Определение № 281 от 21.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1808/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. С. Б. от [населено място] срещу решение № 11629 от 21.07.2020 г. по в. гр. д. № 405/2020 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която, след частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Софийски окръжен съд решение № 140 от 22.10.2019 г. по т. д. № 193/2018 г., предявеният от касатора иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие е отхвърлен за разликата от 17 000 лв. до пълния претендиран размер 30 000 лв., както и в частта, с която касаторът е осъден да заплати на другата страна разноски. В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила и е необосновано, поради което се иска същото да бъде отменено, а предявеният иск – уважен изцяло. Касаторът счита, че обезщетението за неимуществени вреди е определено в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, тъй като не е съобразено с тежестта на получените от него травматични увреждания, с конкретната икономическа обстановка в страната и с лимитите на застрахователното покритие по застраховка „Гражданска отговорност“, поради което се явява занижено. Релевира изрично оплакване и във връзка с приетото от въззивната инстанция съпричиняване на вредите, като твърди, че по делото не е безспорно установено дали той е бил без предпазен колан, а вещото лице само е изказало предположение за това, което е в противоречие с указанията по т. 7 на ППВС № 17/1963 г. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в самата касационна жалба, касаторът моли за допускане на касационното обжалване, като заявява, че „прави възражение за неправилното прилагане на чл. 52 ЗЗД“. Счита, че в случая е налице „правен въпрос, който да обуслови приложението на чл. 52 ЗЗД. Неговото точно прилагане и обезщетението, което да се присъжда, да бъде справедливо, а не както е в случая несправедливо“. Според него, „неправилните решения, особено по прилагането на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва да се уеднаквят“. Ответникът по касация – ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 02.10.2020 г. Не заявява искане за разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на ответния застраховател за обезщетяване на ищеца за претъпените от него неимуществени вреди в резултат на процесното пътно-транспортно произшествие от 11.05.2018 г. Като спорни по делото са посочени само въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и въпросът за наличието и обема на съпричиняване на вредите. По отношение размера на обезщетението: Въззивният съд не е споделил извода на първата инстанция, че справедливо обезщетение в случая е сумата 30 000 лв., включваща 20 000 лв. – за раните по лицето и за черепно-мозъчната травма и 10 000 лв. – за раните по долните крайници, а е приел, че такова обезщетение за всички травми е сумата 20 000 лв. Като обстоятелства, имащи значение при определяне обема на вредите, е съобразил: вида и тежестта на травматичните увреждания, получени от ищеца – контузия на главата, съпроводена с лекостепенно мозъчно сътресение и множествени разкъсноконтузии рани и охлузвания по лицето; разкъсноконтузни рани в областта на лявото бедро, седалището вляво и лявото коляно; дълбоки охлузвания и рани в областта на двете подбедрици; продължителността на лечебния и възстановителния период – около месец и половина; цялостното възстановяване на ищеца; наличието на остатъчен белег на бедрото и мястото, на което същият се намира (в областта на тазобедрената става); – младата възраст на пострадалия, способстваща за бързото му възстановяване; икономическите условия в страната и лимитите на отговорността на застрахователите към датата на процесното ПТП. По отношение съпричиняването на вредите: Решаващият състав е приел за доказано, че ищецът е пътувал без поставен предпазен колан, с което е допринесъл за собственото си увреждане. С оглед обаче конкретния механизъм на произшествието и настъпилия удар между двете превозни средства, съдът е преценил, че определеният от първата инстанция принос в размер на 50 % е прекомерно голям, като е намалил същия на 15 %. В резултат на това, искът е уважен за сумата 17 000 лв. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Достатъчно основание за това е липсата на конкретно поставени въпроси, подлежащи на преценка с оглед критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК, в какъвто смисъл са задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. С формулировката „по приложението на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД” не може да се счете за изпълнено задължението на касатора да посочи ясно и точно въпросите, за които счита, че са обусловили изхода на делото, а твърдението за „неправилно прилагане на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД” представлява по своята същност оплакване за неправилност на обжалвания акт, относимо към основанията по чл. 281 ГПК за касирането му, а не към основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането му до касация. Независимо от това, дори да се приеме, че макар и непрецизно, касаторът е поставил въпроси, свързани с приложението на посочените две правни норми, касационният контрол не би могъл да бъде допуснат. По отношение на въпросите за приложението на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД невъзможността за допускане на касационното обжалване произтича от обстоятелството, че отговорът на същите е обусловен от преценката на конкретните факти и доказателства по делото, която, съгласно цитирания по-горе тълкувателен акт, е предмет на самия касационен контрол, а не основание за допускането му. Поради изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК