Определение № 513 от 10.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2224/2016 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Г. срещу решение №2402 от 07.12.2015г по в.гр.дело № 2540/2015г. на Софийски апелативен съд. След отмяна на решение №1344/25.02.2015г на Софийски градски съд в една част, е отхвърлен иска на касатора за обезщетение на неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ от осъществено незаконно наказателно преследване за разликата над 200 лева до присъдения на първа инстанция размер от 5 200 лева Въззивното решение се обжалва включително в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на иска до пълния предявен размер Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване ,в което се посочва предпоставката на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса в кои случаи пострадалия от незаконно обвинение е допринесъл за увреждането в хипотезата на чл. 5 ал.2 ЗОДОВ,обусловено ли е това от виновно поведение и от съдебното му минало.Това е изяснено в решение №112 от 2011г по гр.д № 372/2010г ІV г,о, на което въззивното решение противоречи ,тъй като въззивният съд приема за съпричиняващи в размер на 9/10 действия на ищеца ,които не са извършени по време на наказателното производство и не могат да бъдат предпоставки за повдигане на обвинението ,тъй като представляват искания и действия на пострадалия пред съд ,за защита на негови права по гражданскоправен ред ,като ищецът е считал, че посочените в обвинението срещу него предварителни договори са действителни. С посочване на основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК в изложението се оспорва и съотносимостта на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД, тъй като обезщетение от 200 лева е несправедливо, като се имат предвид фактите. Други правни съображения по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не са изтъкнати като основание за допускане, не е формулиран и въпрос в тази връзка. Отговор от Прокуратурата не е постъпил След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ,тъй като в конкретно формулираните аспекти на въпроса за прилагане на чл. 5, ал.2 ЗОДОВ въззивният съд е изтъкнал като мотив, че поведението на ищеца, дало повод за образуване на наказателното производство ,не е било преценено правилно от прокурора, който го е прекратил в досъдебна фаза.Като собственик и представляващ две търговски дружества с капитал от 5 000 лева, за инкриминирания период ищецът е заявил искания за обезпечение въз основа на предварителни договори, подписани от него и следователно съставени, представял е ордери и квитанции за внесени на ръка, а не преведени по банков път парични суми ( в полза на продавача по предварителните договори ) в размер на над един милион лева, каквито средства не били отразявани надлежно в капитала. С оглед на това за целите на ЗОДОВ въззивният съд е приел съпричиняване на вредоносния резултат в съотношение 9/10 от ищеца Г. Д. Г. и в размер на 1 / 10 от ответната Прокуратура. При така възприетите като относими към хипотезата на чл. 5, ал.2 ЗОДОВ факти по делото,при така изтъкнатите от въззивния съд съображения, разрешението на Софийски апелативен съд е в противоречие с общите указания по ТР № 3 /22.04.2005г ОСГК, както и с цитираното решение №112 от 2011г по гр.д № 372/2010г ІV г,о на Върховен касационен съд, в което чрез примери за съпричиняващо вредата поведение са изведени общи фактически признаци на състава, които да се преценяват при възражение по чл. 5 ал.2 ЗОДОВ, както и отликата им от други обстоятелства, които нямат отношение към законността на действието на правозащитните органи и не са в причинна връзка. Затова Върховен касационен съд приема доводите на касатора за основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за прилагането на чл. 5 ал. 2 ЗОДОВ, но не и за прилагане критерия на чл. 52 от ЗЗД, тъй като в тази насока не е формулиран конкретен правен въпрос. По прилагането на критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД са дадени разяснения в ППВС №4/1968г и установената в тази връзка практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК Воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.