Определение № 418 от 31.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 43/2025 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Н. И. Г., с назначен по ЗПрП процесуален представител адв. Т. Ш. срещу определение № 1092 от 30.04.2024 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 1163/2024 г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение № 3476 от 11.03.2024 г., постановено по гр. д. № 13705/2023 г. на Софийски градски съд, ГО, I-7 състав. С първоинстанционното определение на СГС е прекратено производството по делото на основание чл. 126, ал. 1 ГПК. Според жалбоподателката обжалваният съдебен акт е нищожен, недопустим, евентуално неправилен поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се неговата отмяна. В частната касационна жалба касаторката се позовава на бланкетно посочени основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, като сочи, че определение № 1092 от 30.04.2024 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 1163/2024 г. на Апелативен съд – София е нищожен съдебен акт поради липсата на ясни и непротиворечиви мотиви. В изложението към жалбата конкретен правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК не е формулиран. Поддържа се искане за определяне на нов съдебен състав, който да се произнесе по исковата молба на жалбоподателката и по искане за освобождаване от държавна такса предвид възрастта и здравословното й състояние.. Иска се разяснение за движението на граждански дела пред Софийски градски съд. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от ищцата по делото, срещу определение № 1092 от 30.04.2024 г. на въззивния съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима. С обжалваното определение Апелативен съд – София, след като е разгледал частната жалба на Н. Г. срещу определение № 3476 от 11.03.2024 г., постановено по гр.д. № 13705/2023 г. по описа на СГС, е оставил същата без уважение, като е потвърдил съдебният акт за прекратяване на производството на основание чл. 126, ал. 1 ГПК. За да потвърди определението, че правилно СГС е прекратил производството, въззивният съд е приел, че е налице обективен и субективен идентитет в предявените претенции с исковата молба на Н. Г. по настоящото дело и с тази по гр. д. № 1698/2022 г. на СГС, ГО, I-2 състав. Поради това е приел за недопустимо настоящото производство по гр. д. № 13705/2023 г. по описа на СГС като по-късно образувано и след като по напълно идентична искова молба, подадена от Н. Г. е било образувано и е висящо гр.дело №1698/22 г. в СГС. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК. Тези тълкувателни постановки са приложими и в производството по частни касационни жалби. В настоящия случай жалбоподателката не е формулирала правен въпрос, по който да бъде допуснато обжалването. Твърденията, които Н. Г. навежда за неяснота в съдебния акт и за липса разяснения във връзка с процесуалните производства, по които тя е страна, не съставляват правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не съставлява такъв въпрос и твърдението за допусната в мотивите на съдебния акт грешка в посочване на номера на гражданското дело. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, а в случая няма такива изложени. Също така обжалваното определение на въззивния съд не е нищожен или недопустим съдебен акт. Съдът е обсъдил висящите производства и установил, че предметът на спора по гр.д. № 13705/2023 г. на СГС е идентичен с този по дело гр.д. № 1698/2022 г. на СГС, поради което на прекратяване подлежи по-късно заведено дело, а именно гр.дело №13705/2023 г. на СГС на основание чл. 126, ал. 1 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,