Определение № 130 от 17.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1508/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 12260/20.05.2020 г., подадена от В. Г. В. чрез адв. Г. М., срещу определение № 615/13.04.2020 г. по в. ч. гр. д. № 683/2020 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение частна жалба вх. № 9206/18.03.2020 г. срещу определение № 2619/25.02.2020 г. по гр. д. № 17049/2019 г. на Пловдивския районен съд, с което е върната исковата молба на жалбоподателката на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и е прекратено производството по делото. В частната касационна жалба са изложени твърдения, че сумата, представляваща възнаграждение за особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, не била заплатена в указания срок, тъй като майката на ответника Г. Ц. Ц. извършила злоупотреба с право, състояща се в това, че докато твърдяла, че синът й е в чужбина, е подготвяла обстоятелствена проверка, за да бъде призната за собственица на същия имот. Това нейно действие водело до противоречие на интереси между нея и ответника, поради което правилото за призоваване по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК не се прилагало. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката поддържа основание по чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване и поставя следния въпрос: следва ли съдът да приложи правилото на чл. 47, ал. 1 ГПК, а именно залепване на уведомление, след като въз основа на събраните от връчителя данни, с изрично посочване на източника на тези данни в съобщението, е установено, че ответникът по делото не живее на посочения адрес, като източникът на тези данни не е лице, което съдът на основание чл. 46, ал. 1 е изключил от кръга на другите лица, които са заинтересовани от изхода на делото или са изрично посочени в писмено изявление на адресата и не е лице, което е посочено в съобщението, че няма право да получи съобщение, но в хода на производството се установява, че това лице е заинтересована страна от изхода на делото. Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване намира следното: Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС. С определение № 2619/25.02.2020 г. по гр. д. № 17049/2019 г. Пловдивският районен съд приел, че ищцата не е изпълнила задължението за внасяне на сумата от 600 лв. възнаграждение на особен представител на един от ответниците по иска за делба - Г. Ц. Ц.. Съобщението с указанията и последиците от неизпълнението е връчено на 14.02.2020 г., като в рамките на едноседмичния срок до 21.02.2020 г., както и към момента на постановяване на определението задължението не е изпълнено. С тези мотиви съдът приел, че на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото - прекратено, тъй като ищцата е бездействала по отношение на дадените указания, което индицира липса на правен интерес от разглеждане на делото. За да постанови обжалваното определение, Пловдивският окръжен съд приел, че ответникът Ц. не живее на адреса, посочен в исковата молба и съвпадащ с неговия постоянен такъв, а от служебната справка за адресна регистрация по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. е видно, че през последните почти десет години /считано от 16.07.2010 г./ регистрираният настоящ адрес е във Великобритания /без повече данни/. Това потвърждава констатираните от връчителя на съобщението данни, предоставени от М. Г. Ц. - майка на ответника, намерена на адреса, на който е изпратено съобщението. Въззивният съд посочил още, че ответникът не се е явил в двуседмичния срок от залепване на уведомлението по чл. 47, ал. 1 ГПК, за да получи съобщението. Твърдението на ищцата за наличие на противоречиви интереси между ответника и майка му, която дала сведения за неговото отсъствие от страната, въззивният съд намерил за неоснователно. Този решаващ извод обосновал с това, че посочените в констативния нотариален акт за собственост по давност идеални части /1/3 ид. ч. от делбения имот, придобита от майката и брата на ответника/ не са тези, за които се твърди, че ответникът Ц. е собственик /1/6 ид. ч./. Съдът приел още, че не е необходимо да се изисква справка от ОДП на МВР за задграничните пътувания на ответника през 2019 г. и 2020 г., тъй като не е внесено съмнение в достоверността на сведенията, събрани от връчителя и установени от справката на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване”. При тези мотиви на въззивния съд обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. На първо място - поставеният от жалбоподателката въпрос изхожда от предпоставката, че поради противоречиви интереси с ответника лицето, дало сведения за неговото местонахождение, е заинтересовано от изхода на делото, поради което не е безспорно обстоятелството, че ответникът не живее на адреса, на който е търсен. Такава предпоставка обаче не е налице, тъй като въззивният съд е приел за неоснователно твърдението за наличие на противоречиви интереси, което да внася съмнение в достоверността на сведенията, предоставени от майката на ответника, които са и потвърдени от служебната справка, извършена по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Регистъра на населението - Национална база данни "Население". На второ място - значението на поставения въпрос засяга приложението на разпоредбите на чл. 46, ал. 1 - 3 вр. с чл. 47, ал. 1 ГПК, в частност възможността съдът да ги приложи спрямо друго лице, заинтересовано от изхода на делото. Поради спецификата на различните хипотези не може да се даде отнапред един изчерпателен отговор кои са лицата, заинтересовани от изхода на делото, така че да бъдат изключени от лицата, чрез които при ненамиране на адресата съобщението може да бъде връчено на друго лице, съгласно да го приеме. Отговорът на този въпрос предпоставя съобразяване на конкретните данни за всеки отделен случай. В разглеждания случай не е налице връчване на „друго лице“ по смисъла на чл. 46, ал. 1 ГПК, тъй като майката на ответника, макар и да попада в кръга на визираните в чл. 46, ал. 2 ГПК лица, чрез които може да стане връчването, не е изявила съгласие да приеме съдебните книжа, адресирани до ответника Ц.. Изключването на „друго лице“ на основание чл. 46, ал. 3 ГПК предполага приемане на съдебните книжа от лице, попадащо в кръга на визираните в чл. 46, ал. 2 ГПК и заинтересованост от изхода на делото, но такава хипотеза не се установява в настоящия случай. Ето защо разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК по отношение връчването на съобщението на ответника Ц. е приложена от съда в съответствие с данните по делото и закона. На последно място - жалбоподателката не е обосновала с какво разглеждането на делото от касационната инстанция ще допринесе за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото като допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. В обобщение, не са налице поддържаните от жалбоподателката обща и специална предпоставки за допускане на касационното обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.