Определение № 2002 от 17.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4761/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество срещу въззивно решение № 805 от 11.06.2025 год., постановено по в. гр. дело № 2090/2024 год. по описа на Апелативен съд – София, с което, като е потвърдено решение № 2291 от 18.04.2024 год., постановено по гр. дело № 12801/2021 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-18 с-в, са отхвърлени предявените от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество срещу С. Л. Н., К. И. П., Н. И. П., А. И. П. и З. И. П. искове с правно основание чл. 154, ал. 1 ЗОНПИ, за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 439 800 лв. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК/ и е спазен срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси: 1/ Длъжен ли е съдът да извърши проверка на доходите на проверяваното лице /включително на членовете на семейството му/ за изследвания период, проверка на източника на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не, съобразно дадените разрешения с Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 год. на ВКС по тълк. дело № 4/2021 год., ОСГК, когато в края на периода е налице превишение на наличното имущество в сравнение с притежаваното в началото на същия, при констатирано от съдебно-икономическата експертиза значително несъответствие в размер над изискуемия от ЗОНПИ? 2/ Допустимо ли е съдът да въвежда, извън законоустановените предпоставки за основателност на исковете по ЗОНПИ, допълнителна такава, а именно доказване на причинно-следствена връзка между извършено престъпление и придобито имущество, с оглед смисъла на специалния закон? 3/ Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения във въззивната жалба и да изложи мотиви за тях, както и следва ли да направи анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност в рамките на наведените в жалбата доводи? Длъжен ли е въззивният съд в решението си да изложи собствени мотиви по съществото на спора, както и да даде отговор на доводите и възраженията на страните, а не да извършва единствено оценка на изводите на първоинстанционния съд? Касаторът навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, като поддържа, че първият и третият от поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС /цитирана в изложението/, вторият от тях – в противоречие с акт на Конституционния съд, а освен това всички въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Релевира и основанието за допускане на касационно основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК /очевидна неправилност/. Ответниците по касационната жалба С. Л. Н., К. И. П. и Н. И. П. считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно. Ответниците по касационната жалба А. И. П. и З. И. П. считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, като е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, че в процесната хипотеза не се констатира наличие на императивно изискуемото от закона „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, с оглед съвкупната преценка на всички доказателства по делото и взаимната им връзка /писмени и експертни/ и при съобразяване на практиката на ВКС, съгласно която, когато се констатира отрицателен „нетен доход“ /или отрицателна наличност на разполагаеми парични средства/ не може /недопустимо е/ да бъде направена негативна за ответниците калкулация по смисъла на § 1, т. 3 вр. с т. 4 вр. с т. 8 вр. с т. 9 от ДР на ЗОНПИ. Събраният по делото експертен доказателствен материал обосновава извод /от математическо-изчислителна гледна точка/ за наличие на точно такъв доход – с отрицателен знак. Посоченото обстоятелство съставлява принципна пречка /съобразно постановките на съдебната практика на касационния съд – цитирана конкретно от СГС/ да бъде постановен позитивен за ищеца съдебен акт. В допълнение въззивният съд е изложил принципни съображения, че производството по ЗОНПИ има за предназначение /такава е заложената в закона крайна цел; такъв е предметния обхват на този нормативен акт/ да бъде осъществена /наложена/ имуществена санкция /да бъде реализирана имуществена отговорност/ спрямо ответниците. Принципна правна /и житейска/ постановка е, че санкция може да бъде наложена /отговорност може да бъде търсена/ само при наличие на реално/действително осъществена и надлежно доказана противоправна /в най-широкия смисъл на това понятие/ дейност. Единствено в такава хипотеза /където поведението на съответния правен субект се явява по дефиниция противоречащо на закона, на моралните и етични норми, недобросъвестно, злонамерено и т.н./ държавната репресия /съизмеряваща се с някакъв вид санкция/ може да бъде приета за оправдана и в правен, и в житейски аспект. Недопустимо е /а точно такава логика е вплетена в духа на специалния закон/ противоправността да бъде презумирана. Нито един друг нормативен акт не установява такъв правен ефект – всяка една законова санкция и отговорност – наказателна, административно-наказателна, гражданска, дисциплинарна, предполага /изисква императивно/ някакъв вид незаконно /противоправно/ поведение /неизпълнение на конкретна правна повеля, договорна неизправност и т.н./. Пряко потвърждение на горните изводи е институтът на „конфискацията“, който е регламентиран в НК. Специалният закон на практика „копира“ изцяло този институт, изключвайки обаче изискването за наличие на престъпно деяние, за наличие на противоправност /в широкия смисъл на това понятие/ и точно това изключение /съобразно изложеното по-горе/ е недопустимо. Потвърждение на същите изводи са и постановките по Тълкувателно решение № 7 от 2014 год. на ВКС, ОСГК. Последните следва да бъдат съобразени и в настоящата хипотеза: от една страна – предвид принципното им естество /макар да са били приети в контекста на предходна законодателна регламентация/; от друга страна – предвид обстоятелството, че кореспондират и с най-новата /актуална/ практика на ВКС, която се съотнася пряко /макар да се отклонява от редакцията на сега действащия специален закон/ към принципните постановки от практиката на ЕСПЧ. Изложеното обосновава извод, че липсата на постановена /и влязла в сила/ осъдителна присъда съставлява принципна пречка за реализиране на претендираната имуществена отговорност – за налагане на процесната санкция /конфискация/. Особено като се има предвид и това, че в случая сочената от ищеца престъпна дейност не се съсредоточава в правната сфера на ответниците, а в тази на техния наследодател. С разпореждане от 15.01.2026 год. на Председателя на ВПК е образувано тълкувателно дело № 1/2026 год. по описа на ВКС, ГК по въпроса: „Какви са задължителните материалноправни предпоставки за реализиране на потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество? Къде са нормативно регламентирани? Отговорът на този въпрос има значение за първите два от повдигнатите по настоящото дело от касатора въпроси. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че преди да вземе решение за допускане или недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, следва да спре производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 292 ГПК до постановяването на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд по тълк. дело № 1/2026 год. Производството по ч. гр. дело № 4760/2025 год. по описа на ВКС, ІV г. о., ГК, е образувано по частна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество срещу определение № 2617 от 10.10.2025 год., постановено по реда на чл. 248 ГПК по в. гр. дело № 2090/2024 год. по описа на Апелативен съд – София. Доколкото въпросът за отговорността за разноските е обусловен от крайния изход на спора, произнасянето по частната жалба е свързано с това по касационната жалба и не се налага отделното й разглеждане, поради което посоченото ч. гр. дело следва да бъде присъединено към гр. дело № 4761/2025 год. на ВКС, ІV г. о., ГК, за общото им разглеждане в едно производство под номера на касационното дело. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение