Определение № 314 от 05.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 460/2012 г.

Обжалвано е решение от 16.02.2012г. на Софийски градски съд, ІІ-д състав по гр.д. № 3207/2010г., с което е отменено решение от 10.10.2007г. на Софийски районен съд, 40 състав по гр.д. № 11634/2005г. и е уважен предявения от Д. П. С. против М. Г. Б. като [фирма], В. П. А.-Б., И. М. Г. и О. М. Г. иск по чл. 109 ЗС за възстановяване на предишното състояние в помещение-сушилня на таванския етаж на жилищната сграда в [населено място], на [улица] чрез премахване на монтираната врата, ограничаваща достъпа до него. Постъпилата касационна жалба е подадена от адв. М. С. като пълномощник на жалбоподателите по въззивното дело. С разпореждане от 12.06.2012г. е изискано уточнение кои лица са жалбоподатели с оглед на обстоятелството, че адв. С. не е пълномощник на всички въззивници. С молба от 19.07.2012г. е заявено от адв. С., че е пълномощник на О. М. Г. и В. П. А.-Б.. Въз основа на това съдът счита, че касационни жалбоподатели са посочените две лица. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. Като основания за допускане на касационно обжалване са посочени материалноправни и процесуалноправни въпроси, разрешени от съда в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата. Ответницата по жалбата Д. П. С. в писмения си отговор поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по подадената жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение при извършената проверка на допустимостта на касационната жалба я намира за процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК след изменението й в ДВ бр. 100/2010г. са изключени от касационното обжалване въззивните решения постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000лв. Настоящата касационна жалба е подадена на 18.04.2012г. и преценката на допустимостта й следва да се извърши въз основа на посочения критерий - цена на иска до 5 000лв. В този смисъл е §25 от ПЗР на З.. Видно от представеното на л.4 от първоинстанционното дело удостоверение данъчната оценка на спорния имот е 4402,20 лв. Цената на иска, определена по правилото на чл. 55, ал.1, б.”б” ГПК/отм./ към датата на предявяване на иска - 15.12.2005г., се равнява на * от тази сума или на 1100,55лв. Въпросът за цената на иска не е повдиган и преразглеждан в срока по чл. 56, ал.1 ГПК/отм./. След като същата очевидно не надвишава 5000лв., то обжалването на решението на въззивния съд пред касационната инстанция е недопустимо на основание чл. 280, ал.2 ГПК. Ето защо, при условията на иззета компетентност, настоящата инстанция следва да върне подадената касационна жалба на основание чл. 286, ал.1, т.3 ГПК и да прекрати образуваното касационно производство. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.