Определение № 2815 от 04.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2407/2023 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Е. П. П., чрез адвокат Н. Д., срещу решение № 68/19.01.2023 г. по в.гр.д.№ 867/2022 г. на Окръжен съд Пловдив, с което се потвърждава решение от 20.01.2022 г. по гр.д.№ 14152/2019 г. на Районен съд Пловдив, за отхвърляне на молбата на Е. П. П. против Д. Г. Г., на основание чл.127, ал.2 СК, като упражняването на родителските права спрямо ненавършилата пълнолетие Г. Д. Г., род.на 16.06.2007 г., се предоставя на бащата Д. Г. Г., определя се местоживеене на детето при него и режим на лични отношения с майката - Е. П. П., която е осъдена да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 200 лева, считано от влизане в сила на решението, със законната лихва върху всяка просрочена сума до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се поставят въпросите: „Когато в производството по чл.59, ал.9 от СК се установи изменение на обстоятелствата, изразяващо се в развил се у детето синдром на родителско отчуждение спрямо родители, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, следва ли преценката на съда относно ефективността на действащия режим на лични контакти между детето и този родител, да се извършва с оглед преодоляване на отчуждението, респ.следва ли съдът служебно да постанови мерки, насочени към неговото преодоляване“ и „Когато по делото са събрани разноречиви доказателства, длъжен ли е съдът мотивирано да каже защо и на кои вярва, кои възприема и кои не“. Според касатора въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, което е основание за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК. От Д. Г. Г., чрез адвокат В. В. от АК-Хасково, е подаден писмен отговор, с който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК. За да постанови решението, въззивният съд приема, че страните по делото са разделени от 2010 г. и първоначално са постигнали съгласие за начина на упражняване на родителските права по отношение на дъщеря им Г., род.на 16.06.2007 г., местоживеенето й, режима на лични контакти и издръжка, но след настъпилата промяна в отношенията следва да се ревизира установения по общо съгласие режим. При съвкупната преценка на събраните доказателства, съдът е достигнал до решаващия извод, че двамата родители имат качествата и материални възможности да полагат грижи за ненавършилата пълнолетие, но съобразявайки дадените заключения на съдебно-психологичните експертизи, съдът е предоставил упражняването на родителските права на бащата Д. Г. Г., с местоживеене на детето при него и е определил обичайния режим на лични отношения с майката, която е осъдена да заплаша месечна издръжка от 200 лева. Според мотивите на решението, за да бъде преодоляна констатираната нестабилност във връзката между майката и детето, независимо че липсват доказателства за негативно отношение, настройване и манипулация от страна на бащата, следва да бъде запазена сигурната и спокойна семейна среда, от която се извлича позитивното отношение на Г. към новото семейство на баща й. Изразеното желание на непълнолетната да се установи в дома на баща си и поведенческите проблеми при общуване с майката, според въззивния съд прави удачно определянето на режим на лични отношения, който да осигури подобряване на връзката между майка и дъщеря, без да затруднява ежедневието на детето. При тези мотиви на съда, настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че не може да се обоснове допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основните начала в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика, във връзка с предпоставките за предоставяне на родителските права, местоживеенето на детето, неговата издръжка и определянето на лични контакти с родителя, при когото детето не живее постоянно (чл.127, ал.2 СК). В съдебната практика на Върховния касационен съд е изяснено, че „очевидна неправилност“ е налице при видимо особено съществено нарушение на закона или явна необоснованост - напр. ако законът е приложен в неговия противоположен смисъл или въз основа на отменена правна норма, с което се нарушават основните начала в гражданския процес или правилата на формалната логика. В този смисъл, само при порок, който произтича пряко от съдържанието на мотивите в обжалваното решение и засяга вида и обема на търсената от страните защита, касационната инстанция може да приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира че с оглед на правомощията му за служебна преценка на обстоятелствата, обосноваващи най-добрия интерес на детето, въззивният съд е съобразил съдебната практика, обобщена в раздел IV от Постановление № 1/12.11.1974г. на Пленум на ВС, според която съдът е длъжен да изследва подробно всички обстоятелства, обосноваващи интереса на детето - родителски качества, полагането на грижи и умения за възпитание, трудови навици, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на детето, привързаност между деца и родители и др. Дадените с цитираното тълкувателно постановление указания се прилагат последователно от Върховния касационен съд - напр. решение № 152/18.06.2012 г. по гр.д.№ 1066/2011 г., III г.о., решение № 54/16.02.2015 г. по гр.д.№ 5475/2014 г., IV г.о., решение № 334/06.01.2016 г. по гр.д.№ 2202/2015 г. IV г.о., решение № 110/22.05.2018 г. по гр.д.№ 327/2018 г., IV г.о., и др., с която се приема, че съдът е длъжен във всеки отделен случай да посочи кои обстоятелства налагат детето да остане при единия родител и да бъде определен обичайния или по-ограничен режим на лични отношения с другия родител (напр. поведението и моралния облик на родителя, условията на живот при него и т.н.) като изводите трябва да са направени, с оглед най-добрия интерес на детето и възможностите за осигуряване на здравословна и спокойна семейна среда, въз основа на които да се определи и режим на лични контакти с другия родител. Въззивният съд в случая е преценявал интереса на детето не само с оглед на изразеното желание на непълнолетната при изслушването й пред съда и материалните възможности на двамата родители, но съобразявайки констатациите на вещи лица по делото за уменията на всеки от тях да осигури спокойна средства, в която да бъдат полагани грижи за възпитанието й. Преценката на съда, в този смисъл, на кого да бъдат предоставени родителските права и режима на личните отношения с ненавършилото пълнолетие дете, се основава изцяло на установените по делото обстоятелства, че всяка от страните има отговорното родителско поведение и желание да осигури максимално добри условия за отглеждане на дъщеря им, но с оглед нестабилната връзка в отношенията с майката и желанието на Г., съдът е предоставил упражняването на родителските права на бащата. Тези мотиви, както и решаващият извод, че режима на лични контакти с майката не следва да бъде разширен, с оглед интереса на детето, са в съответствие с практиката на ВКС, според която детето следва да има възможност да запази и подобри личните отношения с родителя, при когото не живее постоянно, за да може и двамата родители да полагат непосредствени грижи за неговото отглеждане и възпитание. Предвид изложените съображения, поставените въпроси в изложението не обуславят допускане на касационно обжалване, тъй като въззивното решение е постановено при съобразяване на съдебната практика, формирана с ППВС № 1/1974 г. При обсъждане на комплекса от релевантни за спора обстоятелства, съдът е взел предвид не само свидетелските показания и семейната среда при бащата, но и най-добрият интерес на ненавършилата пълнолетие Г., с оглед възможността да бъдат запазени и надградени отношенията на близост в семейството на бащата и да бъде преодоляна констатираната нестабилност при общуването на майката Е. П. П. и нейната дъщеря. При тези съображения, повдигнатите въпроси за преценката на съда, въз основа които се установяват релевантни за случая факти и е постановено решение по вътрешно убеждение, с което се предоставят родителските права на бащата, а по отношение на майката е определен обичайния режим на лични отношения, не обуславят допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение