Определение № 50085 от 20.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 693/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд със седалище в [населено място] срещу решение № 266756 от 26.11.2021 г., постановено по в. гр. д. № 5157/2021 г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение № 20270439 от 08.12.2020 г. по гр. д. № 46408/2017 г. на Софийски районен съд е осъден Гаранционен фонд да заплати на основание чл.558, ал.5 вр. чл.557, ал.1, т.1 КЗ на А. В. П. сумата 9 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца при ПТП на 20.07.2016 г., причинено от неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва от предявяване на иска - 10.07.2017 г., до окончателното плащане и разноски по чл.78, ал.1 ГПК, а на процесуалния представител на ищеца адв. А. С. - възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за двете съдебни инстанции. В касационната жалба се правят оплаквания за необоснованост на обжалваното решение и за постановяването му в нарушение на материалния закон. Касаторът поддържа, че определеното от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди е завишено, не кореспондира с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и не е съобразено с обществено - икономическите условия към момента на настъпване на вредите, въпреки бланкетното позоваване на тях в мотивите към решението. Излага доводи, че обезщетението от 16 000 лв., което е заплатил доброволно на ищеца преди завеждане на делото, репарира напълно всички претърпени вреди от произшествието, поради което присъждането на допълнително обезщетение в размер на 9 000 лв. противоречи на принципа за справедливост, както и на трайната практика на ВС и ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 (погрешно посочена като т.2) ГПК. Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос „Какви са критериите, които следва да се съблюдават за определяне на справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди при деликт“ в противоречие с практиката на ВКС в решение № 122/25.05.2011 г. по гр. д. № 1203/2010 г. на ІІІ г. о. и решение № 47/10.06.2021 г. по гр. д. № 1696/2020 г. на ІV г. о. Поддържа, че определеното обезщетение не кореспондира със задължителната практика в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и със създадената при действието на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД - решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ІІ т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І т. о., решение № 154/30.10.2012 г. по т. д. № 807/2011 г. на ІІ т. о. и др. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация А. В. П. - чрез адв. А. С. от САК, който изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. В отговора е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за производството пред ВКС в полза на процесуалния представител на ответника адв. С.. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови обжалваното решение, Софийски градски съд е извършил съвкупна преценка на фактите и доказателствата по делото и е направил извод, че ищецът А. П. има право на справедливо обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпял вследствие причиненото от неидентифицирано моторно превозно средство пътно - транспортно произшествие на 20.07.2016 г., в размер на 25 000 лв. Въззивният съд е изразил несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че за обезщетяване на вредите е необходима и достатъчна сумата 16 000 лв., която ответникът Гаранционен фонд е заплатил доброволно на ищеца след отправено искане в срока по чл.496 КЗ. Изхождайки от задължителните указания в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, съдът се е произнесъл, че с оглед на установените по делото обстоятелства, които имат значение за справедливия размер на обезщетението, сумата от 16 000 лв. не може да репарира изцяло понесените от ищеца неимуществени вреди. За да определи справедливия размер на обезщетението, въззивният съд е съобразил възрастта на ищеца към момента на увреждащото произшествие - 18 г., обстоятелствата, при които е настъпило произшествието (внезапно и неочаквано в момент, когато ищецът е пресичал пътното платно при зелен сигнал на светофарната уредба), характера, тежестта и броя на получените при произшествието травматични увреждания, посочени в заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебномедицинска експертиза (съчетана травма, изразяваща се в контузия на главата с оток и кръвонасядания в теменно - слепоочната област, фисура или непълно счупване без разместване на горната част на ляв малък пищял, фисура или непълно счупване без разместване на пета предкиткова кост на лява ръка, кръвонасядания и охлузвания в областта на лява лакътна става), интензитета и продължителността на търпените по повод на травмите болки и страдания, както и особеностите на лечебно - възстановителния период във връзка с всяка от травмите, подробно описани в заключението на експертизата. Като релевантни за справедливия размер на обезщетението съдът е преценил и установените от свидетелката С. П. - майка на ищеца, затруднения и неудобства (обездвижване след травмите и необходимост от ползване на чужда помощ в ежедневното обслужване), които ищецът е понесъл непосредствено след получаване на травмите и в периода на възстановяването. След като е взел предвид посочените обстоятелства, въззивният съд е формирал извод, че за да бъде удовлетворено изискването за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, ищецът следва да получи обезщетение в размер на 25 000 лв., което в най-пълна степен ще репарира понесените от него неимуществени вреди. В мотивите към решението си въззивният съд е посочил, че определеното от него обезщетение е съобразено и с обществено - икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите, индиция за които са лимитите на застрахователно покритие, макар те да нямат самостоятелно значение за прилагането на чл.52 ЗЗД. В съответствие с изводите, до които е достигнал, въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд и на основание чл.558, ал.5 вр. чл.557, ал.1, т.1 КЗ е осъдил ответника Гаранционен фонд да заплати на ищеца А. П. претендираното обезщетение в размер на 9 000 лв. (разлика над доброволно платеното от застрахователя обезщетение от 16 000 лв. до определеното като справедливо обезщетение от 25 000 лв.). Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд въззивно решение. Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК материалноправен въпрос за критериите, които следва да се съблюдават от съда при определяне на справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от деликт, е значим за делото, но по отношение на него не е осъществена специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнителна предпоставка - разрешаване на въпроса в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС и с практиката на ВКС. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл.52 ЗЗД. Критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при прилагане на принципа за справедливост, са указани общо в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд и обхващат всички обективно съществуващи обстоятелства, които в конкретния случай попълват със съдържание понятието „справедливост“. В т.ІІ на постановлението са изброени примерно обстоятелствата, които биха били от значение за справедливия размер на обезщетението в случай на причинени при деликт телесни увреждания, а именно - характерът и тежестта на увреждането, начинът на извършването му, допълнителното влошаване на състоянието на здравето на увредения, причинените морални страдания, осакатявания и др. Възприятието за справедливост е различно на всеки етап от развитието на обществото, поради което в практиката на ВКС е прието, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчитат и обществено - икономическите условия в страната към момента на проявление на вредите. В случаите на увреждания, причинени в резултат на ПТП, като ориентир за обществено - икономическата конюнктура служат нивата на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. С постановено по реда на чл.290 ГПК (редакция преди изменението от ДВ бр.86/2017 г.) решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. състав на ВКС, I т. о., се е произнесъл, че лимитите на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не са самостоятелен критерий при прилагане на принципа за справедливост, но в качеството им на ориентир за обществено - икономическата конюнктура към момента на проявление на вредите следва да бъдат отчетени при формиране на размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД. Съобразяването на обществено - икономическите условия гарантира, че присъденото от съда обезщетение ще осигури точен паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди и по този начин ще се постигне най-пълно удовлетворяване на изискването за справедливост, заложено в чл.52 ЗЗД. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е процедирал в съответствие с указанията в Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС като е определил размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди след съвкупна преценка на всички установени по делото правнорелевантни факти, които в конкретния случай формират съдържанието на понятието „справедливост“. За да определи справедливото обезщетение, съдът е взел предвид възрастта на пострадалия ищец, обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, характера, броя и тежестта на получените травми, неудобствата и ограниченията във връзка с травмите, особеностите и продължителността на лечебно - възстановителния период, интензитета и времетраенето на понесените по повод на травмите болки и страдания, както и цялостното отражение на инцидента върху живота и здравето на ищеца. Обезщетението е съобразено и с обществено - икономическите условия в страната, съществували към момента на настъпване на вредите. С оглед мотивите към обжалваното решение няма основание да се приеме, че въззивният съд е определил справедливия размер на дължимото обезщетение в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС (в т. ч. цитираната от касатора), и поради това не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 5157/2021 г. на Софийски градски съд. В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК касаторът Гаранционен фонд следва да бъде осъден да заплати на адв. А. С. от САК сумата 585.00 лв. - адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за оказано безплатно процесуално представителство на ответника по касация, изразяващо се в изготвяне на отговор на касационна жалба и изчислено съгласно чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,