Определение № 103 от 02.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 664/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Г. Д., ЕГН [ЕГН] от [населено място], чрез процесуален пълномощник, против решение № 27/29.01.2020 г. по в.т.д.№ 216/2019 г. на Великотърновския апелативен съд. С него е обезсилено решение № 156/18.04.2019 г. по т.д.№ 104/2018 г. на Великотърновския окръжен съд и е прекратено производството по предявения от настоящия касатор иск срещу ППЗК ДОВЕРИЕ-МИНДЯ, [населено място], ЕИК[ЕИК], с правно основание чл.29 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, за установяване, че вписаните под № 20180531120008 по заявление А7 с вх.№ 20180522121505 обстоятелства по партидата на ответната кооперация /за заличаване на досегашните вписани като председател, членове на УС и КС лица и вписване на нови такива/, са несъществуващи; като ищцовата страна е осъдена да заплати разноските на ответника за двете съдебни инстанции, в размер на 1 225 лв. В касационната жалба се навеждат подробни доводи за недопустимост, материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение. Поддържа се, че въззивният съд в нарушение на съдопроизводствените правила, без да е налице оплакване в този смисъл във въззивната жалба, е разширил обхвата на проверката си и е изследвал правния интерес на ищеца от предявяването на разгледания установителен иск, освен това, преценката му по съществото на този въпрос е неправилна. Моли се обжалваното решение да бъде касирано и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се твърди, че решението е вероятно недопустимо и очевидно неправилно – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК, поради това, че въззивният съд е излязъл извън предмета на спора по сезиращата го жалба, както и че противоречи на практиката на ВКС по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В подкрепа на последното се сочат: решение по гр.д.№ 166/2011 г. на ІV ГО и решение по гр.д.№ 905/2009 г. на ІІ ГО, според които съдът следва да обсъди всички доводи на страните и всички доказателства и установени факти по делото; решение по т.д.№ 823/2010 г. на ІІ ТО, решение по гр.д.№ 533/2010 г. на ІІІ ГО, решение по гр.д.№ 4232/2008 г. на ІV ГО, и мн. други, според които въззивният съд следва да постанови решението си при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал, като извърши в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд и изготви собствени мотиви и тези указания са запазили значението си и при действието на новия ГПК, при отчитане спецификата на чл.272 ГПК. Освен това обжалваното решение противоречи на решението по т.д.№ 749/2004 г. на І ТО, според което въззивният съд следва да обсъди само наведените във въззивната жалба основания. Ответникът по касационната жалба - ППЗК ДОВЕРИЕ-МИНДЯ /л/, [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, в срока по чл.287 ГПК изразява становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване, както и на жалбата по същество. Претендира разноски по списък. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е изложил следните съображения: Искът по чл.29 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ е установителен, при който наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта му и за нея съдът е длъжен да следи служебно. Съществуването на правния интерес следва да бъде налице в хода на процеса и до приключването на спора с окончателен съдебен акт. Правен интерес от предявяване на иска по чл.29 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ има лицето, чието правно положение е засегнато от вписаните обстоятелства и правното му положение зависи от вписаното обстоятелство и би се променило вследствие на заличаването му. При уважаване на иска по чл.29 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ настъпва последицата по чл.30 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ и вписаните обстоятелства, които по иска са признати за несъществуващи, ще бъдат заличени. Чл.8 от ЗТРРЮЛНЦ изрично урежда правното действие на заличаването, като такова занапред. Правният интерес на ищеца е предпоставен от възможността, вследствие уважаване на иска, заличаването на вписаното обстоятелство да доведе до промяна в правното му положение, като бъде възстановен статутът отпреди порочното вписване. Съдът е приел, че в разглеждания случай уважаването на предявения иск по чл.29 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ няма да доведе до промяна в правното положение на ищеца, включително и по отношение на членовете на УС и КС на кооперацията. Обосновал се е с извършеното последващо вписване под № 20190111160021 на нови обстоятелства - за прекратяване дейността на кооперацията, обявяването й в ликвидация и назначаването на ликвидатор, като съгласно чл.43 ЗК ликвидаторите имат правата на управителния съвет и кооперацията се представлява от ликвидатора. Посочил е, че дори и бъде възстановена дейността на кооперацията по решение на общото събрание /чл.49 ЗК/, в този случай законът предвижда общото събрание да провежда избор съгласно чл.15 ал.4 т.2, 2а и 3, т.е. да избере нов председател, УС и КС на кооперацията. Следователно статутът на председателя и на членовете на УС и КС отпреди порочното вписване няма да бъде възстановен. Съдът е намерил, че решението за уважаване на предявения иск няма да се отрази на правното положение на ищеца и по още едно съображение. Налице са влезли в сила решения по иск по чл.58 от ЗК и по иск по чл.29 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, с които решението на общото събрание на кооперацията за избор на ищеца като председател е било отменено като незаконосъобразно, а предходното вписване на органи на кооперацията № 20170322133601 е признато за несъществуващо обстоятелство. Тези решения представляват пречка да се възстанови вписването на обстоятелствата, заличени с атакуваното по настоящото дело вписване № 20180531120008. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице изискванията на закона за допускане на въззивното решение до касационен контрол, по следните съображения: На първо място, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не са посочени конкретни правни въпроси, разрешени в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а са изложени доводи за противоречие на съдебния акт с практиката на ВКС, които представляват единствено основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, поради неправилност на въззивното решение. Според задължителните указания на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., т.1, липсата на формулиран правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание да се откаже достъп до касация, т.к. ВКС няма правомощия да извлича въпроси от оплакванията в касационната жалба и приложенията към нея, нито на този етап от касационното производство да се произнася по правилността на изводите на въззивния съд. Извън изложеното следва да се отбележи, че цитираната от касатора практика касае разрешаването от въззивния съд на спора по същество, а в случая е преценявана допустимостта на иска, за която съдът следи служебно във всяка фаза на процеса и за която правилата на ограничения въззив /чл.269, изр.2 ГПК/ не важат. По същите съображения обжалваното решение не се преценява и като вероятно недопустимо, на основание, че съставът на въззивния съд не се е съобразил с предметните предели на спора, очертани с въззивната жалба на кооперацията. Освен това фактите, на които съдът се е позовал, са надлежно въведени от ответника по касация при обжалването на първоинстанционното решение. Обжалваното решение не може да се квалифицира и като очевидно неправилно, съобразно критериите в трайно установената практика на ВКС по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Това е така, тъй като от съдържанието му не се установява нито прилагането от страна на въззивния съд на несъществуващ /отменен, изменен/ закон, нито превратно прилагане на съществуващия такъв /в неговия обратен смисъл/, нито е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушаване на правилата на логиката и опита. С оглед гореизложеното, поддържаните основания за селектиране на касационната жалба по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК не са налице, поради което касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. При този резултат по делото, в полза на ответника по касация следва да се присъдят сторените от него за настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, а именно – уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.