Определение № 18 от 04.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 419/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му юрисконсулт Ж. С., срещу решение №1550 от 17.10.2011 год. по гр. дело №973/2010 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение от 30.06.2010 г. по гр. дело №1634/2007 г. на Софийския градски съд и касаторът е осъден да заплати на П. П. П. на основание чл.49 ЗЗД 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че [фирма] трябва да носи отговорност за вредите, причинени на ищеца, настъпили в резултат на противоправното поведение на неговите служители, които не са го изключили от списъците на длъжниците. В резултат на това ищецът е получавал от [фирма] писмени покани за изпълнение на задължение от 137.35 лв. и е бил посещаван от служители на дружеството, които го предупреждавали за наличието на това неизплатено задължение. Последното дружество въз основа на договор с касатора е трябвало да организира събиране на неизплатени суми от клиентите на [фирма]. Съобразно характера и степента на търпените болки и страдания е преценено, че за обезщетяването на ищеца са необходими 10 000 лв. Ответникът по касационната жалба П. П. П., [населено място], оспорва жалбата. Третото лице помагач на ищеца Р. И. С., [населено място], не е заявил становище. Жалбата е процесуално допустима. Касаторът [фирма] е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за това кога и при какви условия юридическите лица могат да носят отговорност по чл.49 ЗЗД в случаите, при които работата е възложена за изпълнение на друго юридическо лице и за задължението на съда да обсъди всички доказателства за наличие на причинна връзка между деянието и претърпените неимуществени вреди, както и при определянето на размера на дължимото обезщетение за тях. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са ППВС №7/30.12.1959 г., ППВС №17/18.11.1963 г., ППВС №9/28.12.1966 г., решение и определение на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №1550 от 17.10.2011 год. по гр. дело №973/2010 г. на Софийския апелативен съд. Първият повдигнат въпрос е решен в съответствие с посочената от самия касатор задължителна съдебна практика. Останалите повдигнати от жалбоподателя въпроси за определяне обезщетението за неимуществени вреди обуславят крайното решение и са решени в противоречие с практиката на ВКС. На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 200 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.