Определение № 1841 от 22.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 725/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Фиделис Корпорейшън” ЕАД, представлявано от адв. Т. Т., срещу решение № 57 от 05.02.2026г. по т.д. № 888/2025г. на САС, 15 състав, с което е потвърдено решение № 1293 от 16.09.2025г. по т.д. № 1807/2023г. на СГС. С потвърденото първоинстанционно решение e отхвърлена молбата на касатора за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост, на „Инвест Мениджмънт” ООД

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано. Намира за неправилен извода на въззивния съд за недоказаност на факта на съществуване на „Силвандрил” ЛТД при наличие на представено по делото удостоверение за съществуване на това дружество и липса на ангажирани от ответника доказателства дружеството да е прекратило съществуването си към който и да е релевантен за спора момент. Излага съображения за неправилно прилагане от въззивния съд на материалния закон при преценка за правното значение на уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД, като сочи, че в производството по чл.625 ТЗ съдът следва да установи съществуването на вземането, а не формалното настъпване на уведомлението. Сочи още, че представеното споразумение от 18.02.2022г. представлява извънсъдебно признание на факта на уведомяването на длъжника за цесията, което не е оттеглено, а от друга страна, с молбата по чл.625 ТЗ длъжникът за пореден път е уведомен за цесията. Намира за неправилен и извода на въззивния съд относно прилагането на чл.40 ЗЗД, като счита, че това правило е неприложимо спрямо органното представителство на търговско дружество. Твърди, че е в противоречие с чл.107 ЗЗД и установената практика по приложението му изводът на въззивния съд, че сключеният предварителен договор за даване вместо изпълнение от 28.08.2023г. новира паричния дълг със задължение по предварителния договор, като това погасявало паричното задължение.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК, като сочи следните правни въпроси:

1. Следва ли съществуването на дружество – страна по релевантен за спора договор, да бъде доказано от страната в процеса, когато регистрацията му е видна от публичен регистър? Твърди, че е налице очевидна неправилност на решението, непосредствено изводима от текста на съдебния акт.

2. Връчването на съдебните книжа по делото, съдържащи договора за цесия, замества ли уведомяването по чл.99, ал.4 ЗЗД? Твърди, че въззивният съд е разрешил въпроса в противоречие с решение № 123 от 24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г. на ВКС, II т.о. и решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на ВКС, I т.о.

3. Правилото на чл.40 ЗЗД приложимо ли е спрямо органното представителство на търговско дружество? Твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с т.2 от ТР № 3 от 15.11.2013г. по тълк.д. № 3/2013г. на ОСГТК на ВКС.

4. Настъпва ли новация на парично задължение по цесионен договор, в случай че страните по него сключат друг договор, с който не предвиждат замяна/трансформация на задължението с друго задължение, а уреждат възможен начин за погасяването му? Твърди се противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в решение № 130 от 24.03.2009г. по т.д. № 650/2008г. на ВКС, II т.о., решение № 138 от 22.08.2013г. по т.д. № 27/2012г. на ВКС, II т.о., решение № 210 от 22.12.2014г. по т.д. № 4090/2013г. на ВКС, I т.о., решение № 175 от 25.02.2016г. по т.д. № 2602/2014г. на ВКС, II т.о.

Ответникът „Инвест Мениджмънт“ ООД, представляван от адв. М. М., представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, като сочи, че по отношение на първия въпрос не е налице основанието по чл.280, ал.2 ГПК; вторият въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, според която при приложено към исковата молба на цесионера изходящо от цедента уведомление е налице надлежно уведомяване по смисъла на чл.99, ал.4 ЗЗД, като никъде в практиката не е прието, че договорът за цесия изпълнява функцията на уведомление; третият въпрос не покрива изискването да е от значение за изхода на конкретното дело, а по четвъртия въпрос въззивният съд не се е произнасял, тъй като не е приел, че е налице правната фигура на новацията. Излага и подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел за установени и безспорни между страните следните обстоятелства: 1/ че между „Бромак“ ЕООД /н./ и „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ е бил сключен анекс № 285077/ 24.11.2010г. към договор за платежни услуги; 2/ че към 05.11.2014г. „Бромак“ ЕООД /н./ е кредитор на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ с вземания по посочения договор за главница и лихва в общ размер на 5 649 934,43 евро; 3/ че на 05.11.2014г. между „Бромак“ ЕООД, като цедент, и „Инвест Мениджмънт“ ООД, като цесионер, е бил сключен договор за прехвърляне на вземането от банката със съдържането на документа, представен към молбата по чл.625 ТЗ, което обстоятелство е обявено за безспорно с протоколно определение 06.11.2024г. от първоинстанционния съд; 4/ че по този договор „Инвест Мениджмънт“ ООД е поел задължение да заплати на „Бромак“ ЕООД /н./ цена в размер на 11 050 000 лева в срок до 05.11.2024г. (чл.4, ал.1 и 2), като в чл.4, ал.3 е уговорена годишна лихва върху неплатената цена в размер на ОЛП, определен от БНБ, плюс 2%, но не повече от 4%. Приел е, че на 28.01.2015г. част от задължението в размер на 117 350 лева е погасена чрез плащане към трето лице, като неплатено остава задължение в размер на 10 932 650 лева. Посочил е, че съгласно анекс от 10.02.2015г. към договора за цесия от 05.11.2014г. „Инвест Мениджмънт“ ООД и „Бромак“ ЕООД /н./ са уговорили нов падеж на задължението - 31.12.2015г. Приел е, че съгласно договор за прехвърляне на вземане вместо изпълнение на парично задължение (даване вместо изпълнение) от 04.04.2016г., сключен между „Силвандил Лтд” (Silvandil Ltd.) и „Бромак“ ЕООД, последното дружество прехвърля на „Силвандил“ Лтд свое парично вземане от „Инвест Мениджмънт“ ООД в размер на 10 932 650 лева, представляващо дължима цена от „Инвест Мениджмънт“ ООД по договор за прехвърляне на вземане от 05.11.2014г. с цедент „Бромак“ ЕООД (н.) и цесионер „Инвест Мениджмънт“ ООД. Посочил е, че сключването на този договор за цесия от 04.04.2016г. се установява от приетите в първоинстанционното производство приемо-предавателен протокол от 04.04.2016г., подписан от цедента и цесионера, потвърждение и уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД, подписани от цесионера, като вземането в размер на 10 932 650 лева, заедно с бъдещите лихви (не и изтеклите), е прехвърлено в погашение на дълг на „Бромак“ ЕООД (н.) към „Силвандил“ ЛТД в размер на 11 000 000 лева – част от главница, дължима по договор за заем от 31.01.2011г. и 11 бр. анекси към него, сключен с „Технотел инвест“ АД, което вземане е било прехвърлено на „Силвандил" ЛТД от заемодателя с договор за цесия от 30.03.2016г. Приел е, че съгласно договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 07.10.2021г., сключен между „Силвандил Лтд” (Silvandil Ltd.) като цедент и „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД като цесионер, цедентът прехвърля на цесионера свое парично вземане от „Инвест Мениджмънт“ ООД в размер на общо 7 696 668,69 лв., от които 6 932 650.00 лв. - главница и 764 018,69 лв. лихви към 07.10.2021г., представляващо част от цялото вземане към „Инвест Мениджмънт“ ООД, произтичащо от договор за прехвърляне на вземане вместо изпълнение на парично задължение (даване вместо изпълнение) от 04.04.2016г., сключен между „Силвандил Лтд.” и „Бромак“ ЕООД. Съобразил е, че според чл.6, ал.1 от този договор цедентът е длъжен да изготви и връчи уведомление до длъжника в седемдневен срок от подписване на договора, да потвърди писмено пред цесионера станалото прехвърляне по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД, както и да предаде на цесионера документите, установяващи и индивидуализиращи вземането, което се удостоверява с подписването на този договор. Изтъкнал е, че в първоинстанционното, както и във въззивното производство не са представени доказателства за уведомяване на длъжника „Инвест Мениджмънт“ ООД от страна на цедента „Силвандил Лтд”, за потвърждение пред цесионера на станалото прехвърляне по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД, както и за предаване на цесионера на документите, установяващи и индивидуализиращи вземането. Посочил е, че съгласно споразумение от 18.02.2022г., сключено между „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД и „Инвест Мениджмънт“ ООД, действащо чрез управителя си Л. Г., страните приемат за установено, че на 07.10.2021г. длъжникът е уведомен по чл.99, ал.3 ЗЗД за сключен договор за прехвърляне на вземане от същата дата с цедент - „Силвандил Лтд.”, и цесионер - "Фиделис Корпорейшън" ЕАД, и предмет на цесията - вземане от длъжника в размер на общо 7 696 668,69 лв., от които 6 932 650,00 лв. - главница и 764 018,69 лв. лихви към 07.10.2021 г., представляващо част от цялото вземане към „Инвест Мениджмънт“ ООД, произтичащо от договор за прехвърляне на вземане вместо изпълнение на парично задължение (даване вместо изпълнение) от 04.04.2016г., както и че към 18.02.2022г. задължението на „Инвест Мениджмънт“ ООД не е погасено, като върху него продължава да се начислява лихва до дата на изпълнение или до настъпване на падежа 05.11.2024г., и лихвата е в размер на 4% годишно, поради което към 31.01.2023г. задължението на „Инвест Мениджмънт“ ООД към „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД ще бъде в размер на общо 7 901 649,12 лв., от които главница 6 932 650,00 лв. и лихви в размер на 968 999,12 лв. Посочил е, че със споразумението страните променят падежа на задължението от 05.11.2024г. на 31.01.2023г. по договора за прехвърляне на вземане от 05.11.2014г., като „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД опрощава цялата лихва, дължима и начислена до 18.02.2022г., както и лихвата, която ще бъде начислена до 31.01.2023г., в размер на общо 968 999,12 лв., и съгласно споразумението „Инвест Мениджмънт“ ООД ще дължи единствено главницата в размер на 6 932 650 лв. Съобразил е, че съгласно потвърждение на разчети от 07.07.2023г., съставено от „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД, „Инвест Мениджмънт“ ООД, действащо чрез управителя си Л. Г., потвърждава задълженията си по споразумението от 18.02.2022г., сключено между страните, като паричното задължение към 07.07.2023г. е в размер на 6 932 650 лв. и считано от 31.01.2023г. върху тази сума се дължи и законна лихва за забава. Посочил е, че с покана за доброволно плащане от 14.08.2023г., изпратена от „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД до „Инвест Мениджмънт“ ООД, последното дружество е поканено в двуседмичен срок, считано от връчване на поканата, да изплати в цялост задължението си към „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД по споразумението от 18.02.2022г., като в противен случай е предупредено, че кредиторът ще потърси правата си по съдебен ред, и видно е от ръкописното отбелязване върху поканата, управителят на „Инвест Мениджмънт“ ООД Л. Г. я е получил на 15.08.2023г., като е отбелязал, че не оспорва, че дължи сумата от 6 932 650,00 лв., но не може да се ангажира със срок, в който задължението ще бъде погасено.

Въззивният съд е посочил, че съгласно договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 07.04.2023г., сключен между „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД – цедент и „Инвест Мениджмънт“ ООД – цесионер, цедентът продава на цесионера свое вземане от „Инвест Проджект Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], придобито на основание договор за прехвърляне на вземане от 09.11.2021г., сключен между „Силвандил Лтд.“ (като цедент) и „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД (като цесионер), с предмет на договора вземане в размер на 4 000 000 лева, което цедираният длъжник „Инвест Проджект мениджмънт“ ЕООД се е задължил да заплати на „Силвандил Лтд“, представляващо цена по договор за прехвърляне на вземане от 02.03.2021г. Цената на вземането 3 050 000 лв. е следвало да бъде изплатена от цесионера „Инвест Мениджмънт“ ООД на цедента „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД в срок от 2 месеца от датата на подписване на договора - 07.04.2023г., като за цесионера договорът е подписан от управителя на „Инвест Мениджмънт“ ООД Л. Г.. Приел е, че съгласно предварителен договор за даване вместо изпълнение от 28.08.2023г. „Инвест Мениджмънт“ ООД, действащо чрез управителя си Л. Г., се задължава да изпълни задължението си по договора за прехвърляне на вземане от 07.04.2023 г. в размер на 3 050 000 лева чрез даване вместо изпълнение, като прехвърли в полза на кредитора „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД собствеността върху свои собствени недвижими имоти - 11 броя, подробно описани в договора, както и че според чл.4 от договора страните се задължават да се явят в 11:00 часа на 27.09.2023г. пред нотариус и неявяването на някоя от тях дава правото на изправната страна да иска обявяване на договора за окончателен. Взел е предвид, че според посоченото в него договорът се сключва с оглед задължението на „Инвест Мениджмънт“ ООД да заплати цената от 3 050 000 лева по договора за цесия от 07.04.2023 г., която цена страните са посочили, че не е платена към момента на сключване на предварителния договор, и „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД се задължава да приеме предложеното даване вместо изпълнение, като придобие собствеността върху описаните имоти вместо плащане на дължимото парично задължение в размер на 3 050 000 лева чрез договор за покупко- продажба в изискващата се от закона нотариална форма. Въззивният съд е посочил, че в констативен протокол от 27.09.2023г., издаден от нотариус Б. Н. - СРС, вписана в регистъра на НК на РБ под № 142, се отразява явяването на 27.09.2023 г. на С. Г. като изпълнителен директор на „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД, представянето на проект за нотариален акт за прехвърляне на правото на собственост на недвижими имоти вместо изпълнение на парично задължение с длъжник и прехвърлител „Инвест мениджмънт“ ООД, както и на описани документи, както и че от 11:00 до 13:00 часа Л. Г. не се е явил.

Въз основа на служебно извършена справка в търговския регистър по партидата на „Инвест Мениджмънт“ ООД въззивният съд е установил, че вписаните управители на дружеството са, както следва: от 2009г. до 12.04.2019. г. – Г. З. Г., от 12.04.2019г. до 01.03.2021г. – М. Чолакович, от 01.03.2021г. до 29.09.2023г. - Л. Г., а след тази дата – А. Г. Василева, като на 21.09.2023г. в Търговския регистър е депозирано заявление образец А4 за прекратяване представителната власт на Л. Г. и на 29.09.2023г. е вписано отстраняването на последния с вписване № 20230929095015. Приел е за установено също, че на 26.09.2023г. Л. Г. е подал заявления, образец Ж1, 20230926163420, № 20230926163420 и номер 20230926163723, за отстраняване на нередовности във връзка със заявление А4, вх. номер 20230921104633, в което е посочено, че при справка по партидата на дружеството е установил, че със заявление образец А4 е заявено вписване на нов управител на „Инвест Мениджмънт" ООД, но към заявлението бил приложен образец от подписа на новоизбрания управител, който представлява превод от копие на документ, а не на оригинал.

Въззивният съд е приел за установено от представените в легализиран превод удостоверение за автентичност, удостоверение за актуално състояние и удостоверение за представляващите лица, заверени от обществен нотариус, признат и заклет от Правителството и практикуващ във В., М., Република Сейшели, че от датата на учредяването си 16.10.2024г. „Силвандил“ ЛТД е вписан търговец, като към 15.12.2020г. не е бил в производство по ликвидация или заличен.

Въззивният съд е посочил, че молителят обосновава активната си легитимация по чл.625 ТЗ с вземания към „Инвест Мениджмънт“ ООД по два договора за цесия съответно от 07.10.2021г. и от 07.04.2023г., а ответникът по молбата оспорва тези договори като нищожни поради липсата на предмет, евентуално като висящо недействителни, тъй като са сключени от лице без представителна власт за „Инвест Мениджмънт“ ООД и антидатирани; договорът за цесия от 07.10.2021г. се оспорва и като не пораждащ действие по отношение на „Инвест Мениджмънт“ ООД по смисъла на чл.99, ал.4 ЗЗД, тъй като цедентът „Силвандил“ ЛТД не му съобщил за прехвърленото вземане съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД, а договорът за цесия от 07.04.2023г. се оспорва и като относително недействителен съгласно чл.40 ЗЗД (сключен във вреда на „Инвест Мениджмънт“ ООД). Посочил е, че като антидатирано и относително недействително съгласно чл.40 ЗЗД се оспорва и споразумение от 18.02.2022г.

Въззивният съд е приел, че в конкретния случай възраженията на ответника касаят твърдения за изначална липса/несъществуване на вземането, което да е предмет на договора за цесия от 07.10.2021г., съответно на договора от 07.04.2023г., т.е че договорите за цесия са без предмет. Изтъкнал е, че в производството по чл.625 ТЗ чл.219 ГПК не е приложим – ответникът не може да привлече помагач, нито такъв може да встъпи, поради което се допуска в съдебната практика при разглеждане на молбата по чл.625 ТЗ съдът да разгледа възражения на длъжника за нищожност на договор за цесия, от който молителят черпи правата си /в този смисъл мотивите към определение № 437/09.07.2010 г. по т.д. № 392/2010 г., II т.о. на ВКС/. Посочил е, че с оглед възражението на ответника за нищожност на договорите за цесия с доклада по делото от 06.12.2023г. по реда на чл.146 ГПК правилно първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест, като в тежест на „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД е да докаже съществуването и размера на придобитите парични вземания по договорите за цесия по отношение на главницата и лихвата поотделно. Приел е, че както по договора за прехвърляне на вземания от 07.10.2021г. с цедент „Силвандил“ ЛТД, така и по договор за прехвърляне на вземане от 07.04.2023г., сключен между „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД и „Инвест Мениджмънт“ ООД, молителят следва да установи, че вземанията по тях са парични и същите съществуват към момента на сключване на договорите, от които черпи права, включително и да установи надлежното им съществуване по цялата верига от цесии, посочени в молбата за откриване в производство по несъстоятелност по отношение на всеки един договор поотделно.

Относно вземането в размер на 6 932 650 лева, прехвърлено с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 07.10.2021г., въззивният съд е приел, че в случая не е доказано от страна на „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД, че на 07.10.2021г. цедентът „Силвандил“ ЛТД е бил носител на процесното вземане към „Инвест Мениджмънт“ ООД, с оглед на което няма как да го е прехвърлил валидно на цесионера – ищец в производството. В тази насока е съобразил, че в счетоводството на „Инвест Мениджмънт“ ООД е осчетоводено прехвърлено вземане от „Силвандил“ ЛТД преди 07.10.2021г. в полза на „Катастале холдинг“ ЛТД. Добавил е, че към процесния договор за цесия липсват доказателства за уведомяване на длъжника „Инвест Мениджмънт“ ООД от страна на цедента „Силвандил Лтд”, за потвърждение пред цесионера на станалото прехвърляне по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД, както и за предаване на цесионера на документите, установяващи и индивидуализиращи вземането. Счел е още, че от събраните писмени доказателства - удостоверения за актуално състояние на дружеството Силвандил Лтд., не става ясно, че дружеството е съществуващо съгласно законите на Република Сейшели към 07.10.2021г. - датата на този договор за прехвърляне на вземания, тъй като последното представено по делото удостоверение за актуално състояние на това дружество, доказващо съществуването му, е от 15.12.2020г. Намерил е, че молителят „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД, чиято е дoказателствената тежест, не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че праводателят му „Силвандил“ ЛТД е съществувало към датата на сключване на договора за прехвърляне на вземане, на който основава твърдяното качество на кредитор по отношение на „Инвест Мениджмънт“ ООД. По изложените съображения е достигнал до извод, че договорът за цесия от 07.10.2021г. не е породил правно действие и респективно „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД не се явява кредитор въз основа на него по отношение на „Инвест Мениджмънт“ ООД. В допълнение е посочил, че в случая липсва уведомление от „Силвандил“ ЛТД към „Инвест Мениджмънт“ ООД за прехвърленото на 07.10.2021г. вземане в полза на „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД, като липсва и упълномощаване в полза на цесионера, който от името на цедента да уведоми длъжника за прехвърленото вземане. Съобразил е постоянната практика на ВКС, според която, за да произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането, като правно релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението, извършено от новия кредитор /цесионера/, освен ако предишният кредитор /цедентът/ е упълномощил новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Приел е, че не е възможно уведомяването съгласно чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД от цедента да бъде заместено от получаването на договора за цесията в рамките на исковото производство с връчване на приложените към исковата молба доказателства, тъй като липсва уведомление от цедента и съответно упълномощаване за уведомление в полза на цесионера. Поради това е достигнал до извод, че с връчване на договора за цесия в хода на настоящото съдебно производство цесията не е породила действие спрямо длъжника.

Въззивният съд е намерил за основателно и оспорването на договора за цесия от 07.10.2021г., споразумението от 18.02.2022г., потвърждението на разчети от 07.07.2023г. и поканата за доброволно плащане от 14.08.2023г. като антидатирани (съставени за нуждите на настоящото производство). Приел е, че тези документи действително са подписани от лицето Л. Г., след като същият е бил освободен като управител на „Инвест Мениджмънт“ ООД, и съгласно чл.42, ал.2 ЗЗД не пораждат действие за това дружество, тъй като в случая представителната власт на това лице изрично се оспорва. Пояснил е, че с оглед оспорването от страна на ответника на датата на съставянето на договора за цесия от 07.10.2021г., споразумението от 18.02.2022г., потвърждението на разчети от 07.07.2023г. и поканата за доброволно плащане от 14.08.2023г., което обстоятелство е с правно значение (дали датата предхожда или следва момента на освобождаване на Л. Г. като управител – 26.09.2023г.), доказването на посочените в тях дати е изгодно за „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД и съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест, установено с разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, е в негова тежест. Изложил е съображения, че в случая правилото на чл.181 ГПК не следва да намери приложение по отношение на никоя от страните по делото („Фиделис Корпорейшън“ ЕАД не е трето лице, защото е страна по договора за цесия, споразумението от 18.02.2022г., потвърждението на разчети от 07.07.2023г. и поканата за доброволно плащане от 14.08.2023г.) и изводът за разпределение на доказателствената тежест следва да се направи при приложение на правилата на чл.180 и чл.154 ГПК, като се е позовал и на практиката по решение № 167/03.07.2018г. по гр.д. № 4020/2017г. на ВКС, IV г.о., решение № 84/23.06.2009г. по т.д. № 681/2008г., II т. о. на ВКС, решение № 167 от 03.07.2018г. по гр.д. № 4020/2017г., IV г. о. на ВКС и решение № 17 от 13.06.2019г. по т.д. № 1104/2018г., І т.о. Посочил е, че в случая от страна на „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД не са посочени и събрани доказателства, от които да се установява достоверна датата на изброените документи преди 26.09.2023г., с оглед на което е достигнал до извод, че договорът за цесия от 07.10.2021г., споразумението от 18.02.2022г., потвърждението на разчети от 07.07.2023г. и поканата за доброволно плащане от 14.08.2023г. не обвързват „Инвест Мениджмънт“ ООД, тъй като са антидатирани и съставени след 26.09.2023г., когато Л. Г. вече е бил освободен като управител на „Инвест Мениджмънт“ ООД. Пояснил е, че с оглед данните по партидата на дружеството, Л. Г. е бил запознат с решението за смяната му като управител, поради което за него и ответно дружеството „Инвест Мениджмънт“ ООД това решение е породило действие преди датата на вписването – на 26.09.2023г., а не от 29.09.2023г., когато е вписано по партидатата на дружеството.

За пълнота на изложението въззивният съд е приел, че paзпopeдбaтa нa чл.40 ЗЗД е приложима ĸъм дoгoвopи, cĸлючeни oт дpyжecтвo c oгpaничeнa oтгoвopнocт чpeз yпpaвитeля мy. Намерил е, че в случая от установеното по делото поведение на „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД и на управителя на „Инвест Мениджмънт“ ООД Л. Г. до момента на освобождаването му, както и от съдържанието на споразумението от 18.02.2022г., потвърждението на разчети от 07.07.2023г. и поканата за доброволно плащане от 14.08.2023г., може да се заключи, че същите са съставени с цел увреждане на интересите на „Инвест Мениджмънт“ ООД. Изтъкнал е, че с тези документи се признават от Л. Г. обективно неизгодни (увреждащи) обстоятелства за „Инвест Мениджмънт“ ООД, респективно облагодетелстващи „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД. В тази насока е приел, че обвързващото действието на договора за цесия от 07.10.2021г. спрямо „Инвест Мениджмънт“ ООД основателно се оспорва, като управителят Л. Г. го признава, без обаче този договор да е представен в счетоводство на дружеството, което представлява, за осчетоводяване. В тази връзка е съобразил и липсата на доказателства за уведомяване на длъжника „Инвест Мениджмънт“ ООД от страна на цедента „Силвандил Лтд”, за потвърждение пред цесионера на станалото прехвърляне по реда на чл.99 ал.3 ЗЗД, както и за предаване на цесионера на документите, установяващи и индивидуализиращи вземането, което не е предполагало Л. Г. в качеството му на управител на „Инвест Мениджмънт“ ООД да признава процесното вземане и действието на договора за цесия, а точно обратното.

Относно вземането за сумата 3 050 000 лева, представляваща цена по договор за цесия от 07.04.2023г., сключен между молителя и длъжника, въззивният съд е приел, че още на 28.08.2023г. със сключването на предварителния договор за даване вместо изпълнение това твърдяно парично вземане е трансформирано в непарично задължение за „Инвест Мениджмънт“ ООД за прехвърляне на право на собственост. Поради това е счел, че считано от 28.08.2023г. „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД не е кредитор на парично вземане в размер на 3 050 000 лева и чл.608, ал. 1, т. 1 ТЗ не намира приложение. Споделил е извода на първоинстанционния съд, че кредитор на задължение за сключване на окончателен договор не е легитимиран да иска откриване на производство по несъстоятелност и на основание свръхзадълженост, доколкото не може да удовлетвори тази претенция в производството по универсално принудително изпълнение. Намерил е за неоснователни като противоречащи на същностните характеристики на договора за даване вместо изпълнение възраженията на въззивника, че предварителният договор не погасява задължението по договора за цесия за заплащане на цената, което остава парично и изискуемо, а само урежда и друг възможен начин на изпълнение. Изложил е съображения, че даването вместо изпълнение е уредено в чл.65 ЗЗД като самостоятелен вид договор между кредитор и длъжник, чиято цел е погасяването на едно облигационно задължение, и когато този договор предвижда вместо изпълнение на паричен дълг длъжникът да прехвърли на кредитора правото на собственост върху определена движима или недвижима вещ, до голяма степен този договор прилича на договора за покупко-продажба, като разликата между тях е само в основанието на двата вида договори: докато продажбата се сключва с acquirendi causa, то даването вместо изпълнение има погасителен ефект. Посочил е, че в сключения между страните писмен предварителен договор е обективирано съгласието на страните, че сумата от 3 050 000 лв. е цената на всички имоти, като това е цената, дължима по силата на договор за прехвърляне на вземане от 07.04.2023г. от цесионера – продавач по предварителния договор, и тъй като не е платена в уговорения срок по договора за прехвърляне на вземане, страните постигат съгласие срещу тази цена продавачът – цесионер да прехвърли собствеността върху собствените си недвижими имоти. Приел е, че в случая е налице хипотезата на постигнато съгласие за сключване на бъдещ окончателен договор с цел погасяване на съществуващо задължение в размер на 3 050 000 лева, които купувачът „Инвест Мениджмънт“ ООД дължи по силата на договор за прехвърляне на вземане от 07.04.2023г. като цена срещу придобитото вземане от 4 000 000 лева, чрез прехвърляне правото му на собственост върху описаните недвижими имоти. Поради това е достигнал до извод, че със сключването на предварителния договор за даване вместо изпълнение се погасява задължението на „Инвест Мениджмънт“ ООД по договора за цесия за заплащане на цената в размер на 3 050 000 лева, като същото се трансформира в поетото с този договор задължение за прехвърляне на право на собственост съгласно чл.19 ЗЗД.

Намерил е още, че изложените съображения относно нищожността на договора за цесия от 07.10.2021г. съгласно чл.26, ал.2, пред.1 ЗЗД, неговата висяща недействителност съгласно чл.42 ЗЗД и относителна недействителност съгласно чл.40 ЗЗД се отнасят и за договора за цесия от 07.04.2023г. Приел е, че не е доказано от страна на „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД, че към посочената дата в договора за цесия - 07.04.2023г., това дружество е притежавало вземане от „Инвест Проджект Мениджмънт“ ЕООД в размер на 4 000 000 лева, което вземане е посочено в договора от 07.04.2023г.; не е доказано, че е породил действие договорът за цесия с цедент Силвандил Лтд. от 09.11.2021г. с предмет 4 000 000 лева, които „Инвест Проджект Мениджмънт“ ЕООД се е задължил да заплати по договор за цесия от 02.03.2021г. - цената по договора за цесия за друго прехвърлено вземане; не е доказано съществуването на дружеството „Силвандил“ Лтд. към 02.03.2021г., както и към 09.11.2021г. Поради това е достигнал до извод, че процесният договор за прехвърляне на вземане от 07.04.2023г. е нищожен поради невъзможен предмет. Намерил е за недоказано и че договорът за цесия от 07.04.2023г. е подписан от лицето Л. Г. в момент, в който е бил управител на ответното дружество, поради което той не е породил задължение за ответното дружество съгласно чл.42 ЗЗД. За основателно е приел и възражението на ответника, че и двата договора (договор за цесия от 07.04.2023г. и предварителен договор от 28.08.2023г.) са антидатирани, тъй като са подписани не на посочените в същите дати, а в момент, в който Л. Г. вече не е бил управител на дружеството. В тази връзка е съобразил, че с в предварителния договор от 28.08.2023г. са посочени като дати 05.09.2023г. на две от издадените удостоверения за данъчни оценки на имоти.

Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Поставените от касатора първи три въпроса са обсъждани от въззивния съд, но се отнасят до изложените от него допълнителни съображения, обосноваващи извода му за недоказана активна легитимация на касатора по чл.625 ТЗ. Въззивният съд е приел, че не е доказано ищецът, настоящ касатор, да е придобил вземането в размер на 6 932 650 лева, прехвърлено с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 07.10.2021г., тъй като не е доказано от негова страна към датата на сключване на договора цедентът „Силвандил“ ЛТД да е бил носител на процесното вземане към „Инвест Мениджмънт“ ООД, поради което е отрекъл валидното му прехвърляне на касатора като цесионер, съобразявайки в тази насока, че в счетоводството на „Инвест Мениджмънт“ ООД е осчетоводено прехвърлено вземане от „Силвандил“ ЛТД преди 07.10.2021г. в полза на „Катастале холдинг“ ЛТД. Във връзка с тези решаващи съображения на въззивния съд - че касаторът не е могъл да придобие твърдяното вземане в размер на 6 932 650 лева, тъй като към датата на сключване на договора за цесия от 07.10.2021г. цедентът не е бил собственик на това вземане, касаторът не е формулирал правни въпроси. По отношение на вземането за сумата 3 050 000 лева, представляваща цена по договор за цесия от 07.04.2023г., сключен между касатора и длъжника, въззивният съд е приел, че на 28.08.2023г. със сключването на предварителния договор за даване вместо изпълнение това твърдяно парично вземане е трансформирано в непарично задължение за „Инвест Мениджмънт“ ООД за прехвърляне на право на собственост. Поставените от касатора първи три въпроса са относими съм изложените от въззивния съд допълнителни съображения за липса на активна легитимация на касатора - за недоказаност съществуването на „Силвандил“ ЛТД към датата на сключване на договорите, относими към възникване на твърдените от касатора права, за отсъствие на изискуемото от чл.99, ал.4 ЗЗД съобщаване на цесията от 07.10.2021г. от цедента и за основателност на направените от ответника възражения, че споразумението от 18.02.2022г., потвърждението на разчети от 07.07.2023г. и поканата за доброволно плащане от 14.08.2023г., както и договорът за цесия от 07.04.2023г., са съставени с цел увреждане на интересите на „Инвест Мениджмънт“ ООД, поради което по отношение на тях намира приложение чл.40 ЗЗД. Доколкото тези съображения не са единствено обуславящи изхода на делото, а са изложени само като допълнителни, поставените във връзка с тях въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като отговорът им не би се отразил на крайния изход на делото. Следва да се добави, че посочената от касатора във връзка с формулирания втори въпрос практика на ВКС е неотносима, тъй като не съдържа отговор на същия.

Четвъртият материалноправен въпрос по начина, по който е формулиран, не осъществява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е разрешен от въззивния съд. В мотивите на решението си въззивният съд не е приел, че е налице настъпила новация на паричното вземане на касатора по цесионен договор, а че със сключения между страните на 28.08.2023г. предварителен договор за даване вместо изпълнение твърдяното парично вземане е трансформирано в непарично задължение за „Инвест Мениджмънт“ ООД за прехвърляне на право на собственост с оглед характера му на самостоятелен вид договор - даването вместо изпълнение, уредено в чл.65 ЗЗД. Поради това искането за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос е неоснователно.

Не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contralegem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extralegem“, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая обжалваното решение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като такова искане не е направено.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение