Определение № 198 от 04.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 415/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение № 285 от 14.07. 2011 г. по гр.д.№ 1813/ 2010 г. на Асеновградски районен съд, потвърдено с решение 1797 от 19.12. 2011 г. по гр.д.№ 2375/2011 г. на Пловдивски окръжен съд ответникът В. Й. А. е осъден на основание чл.108 ЗС да предаде на Р. Б. Х. и Ж. Г. Х. владението на дворно място с площ от 270 кв.м., представляващо част от овощна градина, ПИ № 00702.24.62 по кадастралната карта на [населено място], находящ се в местността „А. крепост” Ответникът В. А. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като твърди че то е необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуални закон. Поддържа че са налице и основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на жалбата до разглеждане от касационната инстанция. От данните по делото е видно, че ревандикационният иск има за предмет част от имот на ищците в [населено място], която се владее без основание от ответника. Целият имот е с площ 1,590 дка, а спорната част от него е 270 кв.м. От представеното удостоверение- л.11 от делото,е видно, че данъчната оценка на целия имот е определена на 74, 70 лв., колкото е и цената на иска, определена по правилото на чл.69,ал.1, т.2 ГПК. Според чл.280, ал.2 ГПК решенията по въззивни дела по граждански спорове с цена на иска до 5000 лв. не подлежат на касационно обжалване. При определяне цената на иска се има предвид цената при завеждане на делото, а не към даден по-късен момент- аргумент от чл.70, ал.1 ГПК. Съгласно тези разпоредби и постоянната практика на съда и касационната жалба по настоящото дело се явява процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане и затова и на основание изложеното съставът на ВКС, първо гражданско отделение