Определение № 438 от 23.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2256/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Яков Неймер срещу решение №355 от 12.02.2019 г. по в.гр.д.№4833/2018 г. на САС. С решението в обжалваната част е потвърдено решение от 04.06.2018 г., по гр.д.№9938/17 г. на СГС, в частта, с която е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че Яков Неймер дължи на „Централна кооперативна банка“ АД въз основа на договор за ипотечен банков кредит с рег.№03500КР-АА-0425 от 18.09.2008 г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 28.11.2008 г. и Анекс №2 от 26.11.2013 г., сумите в размер на: 170 319.12 евро, главница по договор за банков кредит от 18.09.2008 г., ведно със законна лихва за периода от 11.05.2017 г. до изплащане на вземането, договорна възнаградителна лихва в размер на 48 380.23 евро за периода от 22.04.2014 г. до 06.04.2017 г., обезщетение за забава в размер на 7 127.27 евро за периода от 22.04.2014 г. до 10.05.2017 г. и такса за управление на кредита в размер на 1 669.75 евро за периода от 18.09.2013 г. до 06.04.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК от 17.05.2017 г. по ч.гр.д.№29850/2017 г. на СРС и изпълнителен лист от 17.05.2017 г. В жалбата се навеждат доводи, че обжалваното решение е недопустимо поради обстоятелството, че твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост не е настъпила, евентуално очевидно неправилно. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1.Следва ли и дали връчването по реда на чл.47 от ГПК се извършва след неколкоктратни посещения на адреса за период по-дълъг от месец. 2. Спазена ли е процедурата по чл.47 от ГПК /ред. ДВ бр.59/2007 г./, когато връчителят е посетил адреса в рамките на по-малко от един календарен месец, липсват сведения за часовия диапазон на осъществените посещения, нито един от дните не е неприсъствен и когато липсват сведения длъжностното лице да се е опитало да събере информация по кое време може да бъде открит адресатът и дали същият изобщо пребивава на адреса, както и когато връчителят не е положил каквито и да е било усилия да открие други лица, съгласни да получат книжата. Поддържа се че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, а по отношение на втория, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по касация - „Централна кооперативна банка“ АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните не спорят, че кредитът, отпуснато от банката ищец е бил надлежно усвоен от ответника длъжник, както и че последният е преустановил плащането за продължителен срок, като спорният по делото въпрос е относно обстоятелството дали банката надлежно е обявила остатъка от кредита за предсрочно изискуем, каквато възможност тя е имала, съгласно уговорката в кредитния договор, както и дали съдът следва да извърши проверка в тази насока, при положение, че не е депозиран писмен отговор, в първото заседание ответникът не е въвел възражения относно обявяването на кредита за предсрочно изискуем, като е сторил това едва в пледоариите си в хода по същество. Посочил е, че относимо към спорните въпроси е на първо място разрешението, възприето в решение №190 от 14.12.2016 г. по т.д.№2349/2015 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, при съблюдаване на което на общо основание следва да бъде установено и доказано дали банката е упражнила правото си да направи остатъка от кредита предсрочно изискуем. Изложил е съображения, че от събраните данни се установява, че банката-кредитор е изпратила до длъжника писмена покана, в която е отразила, че поради просрочие на повече от две вноски прекратява едностранно договора и обявява предсрочната изискуемост на остатъка от дълга, като връчването на поканата е извършено чрез нотариус по реда на чл. 50 ЗННД вр. чл. 37-58 ГПК /чрез залепване по чл.47 от ГПК в редакцията преди измененията от 2017 г./ - служител от нотариалната кантора е посетил в рамките на месец април 2017 г. три пъти адресът на длъжника на 7, 10 и 11 април, като последният ден е бил почивен – събота, като при всички посещения е установено, че няма достъп до вторият етаж на сградата, на който се намира ап.№32. Позовавайки се на даденото в решение №40 от 17.06.2015 г. по т.д.№601/2014 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, разрешение /според което упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем изисква уведомлението да е достигнало до длъжника, като в случай, че фактическо връчване не е осъществено, то кредиторът следва да е положил усилия за откриване на длъжника/, както и на Решение на Съда на Европа по дело С-327/10 от 17.11.11 г. /в което се приема, че при прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд трябва да изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността/, въззивният съд е достигнал до извод, че кредиторът е положил дължимата грижа да уведоми длъжника за изявената воля за обявяване на дълга за предсрочно изискуем, тъй като процедурата за връчване на книжа е надлежно спазена - длъжникът не спори, че обитава същия адрес, а в тази насока са и събраните по делото доказателства, а нотариалният служител е посетил адреса трикратно (вкл. в един почивен ден). С оглед изложеното въззивният съд е приел, че остатъкът по кредита е обявен надлежно за предсрочно изискуем, като при липсата на оплаквания относно размера на дълга – главница, лихва, обезщетение за забава, исковете по чл. 442 ГПК се явяват основателни. Настоящият състав намира, че въззивният съд се е произнесъл в съответствие с изложените в обстоятелствената част на редовната искова молба фактически твърдения и със заявеното от ищеца искане за защита, като обстоятелството дали вземанията по процесния кредит са обявени за предсрочно изискуеми, както е твърдял ищецът, е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска, респективно касационно обжалване поради вероятна недопустимост на решението не може да бъде допуснато. Предвид изложените в обжалваното решение мотиви, формулираните от касатора въпроси, свеждащи се до уточнения от настоящия състав въпрос – за предпоставките за връчване на съобщение по реда на чл.47 от ГПК чрез залепване на съобщение, е обусловил решаващата воля на въззивния съд, възприел становище за спазване на процедурата по чл.47 от ГПК /ред. ДВ бр.59/2007 г./от страна на нотариалния служител, посетил адреса на 7, 10 и 11 април. От друга страна е налице и селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, с оглед произнасяне на въззивния съд в противоречие с даденото в решение №233 от 03.07.2014 г. по гр.д.№7723/2013 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, разрешение. Касаторът е освободен от внасяне на държавна такса, поради което такава не се дължи. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,