Определение № 50265 от 18.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 1137/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Фиданка М. В., Ф. Й. В., Р. Й. В. и Г. С. М. срещу решение № 171 от 9. 11. 2021 г. по в. т. д. № 519/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260199 от 12. 05. 2021 г. по т. д. № 233/2020 г. на Пловдивски апелативен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу Гаранционен фонд, [населено място] искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на С. Й. В. при ПТП на 5. 06. 2015 г. в размер, както следва: по 26 000 лв. – за всяка от ищците Фиданка М. В. и Г. С. М. и по 30 000 лв.- за всеки от ищците Ф. Й. В. и Р. Й. В., ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от 12. 06. 2015 г. до окончателното им изплащане. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касационните жалбоподатели оспорват извода на въззивния съд, че не са материалноправно легитимирани по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. В., техен внук /на ищците Фиданка В. и Г. М./ и брат /на ищците Ф. В. и Р. В./, при ПТП. Излагат оплаквания, че съдът неправилно е приел, че между всеки от тях и починалия не е била изградена трайна и дълбока емоционална връзка. Твърдят, че това заключение противоречи на събраните по делото доказателства за засилила се връзка между ищците и починалия приживе поради изключителното обстоятелство, че бащата на С. В. от 12 години е бил тежко онкологично болен и нетрудоспособен. С оглед посоченото обстоятелство отговорностите и грижите за непълнолетните към този момент Ф. и Р. Величкови се осъществявали от брат им. Изразява се становище, че въззивният съд не е отчел преживените от ищците крайно негативни емоции от внезапната и необратима загуба на техния близък. Касаторите правят искане за отмяна на обжалваното решение. Допускането на касационното обжалване касаторите основават на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК. В изложението на основанията за достъп до касация поставят въпроса относно критерия за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Ответникът Гаранционен фонд е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба. Трето лице помагач на страната на ответника О. И. С. не взема становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с влязла в сила присъда по НОХД № 2336/2016 г. на Пловдивски окръжен съд О. И. С. е признат за виновен в това, че на 05.06.2015 год. на път PDV при км.2+100 м., в землището на [населено място], при управление на лек автомобил „Опел“ с ДК [рег.номер на МПС] е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 ЗДвП, като деянието е извършено в пияно състояние и без водачът да има необходимата правоспособност, и по непредпазливост е причинил смъртта на С. Й. В., който е внук на ищците Фиданка В. и Г. М. и брат на ищците Ф. В. и Р. В.. Посочил е, че за визирания автомобил не е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, имаща действие към датата на ПТП. Решаващият състав е приел, че ищците не са активно материалноправно легитимирани по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. В., тъй като по делото не се установява съществуването на трайна и дълбока връзка между тях и претърпени от ищците сериозни по интензитет морални болки и страдания, надхвърлящи обичайните за родствената им връзка. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Според разясненията по т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставеният от касаторите въпрос не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като няма обуславящ решаващите изводи на въззивния съд характер. Въззивният съд въобще не е извършвал преценка по отношение на размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди, доколкото е отрекъл материалноправната им легитимация да получат обезщетения за такива вреди от смъртта на родственика им при ПТП. Поради това въпросът не кореспондира с мотивите на съда за отхвърляне на исковете. Същевременно, по релевантния въпрос относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън очертания в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. кръг, е налице задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Съгласно тази практика материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. Според тълкувателното решение възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете постановления на Пленума на ВС най-близък семеен и родствен кръг, се допуска по изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че една връзка е трайна и дълбока емоционална връзка по смисъла на тълкувателното решение, са различни за всеки конкретен случай и не могат да бъдат предмет на обобщаване в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение, а следва да се преценяват конкретно по всяко различно дело въз основа на събраните доказателства. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд, след обсъждане на гласните доказателства, е приел, че починалият С. В. е живял в едно домакинство с родителите си и едната си баба, поел мъжката работа в домакинството, тъй като баща му се разболял от рак, помагал на всички и се грижел за собственото си семейство – деца и съпруга. Посочил е, че ищците много са страдали от смъртта му и не са преодолели загубата. Формирал е извод за съществували близки отношения между ищците и починалия техен внук, съответно брат, основани на обич и взаимна привързаност, и за претърпени от тях болки и страдания, причинени от загубата. Счел е обаче, че не се установява да се касае до особено трайна и дълбока връзка и до претърпени от ищците неимуществени вреди от смъртта на С. В., надхвърлящи нормално присъщите за родствената връзка между всеки от ищците и починалия. Решаващият състав е изтъкнал, че обстоятелствата, че живеят в едно село и в едно домакинство, както и че починалият е помагал приживе на ищците с работа в домакинството не предполага създаване на близост по-силна от обичайната за такива роднини, тъй като се касае до нормални отношения за българското село. Отчел е установеното, че починалият е имал свое семейство, за което се е грижил. Приел е, че реакцията на ищците след смъртта на техния внук/брат също е нормална и естествена при загуба на роднина с такава степен на близост. При тези фактически констатации преценката на въззивния съд, че не е налице материалноправна легитимация на ищците да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния близък родственик, е в съответствие със задължителните указания на Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Наличието на задължителна практика на ВКС по релевантния правен въпрос, с която актът на въззивния съд е съобразен, изключва наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за достъп до касация. Настоящият състав намира, че не се е осъществило и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Очевидната неправилност като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не разкрива никой от изброените по-горе пороци. С оглед доводите на касаторите следва да се изтъкне, че фактическите констатации на въззивния съд от значение за правните изводи не са направени при допуснато грубо нарушение на правилата на формалната логика, установимо от мотивите на въззивното решение, съответно не може да се приеме, че атакуваният акт е явно необоснован. Твърдението на касаторите за несъответствие на изводите на съда на фактическия и доказателствен материал по делото представлява оплакване за неправилност, чиято основателност не може да се преценява в производството по чл. 288 ГПК. По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение