Определение № 243 от 14.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7280/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение№ 940/07.05.2013 г., допълнено с решение № 1593/11.07.2013 г., постановени по гр.д.№ 1140/2013 г. от ІІІ гр. състав на Окръжен съд – Варна. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът се е произнесъл по основателността на обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Съдът е приел, че предявените скове са основателни. Съдът е приел, че ищцата е работела по безсрочен трудов договор в ответното дружество на длъжност „управител на хотел”. Със заповед на представляващия дружеството – работодател от 16.05.2012 г., в длъжностната характеристика за длъжността на ищцата е променено едно от изискванията за заеманата длъжност, а именно, от изискване за висше образование – икономика на туризма, на висше образование, степен – бакалавър, специалност – „стопанско управление, със специализация в областта на международния туризъм”. На 18.05.2012 г. е връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, на основание чл.328, ал.1, т.6, пр.първо КТ. Съдът е приел, че с оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието, работодателят може да промени изискването за образование за съответната длъжност, като решението му за това е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Когато обаче, при оспорване законосъобразността на уволнението, работникът е навел доводи за злоупотреба с описаното по-горе право на работодателя, предмет на доказване в рамките на процеса е и това, дали работодателят е действувал добросъвестно при извършване на тази промяна, т.е. дали изменението е въведено с оглед нуждите на предприятието и доколко работодателят го е предприел добросъвестно по смисъла на чл.8, ал.1 КТ, което обуславя и преценката за законност на уволнението. Ищцата е посочила в исковата си молба, че липсва обективно наложена необходимост за промяна в изискването за образование за длъжността, на която е работила, като тежестта от доказването на законността на прекратяването на трудовото правоотношение е върху ответника по делото и с оглед установеното с доказателствата по делото, съдът е приел, че не са събрани доказателства, подкрепящи тезата на работодателя, че изискването за друго образование е обосновано. На това основание съдът е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно и е отмени заповедта за прекратяването и е възстановил е ищцата на заеманата длъжност. Предвид изложеното, съдът е направил извод за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата, възстановил е същата на заеманата преди уволнението длъжност и й е присъдил обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Сочения правен въпрос е относно точното приложение на разпоредбата на чл.328, ал.1, т.6 КТ, във връзка с това, в кои случаи следва да се счита, че прекратяването на трудово правоотношение на това основание, в резултат на промяна в образователните и квалификационни изисквания, доколкото е съобразено с минималните изисквания за заемането на тази длъжност, представлява злоупотреба с право. По така поставения правен въпрос е налице задължителна съдебна практика, обективирана с решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Съгласно тази практика, изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност могат да бъдат предвидени в закон, в друг по-нисък по степен нормативен акт или в длъжностната характеристика. Когато изискванията са предвидени в закон или друг нормативен акт, работодателят е длъжен да съобрази тези изисквания в длъжностната характеристика. С оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието работодателят може да въведе и по-високи изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност, след възникване на трудовото правоотношение, чрез промени в длъжностната характеристика. Това правомощие е въпрос на работодателска целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Само при довод за злоупотреба с право следва да се извърши проверка, дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и в този смисъл, дали работодателят е действал добросъвестно в съответствие с чл. 8, ал. 1 КТ, което обуславя преценката за законност на уволнението. В този смисъл, е напр. решение № 321/31.10.2011 г. на ВКС, по гр.д.№ 13/2011 г. на ІІІ гр.отд В този смисъл е и даденото разрешение от въззивния съд, с което същия е обосновал незаконосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношението, като от фактическа страна е прието от решаващия съд, че не е налице изменение на конкретни задачи, като този въпрос не е правен, а е фактически и проверката на обосноваността на този извод на съда е недопустимо да се прави в производството по чл.288 ГПК. Съобразяването на правните изводи на въззивния съд с отговора на същия правен въпрос, даден с цитираното решение на ВКС, води и до липса на противоречие на възприетото от съда с практиката на ВКС в този смисъл, което от една е основание за недопускане на съдебното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а от друга, наличието на задължителна и трайна съдебна практика по поставения правен въпрос – основание за недопускане до касационно обжалване на соченото правно основание – чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като с оглед изхода на спора в това производство, в полза на ответника по касационната жалба ще следва да се присъдят направените разноски за него, в размер на 150 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № 242749/03.07.2013 г. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия