Определение № 437 от 29.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 136/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Н. А. Н., действащ чрез адвокат Р. Д. от АК - Варна, срещу определение № 5520 от 09.12.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2487/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд. С посоченото определение състав на Варненския окръжен съд е потвърдил определение № 756 от 09.10.2025 г., постановено по гр. д. № 398/2025 г. по описа на Районен съд - Девня, с което производството по делото е прекратено и е изпратено на Административен съд – Варна.

Жалбоподателят счита, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, поради което моли да се допусне касационно обжалване на атакуваното определение и да се отмени същото като делото се върне на районния съд за разглеждането му. Счита, че след като няма предвиден специален ред за разглеждане на такива искови претенции, каквито е предявил във връзка с действия на служителите на телефон 112, то същите следва да се разгледат по чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД от районния съд.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалният представител на жалбоподателя поставя следните въпроси, които според него са обуславящи извода на въззивния съд, а именно:

1. Административна ли е дейността на дежурен полицай от ОД на МВР при обработка на сигнал за ПТП и на служителите на Регионален център тел. 112?

2. Предявеният иск за обезщетение на причинени вреди от дейността им в кое приложно поле попада - по чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД или по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ?

Въпросите са поставени в контекста на основанието за допускане на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Насрещната страна по жалбата - ответникът МВР не е депозирал отговор.

Касационната инстанция приема, че частната касационна жалба е допустима като подадена от легитимирана страна, в съответния срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което формално са изпълнени изискванията за нейното разглеждане.

По искането за допускане на касационно обжалване настоящият състав съобрази следното:

Въззивният съд е очертал предмета на делото като е посочил, че производството по гр. д. № 398/2025 г. по описа на Районен съд - Девня е образувано по подадена от Н. А. Н. срещу Министерство на вътрешните работи искова молба с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 12 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца Н., настъпили поради неоснователно бездействие/действие от служители на Регионален център 112 - [населено място] и дежурен екип полицейски служители на ОД на МВР - [населено място], реализирани при осъществяване на административна дейност, свързана с приемане, отразяване, препращане на сигнал, получен на телефон 112 от ищеца Н. и последващите действия/бездействия, реализирани от дежурните полицейски служители към ОД на МВР - [населено място].

Въззивният съд е посочил, че в разпоредбата на чл. 6 ЗМВР са изброени основните дейности, които се осъществяват от Министерството на вътрешните работи като съдебната практика приема, че в едни случаи изпълняваната от служителите на МВР дейност се определя като административна, а в други - като правозащитна; разграничението се прави взависимост от специфичните особености за съответния случай. Съдът е посочил, че когато полицейските служители извършват дейност по разследване на престъпления по реда на НПК и под ръководството на прокурор, то осъществяваната от тях дейност е правозащитна по смисъла на чл. 2 ЗОДОВ, но в конкретния случай не са наведени такива твърдения; също че действията на служителите на Регионален център 112 - [населено място], Дирекция „Национална система 112“, който център е териториално звено към МВР, както и действията на полицейските служители на ОДМВР - [населено място], не са осъществени в рамките на образувано досъдебно производство.

Според въззивния съд служителите на МВР са извършвали дейност по чл. 6, ал. 1, т. 5 и т. 7 ЗМВР - осигуряване на достъп на гражданите до службите за спешно реагиране чрез Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (ЕЕН 112) и контролна, които дейности имат административен, а не правозащитен характер, поради което предявеният иск попада в приложното поле на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и компетентен да го разгледа е Административен съд – Варна.

Въззивният съд е достигнал до извода, че дейността, от която ищецът претендира настъпили вреди, е административна по своя характер, тъй като се осъществява от административен орган в изпълнение на нормативно възложени функции, свързани с предоставяне на административна услуга на гражданите. Съдът е посочил, че отговорността на Държавата за вреди от административна дейност е регламентирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ като предявените искове по чл. 1 ЗОДОВ са подсъдни и подлежат на разглеждане от административните съдилища.

По изложените съображения съдът е приел, че компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд - Варна, предвид което и законосъобразно делото е прекратено пред гражданския съд и изпратено по подсъдност на административния.

Настоящият състав на ВКС съобрази следното:

За да бъде допуснато касационното обжалване на въззивния съдебен акт при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, според задължителните за съдилищата разрешения в т. 1 от ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., по делото следва да се установи, че с акта си въззивният съд е разрешил материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, както и наличието на един или повече от допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване, уредени в т. т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК.

В настоящото производство жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По принцип това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране.

По въпроса дали характерът на осъществявана от служители на МВР дейност се явява административна или правозащитна, респ.- дали общите съдилища или административните съдилища са компетентни да разгледат даден спор, е налице достатъчно съдебна практика, постановявана по спорове за подсъдност между тези съдилища. В нея е прието, че Държавата и общините дължат обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, когато причина за вредите са незаконосъобразно издадени административни актове, извършени действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност – т. е. за да подлежат на разглеждане от административния съд исковете следва да са основани на твърдения за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица при тях.

В тази насока са определение № 2773 от 02.10.2023 г. по дело № 3288/2023 година и определение № 2944 от 09.06.2025 год. по дело № 1235/2025 г., постановени от петчленни състави на ВКС и ВАС.

При наличие на съдебна практика по въпроса, която е безпротиворечива, не се обосновава основанието за допускане на обжалваното определение на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по така поставения първи въпрос в изложението. Що се отнася до втория поставен въпрос, такъв въпрос изобщо не е бил обсъждан от въззивния съд, поради което не е налице общата предпоставка за допускане на обжалвания съдебен акт на касационен контрол.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че въззивният съд е изхождал от твърденията на ищеца в исковата молба, за да прецени подведомствеността на спора – дали подлежи на разглеждане от общите съдилища или от административните съдилища. При изложени от ищеца твърдения за причинени неимуществени вреди от държавен орган какъвто е МВР, то претенцията му попада в обхвата на ЗОДОВ – респ. – приложима е нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, което обуславя и подсъдността на спора на административния съд.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение