Определение № 50401 от 05.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1964/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. К. И. против решение № 487/08.04.2022 г. по гр.д.№3448/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 29.09.2021г. по т.д.№ 129/2020 г. на Окръжен съд Враца, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от В. И. против ЗД „ Бул Инс „ АД иск, с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 100 000 лева, в причинност със смъртта на Р. С.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - несъобразяване на всички относими доказателства по делото, в обосноваване материалноправната легитимация на В. И. да претендира обезщетение, като живяла на съпружески начала с починалия, конкретно - свидетелските показания на В. Ш. и Г. Х. в тяхната цялост, установяващи дълбока и трайна емоционална връзка и хармонични отношения между В. и Р., при съвместно съжителстване. Страната счита, че въззивното решение е в противоречие с приетото в ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Намира, че несъстоятелно въззивният съд е акцентирал на недоказани аспекти от интимните отношения между ищцата и пострадалия, в който смисъл страната възприема извода на въззивния съд, за недоказаност „съжителстването на съпружески начала“. Ответната страна - ЗД „Бул Инс „ АД – оспорва касационната жалба, с доводи по правилността на въззивното решение. Акцентира на обстоятелството, че ищцата не е установила с починалия да са съжителствали на съпружески начала, което предполага проявявана помежду им взаимна грижа, подкрепа, поддържане на общо домакинство с принос на всеки от двамата за същото. Страната акцентира на заявеното с исковата молба - трайно съжителстване с пострадалия в общо домакинство, а не единствено интимни отношения със същия, поради което е следвало да докаже не само емоционална и духовна привързаност между двамата, но и общи планове, усилия и икономически отношения, за удовлетворяване нуждите им, аналогично на семейство. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи, настоящият състав съобрази следното: Ищцата В. И. е предявила иск, с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, търпими от смъртта на Р. Г. С., настъпила в причинност с ПТП от 07.08.2020 г., реализирано по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по ЗЗ „ ГО „ на автомобилистите, лек автомобил. Твърди, че с починалия живеела на семейни начала и със смъртта му е загубила опората си в живота, своя спътник, с когото споделяла радости и тревоги и на чиято помощ и подкрепа е разчитала. Твърди, че е преживяла тежко загубата и все още не може да се отърси от шока, предвид нейната внезапност и нелепост. Претендира обезщетение в размер на 150 000 лева. Ответникът е оспорил материалноправната легитимация на В. И. да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р. С., съобразно задължителните указания в ТР № 1/ 2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС – липса на особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди, респ. размера на претенцията, като изключително завишен. Предявено е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия. За установяване съдържанието на съществувалата приживе на починалия връзка между същия и ищцата, както и на търпимите от смъртта му болки и страдания, в относимост към претенцията на В. И. / предявен е в обективно съединение и иск за обезщетяване на неимуществени вреди от майката на Р. С. /, са разпитани двама свидетели. Същите / св. В. Ш. и св. ГаляХристова / безпротиворечиво твърдят, че В. и Р. установили връзка преди 3 - 4 години, като оттогава живеели заедно при майка му – П., в [населено място]. Свидетелят Ш. преценява връзката им като щастлива, често ги виждал заедно, вкл. ги вземал да работят заедно в строителството. И двамата свидетели споделят за чести здравословни проблеми на В., при които Р. бил неотлъчно до нея и й помагал, с каквото е нужно, вкл. викал спешна помощ. Свидетелите споделят, че В. приела тежко смъртта на Р., често плачела, виждали я заедно с майка му на гробищата, макар че след смъртта на Р. се върнала при родителите си, а св.Ш. дори твърди, че платила и част от цената на надгробния паметник. Според св. Х. отношенията на В. и Р. били „добри„, били заедно „ в добро и в лошо „, подкрепяли се в трудни моменти. Свидетелката сочи близост с В. и преценява, че тъгата й от загубата на Р. продължава, мъчно й е и страда за него. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска на В. С., поради недоказана материалноправна легитимация, съобразно задължителните указания в ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, както и тези в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5 / 1969 г., според които право на обезщетение има и лицето, съжителствало на съпружески начала с починалия, без да има сключен граждански брак, което предполага установяване съдържание на съществувалите между тях житейски отношения, напълно сходни с отношенията между съпрузи. Съдът е признал за установено, че В. и Р. били в близки отношения от около 3–4 години, но не и че съжителствали „ на съпружески начала“. За последното съдът счел за недостатъчно доказване обитаването на общо жилище, проявявана от починалия грижа и помощ, във връзка със здравословните проблеми на ищцата и обстоятелството, че били непрекъснато заедно. Съдът е счел, че събраните доказателства не установяват трайна и дълбока емоционална и духовна връзка и отношения, характерни за съпрузи – общи грижи и отговорности в бита, ежедневието и в издръжката на домакинството. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, в тази му част, по идентични съображения, обосновавайки се единствено с приетото в ППВС № 4/1961 г., допълнено с ППВС № 5/1969 г. – с право да претендира обезщетение и лицето, живяло на съпружески начала с починалия. Това, според съда, предполага установяване на отношения приживе, като между съпрузи – интимен, траен, доброволен съюз ,при който да са споделяли общо домакинство, фактическа и физическа близост, да са полагали обща грижа за семейството, споделяйки разходите за издръжката му, да са проявявали уважение и подкрепа един към друг. Такова доказване съдът е отрекъл да е проведено. Фактическото обитаване на общо жилище съдът е отказал да приравни на факта по поддържане на общо домакинство. Без да отрича интимността, установена между двамата, съдът намира същата за недостатъчна да обоснове извод за трайна емоционална връзка с преждеизложените елементи от съдържанието й. Не е коментирал събраните доказателства в обосноваване на материалноправна легитимация на ищцата, съгласно задължителните указания на ТР № 1 / 2018 г. по тълк.дело № 1 / 2014 г. на ОСГТК на ВКС. В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси :1/ Какви следва да бъдат отношенията между мъж и жена, живеещи в един дом, за да се счита, че същите, без да са сключили брак и без да имат общо дете, живеят съпружески ?; 2/ Може ли да приравним съвместното съжителство между мъж и жена на съжителство като между съпрузи, ако е установено, че между тях са съществували отношения на обич, привързаност, взаимна грижа и помощ ?; 3/ Какви отношения между ищеца и починал партньор следва да установи ищецът, за да притежава процесуалноправна легитимация да предявява искове за репариране на неимуществени вреди от смъртта на партньора ? ;4/ Следва ли съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, касаещи вида и характера на отношенията между претендиращия обезщетение и починалия му партньор / с когото ищецът е живеел съпружески /, за да прецени дали между ищеца и починалия са съществували трайни отношения, почиващи на обич, привързаност и взаимна грижа, които да се считат като отношения между съпрузи ?; 5/ В какъв обем следва да бъдат неимуществените вреди, търпени вследствие смъртта на лице, с което ищецът по дадено дело е бил в съпружеско съжителство, за да му се следва обезщетение за вреди, търпени вследствие смъртта на починалия партньор ? Самият факт на съпружеско съжителство обуславя ли правото на обезщетение и взема ли предвид съдът продължителността на съжителството ?; 6/ Съпружеското съжителство между две лица приравнява ли се на семейни отношения, както при сключен брак или е необходимо съдът да установи и други обстоятелства, за да е налице правото на обезщетение за неимуществени вреди, търпени от едно лице по повод смъртта на друго ? Въпросите са обосновавани с допълнителен селективен критерий в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, с формално цитиране на разпоредбата. Паралелно касаторът навежда противоречие с ППВС № 4/1961 г. и ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, относими към допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Първият въпрос е предпоставен от превратно възприет от страната решаващ мотив на въззивния съд – за недоказана интимност между ищцата и починалия. Напротив, съдът изрично е посочил, че интимност е установена, но недостатъчна, сама по себе си, за обосноваване „съжителстване на съпружески начала„, доколкото последното, според съда / очевидно споделящ приетото в решение № 126 / 18.10.2019 г. по т.д.№ 1785/2018 г. на ІІ т.о. на ВКС, известно на състава / предпоставя не само поддържана интимна връзка, но и трайна икономическа обвързаност, взаимност в удовлетворяване нуждите и издръжката им, като общо домакинство. Поради това, въпросът не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Вторият въпрос по същество дири отговор обективното фактическо съжителстване между мъж и жена, поддържащи интимни отношения продължително време, съпътствани от обич, привързаност, взаимна грижа и помощ, не са ли от естество да обосноват материалноправна легитимация за предявяване на иск, за обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на единия, съгласно задължителните указания в ТР № 1/ 2018 г. по тълк. дело № 1 / 2016 г. на ОСНГТК на ВКС, независимо че не се установяват присъщи на съжителството между съпрузи, във всичките му, вкл. икономически аспекти, отношения. Въпросът удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, доколкото въззивният съд е ограничил преценката на материалноправната легитимация на ищцата до „съжителстване на съпружески начала „, съгласно ППВС № 4/1961 г., допълнено с ППВС № 5/1969 г., но без коментар относно установените между ищцата и починалия приживе отношения, в аспект на визираните в ТР № 1/2018 г. предпоставки: създадена с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която се търпят морални вреди и страдания, сравними с интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките ” и доколко подобно съжителстване не съставлява житейско обстоятелство, станало причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди / наред с най-близките на починалия или вместо тях – ако те не докажат,че са претърпели вреди от неговата смърт/ ”. Допълнителният селективен критерий следва да се счита обоснован в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, с преждепосоченото ТР. Третият въпрос, съответно коригиран, като относим към материалноправната, а не процесуалната легитимация на страната, не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като дири абстрактен отговор на възможни проявления на „съпружеското съжителстване“. Четвъртият въпрос също не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като съдът е съобразил всички, установени от разпитаните свидетели, обстоятелства относно взаимоотношенията между ищцата и починалия приживе и начина на съпреживяване загубата му. Съобразил е, обаче, липсата на преждепосочения икономически аспект на връзката им – полагането на общи грижи и поделянето на разходи по издръжка на домакинството им, съществуването им като социално-икономическа единица, аналогично на семейната такава. Последното предпоставя формулирането на материалноправен, а не процесуалноправен въпрос, относим към допуснати съществени процесуални нарушения. Първият от въпросите по п. 5 не кореспондира с решаващите мотиви на въззивния съд, който не е обсъждал съдържанието на търпимите от ищцата болки и страдания, а отхвърлил иска единствено на база недоказана материалноправна легитимация – неустановена приживе връзка със съдържание, предоставящо право на иск. Едва ако би установил същата съдът би имал задължението да коментира и съдържанието на установените неимуществени вреди, за определяне справедливо по размер обезщетение. Вторият въпрос по п. 5 и шестият въпрос изхождат от наличие на предпоставката „доказано съпружеско съжителство„, отречено от въззивния съд с изискуемото, според съда, съдържание на това понятие. Последното е достатъчно да ги компрометира като удовлетворяващи общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Наред с това, по никой от въпросите / изключая втори, но в хипотеза на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК / не е удовлетворен допълнителния селективен критерий, с формалното цитиране на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тази хипотеза предполага посочването на непълна, неясна или противоречива правна норма, обусловила противоречива съдебна практика, съответно посочена или обосноваване на предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна съдебна практика, поради промяна в обществените условия или изменение на законодателството. Следователно, касационното обжалване следва да се допусне по втория, конкретизиран от настоящия състав въпрос. Ищцата В. И. е освободена от заплащането на държавна такса и разноски, на основание чл. 83 ал. 2 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение