ще се изготви като се съобразят мнението на прекия ръководител на служителите, информацията от годишните им атестации и данни от личните им трудови досиета. За длъжността "шофьор" квалификацията е преценявана въз основа на показателите: "средно образование", "стаж във ВКС над 10 г. ", "допълнителна квалификация, относима към длъжността", "други знания и умения, свързани с изпълняваната работа". Нивото на изпълнение на работата е преценявано въз основа на показателите "организираност и ефективност" и "оценка от атестацията за предходната година". От протокола за подбор и таблицата с оценки към него е видно, че точки по относимия към професионалната квалификация показател "допълнителна квалификация, относима към заеманата длъжност" са дадени на трима участници в подбора – В. К., Пл. И. и В. В. По показателя " други знания и умения, свързани с изпълняваната работа", точки е получил само Г. П. Мотиви за оценяването протоколът за подбор и таблицата с оценки към него не съдържат. За установяване на фактите относно извършения подбор на ответника са допуснати двама свидетели / вторият е допуснат от въззивния съд на осн. чл. 266, ал. 3 ГПК/. От показанията на разпитаните св. М. и Д. /членове на комисията за подбора/ се установява, че двата показателя, посочени по-горе са различни. По първия се е оценявало допълнителното във връзка с длъжността /св. М./, а според св. Д. надделял стажът в институцията, тъй като зад него стои някакъв опит. Във връзка с показателя "други знания и умения" св. М. препраща към посоченото в документите / което при документиран подбор е допустимо – р. по гр. д. № 14/13 г. на четвърто г. о. на ВКС/, като пояснява, че при оценката са ползвани тр. досиета на служителите. Свидетелят Д. сочи, че Г. П. ходил в командировки, за да носи дела, ходил с касиерката за заплати, имал допуск за БНБ и разрешение за носене на служебно оръжие. В сочената от касатора справка с данни от трудовите досиета на съпоставените шофьори, представена с протокола за подбор/ без да е описана като неразделна част от него/ за В. К. е отбелязано, че е завършил СПТУ с проф. квалификация "организатор движение градски пътнически транспорт"; за В. В., че е завършил Техникум по автотранспорт, [населено място] и е със специалност "автомобилен монтьор"; за Пл. И. – че е завършил СПТУ за машиностроене, специалност "монтьор на кари и водач на МПС". За Г. П. в справката е отбелязано, че е и външен куриер. По спора за законосъобразността на задължителния в случая подбор, при събраните по делото доказателства ВКС намира следното: Във връзка с критериите за подбор по чл. 329 КТ – професионална квалификация и ниво на изпълняваната работа, работодателят определя конкретните показатели за съпоставка и относителната им тежест при подбора с оглед спецификата на работата. Включването на трудовия стаж при същия работодател и на допълнителната квалификация във връзка със заеманата длъжност като показатели при подбора, относими към притежаваната от участниците квалификация/подготовка/ е допустимо и не представлява злоупотреба с право. Поддържаният от ищеца - ответник по жалба довод в тази насока е неоснователен. Квалификацията или правоспособността на работника или служителя, които не могат да се използват в работата, са без значение при извършване на подбора по чл. 329 КТ. В този см. р. по гр. д. № 3627/14 г. на четвърто г. о. на ВКС, р. по гр. д. № 895/94 г. на трето г. о. на ВС и по гр. д. № 241/15 г. на трето г. о. на ВКС. Затова неоснователен е и доводът на ищеца – отв. по жалба за неоценяване на по-високото му в сравнение с другите съпоставени образование – бакалавър по информационни технологии с професионална квалификация компютърен аналитик, поддръжка на софтуер. Това образование няма връзка с изпълняваната работа на длъжността "шофьор", за която по длъжностна характеристика се изискват средно образование и свидетелство за правоспособност. Основателен е обаче доводът му за неустановеното обективно съответствие на дадените оценки с действително притежаваната от съпоставените служители квалификация. Критерият "професионална квалификация" според заложените от работодателя показатели за преценка е комплексен, затова следва да се установи съответствие на комплексната оценка по всички показатели с действително притежаваната от конкретните участници индивидуална професионална подготовка, както е приел и въззивният съд. Квалификацията и допълнителната квалификация, използвана като показател в случая, са обективни факти, които при оспорване се установяват със съответните документи – писмени доказателства /р. по гр. д. № 905/12 г. на четвърто г. о., р. по гр. д. № 3080/14 г. на четвърто г. о. на ВКС и др./. Така се установява и допълнително възложената работа на външен куриер, сочена от св. Д. Указания в този смисъл са дадени от първоинстанционния съд в разпореждането му, съдържащо доклада по делото, при произнасянето по доказателствените искания на страните - л. 442 и 443/гръб/. Затова неоснователно е оплакването в жалбата за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради недадени от въззивния съд указания във връзка с доказването на подбора. Документи за установяване съответността на оценките на комисията по тези два показателя при оспорването на подбора пред съда не са представени от работодателя/ в първото по делото заседание пред РС процесуалният му представител изрично е заявил, че няма да представя нови писмени доказателства, защото всички относими документи за представени с отговора на исковата молба – л. 472, гръб/. Справката с данни от трудовите досиета, които според твърденията на отв. по иска, са преценявани от комисията за подбор при даване на оценки по показателите за подбора, не е описана като неразделна част от протокола за подбор, не е датирана, нито е подписана от членовете на комисията за подбор или от конкретно посочено длъжностно лице, което я е изготвило. Затова отразените там обстоятелства нямат необходимата достоверност и убедителност и заедно със св. показания не установяват по несъмнен начин обективното съответствие на получените оценки с действително притежаваната от съпоставените служители професионална подготовка. Законосъобразността на оспорения подбор не е доказана пълно и главно от ответника, чиято е доказателствената тежест, поради което крайният извод на въззивния съд за незаконност на уволнението, поради неустановената законосъобразност на задължителния в случая подбор е правилен. Жалбата е неоснователна - въззивното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила.. Поради изложеното и на осн. чл. 293 ГПК, ВКС на РБ, трето г. о.