Определение № 3068 от 17.10.2023 г. на ВКС по д. № 815/2023 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Ф. М., лично и като законен представител на малолетното й дете Д. А./ род. през 2012 г./ и Д. Г. срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд по гр.д. №1183/22 г. С обжалваната част от въззивното решение са отхвърлени над размерите съответно от 80 000 лв. и 130 000 лв. до 250 000 и 350 000 предявените от първите двама касатори срещу „Лев инс“ АД, [населено място] искове по чл.226, ал.1 КЗ отм., за обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на С. А., настъпила на 8.01.16 г. в резултат на ПТП, причинено от водач със застрахована при ответника гражданска отговорност. Искът на Д. Г. срещу ответника по чл.226, ал.1 КЗ отм., за обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на С. А. в размер на 350 000 лв., е отхвърлен изцяло.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намират, че в противоречие с цитираната практика на ВКС са разрешени от въззивния съд следните правни въпроси от предмета на спора:

1.Как следва да се прилага принципът на справедливостта по чл.52 ЗЗД, кои са критериите, които следва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен иск срещу застрахователя и длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии за прилагане на принципа за справедливост и да ги съпостави реално с доказателствата по делото; следва ли съдът да се съобрази с указанията в т.ІІ на ППВС №4/68 г. и да обсъди и анализира всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на комплексната им оценка да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?

2. Кои са предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лицата, попадащи в кръга на посочените в ППВС№4/61 г. и ППВС №5/69 г.?

3. Следва ли съдът при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение да вземе предвид наред с указаните в ППВС №4/68 г. / обстоятелства/ и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица; както и икономическата конюнктура в страната, при съобразяване на инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените?

По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди на първите двама касатори е приел за установено, че починалият С. А. и ищцата Ф. М. са съжителствали фактически от 2010 г. до процесното застрахователно събитие на 8.01.16 г., живели са на съпружески начала, били са заедно и рядко са се разделяли. По време на нещастния инцидент ищцата пътувала заедно с починалия и тяхното общо дете Д. А., като изживяла огромен стрес от катастрофата, а вестта за последвалата смърт на С. А. й причинила шок и ужас, който изразила с думите, че „животът й без него е свършил“. Починалият е бил почти на 53 г. към смъртта си, в активна работоспособна възраст и се грижил за ищцата и общото им дете, както и за първото дете на ищцата Д., което живеело при тях. Допълнителни негативни емоции ищцата преживяла, организирайки пренасянето на трупа на починалия до родното му място в Гърция, което също свидетелства за установената фактическа съпружеска връзка между двамата. Установена по делото е скръбта на ищцата от загубата на партньора й, след която останала без мъжка подкрепа в житейския си път. От друга страна, според въззивния съд по делото не са установени отношения на ищцата с починалия надхвърлящи обичайните такива, не е установено съдържанието на тяхната емоционална и духовна връзка, наличието на общи планове и осъществяването им, съпреживяване на различни събития и пр. Отчитайки липсата на доказателства за такава, по –силна и интензивна от обичайното житейска връзка, въззивният съд е определил на ищцата обезщетение от 80 000 лв. На рожденото дете на починалия Д. А. е определено обезщетение от 130 000 лв., като е прието, че към смъртта на баща му този ищец е бил на три години и половина и е лишен завинаги от възможността да опознае баща си и да расте с неговите съвети, подкрепа и закрила. Не са установени допълнителни утежняващи състоянието на ищеца обстоятелства, които да сочат на по-големи от обичайните за подобни случаи вреди и да обуславят по-висок размер на обезщетението.

По иска на Д. Г. въззивният съд е приел, че не е установено между него и починалия да са създадени връзка и чувства като между биологични баща и син. Липсва конкретика относно съдържанието на отношенията между двамата, а преобладават оценъчни твърдения –починалият„много добре се грижил за двете си деца“, „работел за тях“, „не ги делял“, „навсякъде били заедно“, „дори изпращал Д. на училище“. Според въззивния съд въз основа на такива общи и декларативни коментари в св. показания – израз на епизодични впечатления, не може да се приеме, че починалият е отгледал ищеца Д. Г. като свое дете, осигурил му е семейна среда, любов и обгрижване, така че между двамата да е изградена постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, аналогична на тази между биологични баща и син. Поради неустановяването на такава връзка с починалия въззивният съд е приел за недоказано, че ищецът Д. Г. търпи морални страдания от смъртта на починалия С. А., сравними по интензитет и продължителност с болката и страданието на най-близките. Връзката между починалия и майката на ищеца е възникнала, когато той е бил 9-10 годишен и е продължила около 6 години - или периодът, в който са били заедно също е непродължителен. Липсват и данни за начина, по който този ищец е понесъл смъртта на пострадалия и за негативна промяна в живота и състоянието му след нея. Поради всичко това въззивният съд е приел, че ищецът Д. Г. не е активно материално - правно легитимиран да претендира обезщетение от смъртта на С. А..

При данните по делото ВКС намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на обжалване на въззивното решение по първия и третия от поставените въпроси. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди на първите двама ищци - сега касатори, са взети предвид конкретните обстоятелства на случая, относими към прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, както е указано в ППВС №4/68 г. и сочените р. по гр.д. №738/17 г. на второ т.о. и по т.д. №2940/15 г. на първо т.о. на ВКС. Отчетени са начина на настъпване на вредите, вследствие внезапно получената съчетана травма от пострадалия при ПТП в присъствието на първите двама ищци, с последвала смърт, тежестта на загубата му за тях, продължителността на страданието и последиците от липсата му в живота им. Не се твърдят и установяват обаче вреди над обичайните за подобни случаи, които да обуславят претендирания от тези ищци по-висок размер на обезщетението. Взети са предвид и конкретните икономически условия към настъпване на застрахователното събитие, ориентир за които са и застрахователните лимити според цитираната от касатора практика на ВКС – р. по т.д. №990/17 г. на второ т.о., р. по т.д. №1203/13 г. на второ т.о., р. по т.д. №1423/17 г. на второ т.о. Макар и да нямат самостоятелно значение за приложението на критерия по чл. 52 ЗЗД, тези лимити са индиция за конкретните икономически условия в страната към съответния релевантен за спора момент.

Не се установява противоречие с практиката на ВКС и по втория поставен въпрос във връзка с материално- правната легитимация на ищеца Д. Г.. В практиката на ВКС – цитираното от касатора р. по т.д. №1785/18 г. на второ т.о. е прието, че легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък според ТР №1/16 г. ОСГТНК, са лицата, които са създали постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания, сравними по интезитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Това налага извода, че на доказване в процеса подлежат както настъпилите неимуществени вреди, така и видът на връзката между пострадалото лице и претендиращия вреди като преценката е при условията на пълно и главно доказване на факта на специалната връзка, между починалия и лицето, претърпяло неимуществени вреди. В р. по т.д. №2401/21 г. на първо т.о. също е посочено, че обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смърт на близък, попадащ извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по изключение. То следва да бъде преценявано във всеки казус, но ориентир за съществуването на това изключение е наличието на привързаност между починалия и претендиращия обезщетението, която надхвърля формалното родство и съпътстващите го отношения на разбирателство, взаимна обич, духовна близост, емоционална и материална подкрепа. Тази близост обичайно е резултат на тежки житейски ситуации, обуславящи нуждата от по-интензивно общуване между починалия родственик и претендиращия обезщетение и от изграждане на връзка, по-здрава от обичайната за съответния вид родство.

Въззивното решение по иска на Д. Г. е съобразено с тази практика – искът е отхвърлен поради липсата на доказана особено близка и трайна връзка между ищеца и починалия.

Поради изложеното не са налице сочените основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.