Определение № 978 от 02.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 8/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. З. В. и С. К. В. и двамата от [населено място] срещу решение от 26.10.2010 год. по в.гр.д. №259/2010 год. на Окръжен съд [населено място], с което след като е отменено решението по гр.д. № 560/2009 год. на Районен съд [населено място] е постановено ново решение ,с което са отхвърлени предявените от касаторите против [фирма], [населено място], [фирма] / в несъстоятелност/, [населено място] и Н. З. В. искове за обявяване на осн. чл. 26,ал.2, предл.2 ЗЗД и чл. 26,ал.1 ЗЗД, предл. 3 ЗЗД за нищожен договор за учредяване на ипотека, сключен между ответниците за обезпечаване на част от вземането на [фирма], [населено място] към дружеството, на описания в нотариалния акт недвижим имот - апартамент №1, находящ се в [населено място],[жк]бл.4-4, вх. „А”, ет.1 С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се и разноски. С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. Ответницата по касационната жалба Н. З. В. от [населено място], изразява становище по същество като счита, че подадената касационната жалба е основателна. Останалите ответници не вземат становище както до допустимостта на касационното обжалване, така и досежно основателността на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в разпоредбата на чл. 280 ГПК. На първо място страната следва да е формулирала правен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и да е обусловил изхода на спора по делото. На второ място касаторът следва да е посочил и обосновал поне едно от допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК, както и да представи копия от влезли в сила решения ако се твърди, че посочения правен въпрос се решава противоречиво от съдилищата. В случая в представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване като правен въпрос касаторът е посочил, въпроса „ Когато с договор е наложено ограничение на правото на разпореждане с недвижим имот, по силата на който при разпореждане се изисква съгласие на трето лице, неспазването на това изискване води ли до нищожност на сделката на осн. чл. 26,ал.2 ЗЗД, поради липса на такова съгласие. Касаторите считат, че по този въпрос няма съдебна практика, поради което искат касационното обжалване да бъде допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Поставения от касатора въпрос не е бил предмет на разглеждане от въззивният съд и не е обусловил изхода на делото. Касаторите – ищци са предявили при условията на обективно и субективно съединяване два иска за нищожност на договора за ипотека на процесния имот, сключен от третата ответница като негов собственик за обезпечаване на задължение на втория ответник към [фирма]. Първият от тях е за нищожност на договора поради липса на съгласие от страна на ищците за сключването му. / чл. 26 ,ал.2, предл.2 ЗЗД/ като необходимостта от това съгласие ищците обосновават с обстоятелството, че при извършеното в полза на третата ответница дарение същите са запазили правото си на ползване в имота докато са живи. По делото обаче е установено по безспорен начин, че в последствие и преди ипотекирането на имота касаторите – ищци са направили отказ от запазеното право на ползване върху имота по предвидения от закона ред. Именно с оглед това обстоятелство съдът е приел, че е при учредяване на ипотеката не е имало основание да се иска съгласието на ищците. С формулирания от касаторите въпрос същите на практика се домогват да обосноват основанието за нищожност липса на съгласие с направената в дарението уговорка, че надарената няма да има право да се разпорежда с имота докато са живи и следователно същата е следвало да иска тяхното съгласие за ипотекиране на имота. В исковата молба обаче такъв иск не е формулиран. Със визираното условие е обоснован вторият обективно съединен иск за нищожност на договора за ипотека - по чл. 26,ал.1, предл. 2 ЗЗД поради сключването му в противоречие с морала. Следователно въпросът така, както е поставен не е бил предмет на разглеждане от въззивния съд и следователно не е обусловил изхода на делото. С оглед на това не се налага да се обсъжда дали по отношение на този въпрос е налице критерия по чл. 280,ал.1, т.3 ГПК. Останалите доводи в изложението имат характер на оплаквания за допусната неправилност на постановеното решение, които могат да бъдат предмет на обсъждане в производството по чл. 290 ГПК, в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство. Следователно, законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване не са изпълнени. С оглед на горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.