Определение № 74 от 12.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 2023/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по съвместна частна касационна жалба на ищците по делото Т. С. Б., А. С. Б., Б. С. В., Х. Зюлкякова В. и Ф. З. С., чрез процесуален представител, срещу Определение № 651 от 13.09.2023г. по в.ч.т.д. № 492/ 2023г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено Разпореждане № 124 от 17.05.2023г., постановено по т.д. № 113/21г. на ОС-Шумен, за връщане на подадената от тях въззивна жалба срещу постановеното по делото Решение № 183/03.04.2023г., като просрочена. Оплакванията на частните касатори са за необоснованост на извода за просрочие на подадената от тях въззивна жалба, поради несъобразяване с разпоредбата на чл. 62, ал.2 ГПК. Поддържат, че въззивната жалба е изпратена по погрешка на ОС-Сливен в законоустановения срок – на 05.05.2023г. и вместо съдебният деловодител – регистратор да я препрати на надлежния съд, е върнал пратката на адреса на кантората на процесуалния представител. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК частните касационни жалбоподатели, позовавайки се на чл.280, ал.1,т.3 ГПК, поставят следните процесуалноправни въпроси, които намират, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а именно: 1.На основание чл.62, ал.2 ГПК смята ли се за пропуснат срока, когато изпращането на книжата е станало по пощата, но са подадени в друг съд, като служебно същите не са препратени на надлежния съд, а са върнати на изпращача? 2.Смята ли се за пропуснат срока на осн. чл.62, ал.2 ГПК като липсва пощенско клеймо за изпращането, но е представен частен документ с валиден изходящ номер и печат, съдържащ волеизявление на съдебен служител за датата на получаване на погрешно адресирано писмо? Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. За да потвърди обжалваното разпореждане за връщане на подадената от ищците въззивна жалба на основание чл.262, ал.2, т.1 ГПК – като просрочена, въззивният съд е приел, че съобщението за постановеното на 03.04.2023г. първоинстанционното решение е редовно връчено на жалбоподателите на 21.04.2023г. и указаният в същото двуседмичен срок за обжалване е изтекъл на 05.05.2023г. След обсъждане на представените с частната жалба писмени доказателства – отговор за запитване, изготвен от съдебен деловодител при Окръжен съд Сливен, и известие за доставяне е прието, че не може да се направи извод, че въззивната жалба е подадена на 05.05.2023г., т.е. в срок, по съображения че не са представени нито пощенският плик, в който се твърди, че по погрешка е била изпратена в ОС-Сливен, нито пликът, с който се твърди, че тя е върната на адвокатското дружество от деловодител в ОС-Сливен. От приложената преписка било видно, че същата е постъпила в Окръжен съд Шумен по пощата, като пощенското клеймо върху плика е от 12.05.2023г., т.е. извън срока. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд. В случая, поставените от жалбоподателите въпроси не са правни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а обективират поддържаните в частната касационната жалба оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, възпроизведени в изложението при аргументирането им, поради което не могат да послужат като обща предпоставка за допускане на обжалването. По начина, по който са формулирани, тези въпроси не са значими за изхода на спора, тъй като не са обусловили изводите на въззивния съд. Въпросите съдържат твърдения за факти - изпращането на книжа по пощата, връщането им на изпращача / в първи въпрос/, както и защитни твърдения на ответника- липса на пощенско клеймо за изпращането, представен частен документ с валиден изходящ номер и печат / във втори въпрос/, каквито въззивният съд не е обсъждал, нито са мотивирали крайните му изводи по спора. Решаващият съдебен състав е стигнал до извод за недоказаност твърденията на частните жалбоподатели, че въззивната жалба е подадена на 05.05.2023г. в Окръжен съд Сливен по съображения, че не са представени нито пощенският плик, в който се твърди, че по погрешка е била изпратена в ОС - Сливен, нито пликът, с който се твърди, че тя е върната на адвокатското дружество от деловодител в ОС-Сливен. Не е зачетена и доказателствената стойност на представения с частната жалба „отговор за запитване“, като липсва касационен довод в този смисъл, съответно – поставен въпрос. Освен поради липса на общата предпоставка, касационното обжалване не би могло да бъде допуснато и поради недоказаност на заявеното конкретно основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Позоваването на допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1 т.3 ГПК е формално, без обосноваване значението на формулираните въпроси за точното прилагане на закона и за развитие на правото. По изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение