Определение № 441 от 31.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3299/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Б. П. П., К. Л. Г. и В. Д. П. срещу решение № 20 от 12.06.2020 г. по гр. дело № 52/2020 г. на БАС /Бургаски апелативен съд/. Ответникът „БАНКА ДСК“ АД, гр. София е изложил становище в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК, съгласно което не са налице основания за допускане на касационното обжалване. ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, при наличие на правен интерес, от страни по делото, по отношение на съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. ВКС намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса: „разпростира ли се СПН на съдебно решение, с което се установява нищожност на придобивната сделка, от която ипотекарният длъжник извлича правото си на собственост, спрямо ипотекарния кредитор“. Съображенията за това са следните: С цитираното по – горе решение, състав на БАС е потвърдил решение № 374 от 31.10.2020 г. по гр. дело № 398/2018 г. на Бургаски окръжен съд, с което са отхвърлени исковете на настоящите касатори против ответното по жалбата дружество за пригласяване нищожност на договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имот /ателие за творческа дейност/, находящ се в [населено място], предмет на нотариален акт № ..., том ..., рег. № ..., дело № .../.. г. на нотариус с рег. № 342 в НК с район на действие Бургаски районен съд, подробно описан в диспозитива на съдебния акт. С първоинстанционното решение в полза на дружеството са присъдени разноски в размер на сумата 850 лв., а с въззивното решение в полза на същата страна са присъдени разноски в размер на сумата 100 лв. За да постанови този резултат, съставът е приел, че за обезпечаване на кредит, предоставен от ответното дружество на „Максел-Монтана ЕООД, [населено място] по договор от 10.04.2007 г. в размер на 100000 евро, намален на 92000 евро, съгласно анекс № 1/07.11.2007 г., „Юро билдинг“ ООД, [населено място] е учредило в полза на кредитора договорна ипотека върху процесния имот. Прието е още, че за учредяването на ипотеката, „Юро билдинг“ ООД, [населено място] се е легитимирало като собственик с договор за покупко-продажба /право на строеж за изграждане на самостоятелни обекти в масивна жилищна сграда със сутерен, партер, три жилищни и подпокривен етаж, включително процесното ателие, предвидена в собствения на ищците УПИ, подробно описан в мотивите/, предмет на нотариален акт № 70/09.03.2007 г. на нотариус Ем. Б., рег. № 342 в НК, сключен с ищците. Съставът е констатирал, че с решение № 201 от 18.06.2014 г., влязло в сила на 23.08.2014 г., постановено по гр. дело № 224/2014 г., БОС е уважил иск на „Юро билдинг“ ООД, [населено място] против настоящите ищци за установяване нищожност на договора, предмет на нотариален акт № 70/09.03.2007 г. на нотариус Ем. Б., рег. № 342 в НК, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД поради противоречие с чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ и чл. 102 от Наредба № 7/22.12.2003 г.за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, като проектирано и построено в сутеренен етаж на кота – 2.56, т.е. в подземен етаж и съставляващо незаконен предмет. За да отхвърли иска, въззивният съд е приел, че процесната ипотека е учредена през 2007 г., а искът за нищожност на посочената по- горе продажба е бил предявен по-късно през- 2012 г., исковата молба била вписана на 19.06.2012 г., след вписаната възбрана на 30.03.2012 г. Въз основа на тези обстоятелства, съдът е приел, че решение № 201 от 18.06.2014 г., постановено по гр. дело № 224/2014 г. на БОС няма сила на пресъдено нещо по отношение на ответника и същото не може да обоснове нищожност на ипотеката по чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД поради противоречие с чл. 167, ал. 3 ЗЗД. Изложени са съображения за това, че двете сделки – придобивната, предмет на нотариален акт № 70/09.03.2007 г. и договора за ипотека, предмет на нотариален акт № 174, том ІІІ-4, рег. № 7250, дело № 526/2007 г. нямат забранено от закона основание, нито обективират забранена от закона престация. Изложени са съображения за неоснователност на възраженията на ищците за невъзможен предмет на придобивната сделка на основание чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, както и за недействителност на договора за ипотека по чл. 170 ЗЗД. С цитираният въпрос, страната обосновава предпоставки за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът е релевантен и има правно значение за селектиране на касационната жалба, с оглед произнасянето на въззивния съд по въпроса за противопоставимостта на неучаствалото в гр. дело № 224/2014 г. на БОС дружество - „БАНКА ДСК“ АД, [населено място] на решение № 201 от 18.06.2014 г., с което е уважен иск на „Юро билдинг“ ООД, [населено място] против настоящите ищци за установяване нищожност на договора, предмет на нотариален акт № 70/09.03.2007 г. на нотариус Ем. Б., рег. № 342 в НК, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, респективно за прилагане правните последици на това решение спрямо настоящия ответник по иска, като трето неучаствало в делото лице, в полза на което е учредена ипотека от собственика на процесния имот и ипотекарен длъжник- „Юро билдинг“ ООД, [населено място], преди влизане в сила на цитираното решение по гр. дело № 224/2014 г. на БОС. Налице са и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК предвид произнасянето на въззивния съд, без оглед на приети разрешения в практиката на ВКС – решение № 123/31.03.2015 г. на състав на ВКС, VІ г.о., посочено от касаторите, както и на съответстващите му по правните си разрешения относно поставения въпрос актове на ВКС - решение № 553/20.12.2011 г. на състав на ВКС, ІV г.о., решение № 114/21.04.2016 г. на състав на ВКС, ІV г.о., решение № 459/01.02.2011 г. на състав на ВКС, ІІ г.о., съгласно които в хипотезата на нищожен договор за продажба на недвижим имот, купувачът по нищожен договор не е придобил правото на собственост върху имота, предмет на договора, тъй като договорът не е породил правни последици, т.е. правото на собственост не е придобито от купувача по сделката. Прието е още в цитираната практика, че ипотека може да се учреди само върху имоти, които към момента на сключване на сделката принадлежат на лицето, което я учредява. Останалите основания, поддържани, по чл. 280, ал. 1, т. т. 3 ГПК и чл. 280, ал.2, пр. 3 ГПК не са налице. По първото от тях – чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК е поставен въпросът – „дали след като нормите на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ и чл. 102 от Наредба № 7 са императивни, изграждането на обект в жилищна сграда в противоречие с тях, не създава недвижима вещ, която е извън гражданския оборот поради своята незаконност, и като такава е невъзможен предмет на разпоредителна сделка, включително договорна ипотека ?“. Не са мотивирани допълнителни предпоставки чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, както и не са изложени доводи за необходимостта от тълкуване на конкретно посочени норми, които да са неясни непълни или противоречиви при твърдение за липсата на съдебна практика. Затова следва да се приеме, че по тази част от изложението не следва да се допусне касационен контрол. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт. Фактическият състав на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предпоставя обосноваване от касатора на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Такива пороци на съдебния акт са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. В случая касаторите излагат доводи за основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като препращат към изложението, с което третират тези основания. Основанието по чл. 280, ал.2, пр. 3 ГПК е самостоятелно и различно от основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК. Затова с така въведеното изложение не са аргументират предпоставки по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. С оглед изложеното следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение само по посочения по – горе правен въпрос. Следва да се внесе държавна такса от всеки един от касаторите по 1042.47 лв., по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението. По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение