Определение № 884 от 14.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2089/2020 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Агенция по заетостта, чрез процесуалния представител юрисконсулт Е. М., против въззивно решение № 1101 от 10.02.2020 г. по в.гр.д. № 11154/2018 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 14.05.2018 г. по гр. д. № 9104/2017 г. по описа на Софийския районен съд, за осъждане на Агенция по заетостта да заплати на Фондация „Артист“ сумата от 16 544,96 лв., представляваща действително направени разходи за възнаграждения и осигурителни вноски на лицата от целевата група по Договор с регистрационен номер ESF -1109- 01 – 01003 по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ по схема за предоставяме на безвъзмездна финансова помощ BG051PO001-1.1.09 „Квалификационни услуги и насърчаване на заетостта“, ведно със законната лихва от 25.11.2015 г. (датата на завеждане на исковата молба) до окончателното изплащане. Касаторът счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В представеното към касационната жалба изложение, като се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касаторът поставя следните въпроси: 1. Длъжен ли е бенефициентът (Фондация „Артист“) по сключения договор за БФП да наеме лицата на 8-часов работен ден и да им плаща минималната работна заплата, а не половината от нея, след като в проектното предложение, попълнено лично от него, е заявил, че ще плаща на наетите лица минимална работна заплата? 2. Каква е разликата между минимална работна заплата и минимален осигурителен доход, тъй като това са две напълно различни понятия, които не бива да се смесват? 3. Счита ли се за неизпълнение на договора за безвъзмездна финансова помощ /БФП/ от страна на бенефициента, ако лицата, които е наел да се обучават, са се обучавали само половината от определените за това часове? 4. По делото е представена извадка от секция „Въпроси и отговори“ по схема BG 051PO001-1.09. на официалната интернет страница на Агенция по заетостта, като там договарящият орган отговаря, че е задължително осигуряването на заетост на 8-часов работен ден. На основание ПМС № 121/31.05.2007 г., публикувано в секция „Въпроси и отговори“, е задължително да се прилага по схемата. Твърди се също, че решението на въззивния съд е очевидно неправилно. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответника Фондация „Артист“, [населено място], чрез процесуалния представител адв. Ж. Ж., в който се излагат съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, по същество – за неоснователност на касационната жалба. Претендират се направените за касационното производство разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, взе предвид следното: Въззивният съд е приел, че в договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ няма изрично изискване за наемане на лицата на осемчасов работен ден. В договора и в Насоките за кандидатстване по схема BG051PO001-1.1.09 „Квалификационни услуги и насърчаване на заетостта“ няма изискване за наемане на лицата на осемчасов работен ден, респ. това да е основание за отказ за плащане на съответните разходи. Тълкуването, дадено в писмо изх. № 110-7-0045/5 от 11.11.2013г. на МТСП, в което се сочи, че назначаването на лицата на 6- часов работен ден, дава възможност на работодателя да определи по-ниска от МРЗ, пропорционално на отработеното време и не налага различен извод, каквото е основното оплакване във въззивната жалба. При тълкуване волята на страните по реда на чл. 20 ЗЗД не може да се приеме, че сключването на договорите при четиричасов работен ден, с оглед промяната на МРЗ към този момент, представлява неизпълнение на договора от страна на бенефициента. Отчитането на промяната на размера на МРЗ и невъзможността в рамките на определения общ бюджет да бъдат изплатени възнаграждения на наетите лица налага извод, че бенефициентът е изпълнил договора именно със сключените трудови договори в рамките на общо определения бюджет. Основателни са доводите на ищеца, че тълкуването, дадено в Насоките за кандидатстване и от МТСП, не обвързва страните и съда. В представения договор и приложенията към него се сочи, че разходите за възнаграждение се изплащат за всеки реално отработен ден, до размера на минималната работна заплата за месеца. Твърденията, че лицата са наети на четиричасов работен ден, с оглед спазване на минималния осигурителен праг и липса на възможност за превишаване на общия бюджет, не налагат извод, че ищецът е неизправна страна по договора. Неоснователни са и доводите в жалбата за смесване на понятията минимална работна заплата и минимален осигурителен праг. Изводите, че ищецът е изправна страна по договора, се налагат при тълкуване волята на страните, както с оглед целта на финансирането и проекта – сформиране на целева група, която да получи професионално обучение в част от професията „Актьор за драматичен театър“ и стаж на успешно завършилите лица, така и с оглед реално извършените претендирани разходи за възнаграждения и осигуровки, в рамките на определения бюджет. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 1101 от 10.02.2020 г. по в.гр.д. № 11154/2018 г. на Софийския градски съд. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност. Първи, трети и четвърти въпрос имат отношение към правилността на решението, доколкото касаят приетата за установена от въззивния съд фактическа обстановка и обсъждане на доказателствата по делото, поради което не представляват общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В производството по чл. 288 ГПК ВКС изследва само наличието на абстрактните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, кореспондиращи на касационните основания по чл. 281 ГПК, които от своя страна са винаги конкретни пороци на въззивното решение и са предмет на разглеждане след допускането му до касация. Вторият поставен въпрос не е от значение за изхода на делото, поради което също не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е приел, че ищецът е изправна страна по процесния договор с оглед тълкуване волята на страните по него, както с оглед целта на финансирането и проекта, поради което правните му изводи не са обусловени от въпроса относно разграничението на понятията „минимална работна заплата" и “минимален осигурителен праг“. Решението на въззивния съд не е и очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноските за касационното производство е неоснователно, тъй като не са представени доказателства за вида и размера на същите, както и за реалното им извършване. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение