Определение № 165 от 05.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 1117/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационни жалби на Й. Ж. и М. М. против решение № 235 / 10.02.2011 год. по т.д.№ 167 / 2010 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е обезсилено решението на СГС, VІ, ТО - 15 състав, постановено на 15.01.2010 год. по ф.д.№ 106 / 2006 год., поради недопустимост на предявените искове с правно основание чл.431 ал.2 ГПК /отм. /, като производството е прекратено. Жалбоподателката М. М. оспорва правилността на въззивното решение, позовавайки се на процесуални нарушения на въззивния съд - непроизнасяне с изричен диспозитив по обезсилване първоинстанционното решение в цялост, предвид което и в правния мир се явява влязло в сила разпореждане за заличаване на вписването на исканото за установяване като несъществуващо обстоятелство / произнасяне по чл. 498 ГПК отм. /, както и произнасяне с решение вместо определение. И двете жалбоподателки твърдят постановяването му в противоречие с материалния закон - чл. 19 ЗЖСК, с оглед извода на съда, че със снабдяване с нотариален акт на съответния член - кооператор членственото му правоотношение с Ж. следва да се счита прекратено, възприемайки го като решаващ мотив на въззивното решение за недопустимост на предявените искове. Според касаторите, неиздаването на нотариални актове за всички обекти в Ж. / конкретно за гаражи № 1 и № 7, като издадените за същите, на основание отменено решение за разпределение не се ползват с конститутивно действие /, предвид което не считат и прекратено собственото си членствено правоотношение със същата, независимо от снабдяването им с нотариални актове, обосновава и правният им интерес да следят за законосъобразното прекратяване и заличаване на Ж., съгласно чл. 35 вр. с чл. 17 т.1 ,чл.28 ал.1 т.5 и чл.1 от ЗЖСК. С оглед мотивите на въззивния съд за липса на правен интерес от предявяването на исковете, касаторът М. М., едва в касационната жалба, поради което и въззивният съд не го е коментирал в мотивите си, навежда довод, че неразпределените два обекта биха могли да се разпределят допълнително между член – кооператорите. В производството пред първа и въззивна инстанция правния си интерес ищците обосновават с оспорвани им права върху отредени за тях обекти в сградата на Ж. / гаражи /. В производството Ж. „ П. „ е призовавана чрез вписани по регистрацията й председател на УС и секретар и представлявана от упълномощено от същите лице - адвокат, като не е взела становище по касационната жалба. Въпросът за допустимостта на исковете, с оглед процесуалната дееспособност на ответника ,е разрешен с опр. 363 / 20.08.2007 год. по ч.т.д. № 194 / 2007 година на ВКС, ІІ т.о.. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирано да обжалва лице и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: Ищците са предявили активно субективно съединени искове за установяване вписване с решение от 01.07.1999 год. по ф.д.№ 95 / 1969 год. на СГС, фирмено отделение, на несъществуващо обстоятелство, на основание чл.431 ал.2 ГПК / отм./ и постановяване на заличаването му, съгласно чл. 498 ГПК / отм./, а именно: прекратяването на Ж. „ П. „, [населено място], ул. „ У. „ № 10, поради снабдяване на всички кооператори с нотариални актове. Твърдят, че за гаражи № 1 и № 7, съгласно разпределителен протокол от 25.06.1991 год., определени съответно за Е. Ш. и Г. Б., нотариални актове на същите не са издадени, поради което не е налице прекратяване на Ж. „ П. „. Постановеното прекратяване, обаче, е основано на разпределителен протокол от 14.07.1975 год., според който въпросните два гаража са разпределени съответно на лицата И. И. и С. Р. и същите са се снабдили с нотариални актове, при удостоверено пред регистърния съд обстоятелство, че към 06.06.1980 год. е издаден нотариален акт и за последния възможен обект в Ж.. Протоколът от 14.07.1975 год. е отменен, в частта му досежно разпределението на гаражите, с решение от 19.03.1976 год. и допълнително решение от 22.05.1979 год. по гр.д.№ 4271/ 75 год. на СРС, предвид което и извършено ново разпределение - с протокол от 25.06.1991 год.. Неистинността на този протокол / досежно авторството на 6-ма от подписалите го член - кооператори, при общ брой на член-кооператорите 46 и посочени в протокола, като присъстващи и осигуряващи кворум за вземане на решението - 35 / е установена с влязло в сила решение по гр.д. № 4227 / 1997 година на Софийски районен съд, ГК, І отд.- 35 състав. Иск за отмяната му, на основание чл. 39 ЗЖСК не се сочи и доказва да е предявяван и уважен. Впрочем, съгласно този разпределителен протокол самите ищци – касатори са се снабдили с нотариални актове за разпределените им обекти към 2002 година. Първоинстанционното производство е първоначално прекратено, като по жалба единствено на М. М., прекратяването е отменено и производството продължило ,но с участието на всички ищци. Това обстоятелство, въззивният съд е отчел като допълнително основание за недопустимост на постановеното решение по отношение необжалвалите ищци - Х. Д. и Й. Ж., тъй като същите нямат качеството на задължителни другари с ищцата М. М.. За да обезсили първоинстанционното решение, с което исковете с правно основание чл.431 ал.2 вр. с чл.498 ГПК / отм./ са уважени, въззивният съд е посочил, че по делото не се установява твърдяното, в обосноваване правния интерес от воденето на исковете, обстоятелство за оспорвани им вещни или облигационни права, свързани с разпределените им от Ж. обекти, към момента на предявяване на исковете, нито отказано им снабдяване с нотариални актове за същите, както и нелегитимирането им с права относно гаражи №1 и № 7. Мотивиран е и извод за недоказано съществуване на членствено правоотношение за ищците в Ж. към предявяването на исковете, предвид издаването на нотариални актове за обектите им, с което членственото правоотношение на отделния член – кооператор в Ж. се прекратява. Този извод, обаче, не е отнесен към самостоятелен извод за оспорена процесуална легитимация за предявяването на исковете, а отново в обосноваване липсата на правен интерес от защита на чужди права - на други член – кооператори, с оглед непрекратено членствено правоотношение на същите, предвид неиздадени им нотариални актове / доколкото издадените такива за гаражи № 1 и № 7 са по отменен разпределителен протокол, а съгласно действително приложимият разпределителен протокол от 1991 год. нотариални актове на определените за тях член-кооператори безспорно не са издадени /. Обобщаващият извод на въззивния съд е за липса на правен интерес от предявяването на исковете, поради липса на спор с участието на ищците и Ж. или ищците и трети лица, вкл. бивши член - кооператори, относно конкретните обекти и изобщо относно обекти в Ж. към момента на предявяване на исковете. В изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторът М. М. навежда съображения за недопустимост на въззивното решение на две основания: 1 / тъй като обезсилвайки първоинстанционното решение въззивният съд не е посочил изрично обезсилването му и в частта ,в която и на основание чл.498 ГПК / отм./ е разпоредено заличаване на вписаното обстоятелство, с оглед уважаване на иска по чл.431 ал.2 ГПК / отм. / и 2 / тъй като по недопустимостта на исковете съдът е следвало да се произнесе с определение, а не с решение. Настоящият състав не споделя доводите за недопустимост на решението. Дължимият от въззивният съд акт, предвид обезсилване със същия на първоинстанционното решение, поради недопустимост на исковете, а не единствено произнасяне по допустимостта им и прекратяване на производството, е именно решение, не и определение / т.7 от ТР № 2 / 02.07.2004 год. във връзка с т.4 от ТР № 1 / 17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС /. Произнасянето по чл.498 ГПК / отм./ е последица от уважаването на иска по чл. 431 ал.2 ГПК / отм./, но липсата на изричен диспозитив за обезсилване решението и в тази му част / непоискано допълване от страната / не обуславя недопустимост на въззивното решение по обезсилване решението по иска по чл. 431 ал.2 ГПК / отм. /. Ако въпреки липсата на основание за заличаването, такова и с оглед първоинстанционното решение би било извършено, съставляващо чисто техническа дейност, би било налице вписване на несъществуващо обстоятелство, подлежащо на самостоятелно атакуване, при обуславяне на общата абсолютна процесуална предпоставка - правен интерес. В обосноваване основания за допускане на касационното обжалване касаторът поставя следните материалноправни въпроси: 1/ „ Прекратява ли се с издаването на нотариален акт за разпределения му обект в Ж. членственото правоотношение на съответния член – кооператор, при неиздадени към същия момент нотариални актове за всички член - кооператори ? „; 2 / Следва ли да бъдат изрично отменени нотариалните актове, издадени въз основа на отменено решение за разпределение на обектите в Ж. / визирайки протокола от 1975 год. /, предвид констативния им характер ? и 3 / За правният интерес от исковете по чл.431 ал.2 ГПК / отм./ - за установяване на вписване на несъществуващо обстоятелство - прекратена Ж., необходимо ли е ищците да претендират собствени права върху обектите, за които твърдят неиздадени нотариални актове ? Касаторката счита, че отговорът на въззивния съд на първия въпрос е в противоречие с ППВС 4 / 18.05.1987 год. по гр.д.№ 4 / 1986 год., според което Ж. се прекратява веднъж и по право - когато бъдат издадени нотариални актове за всички обекти в Ж.. Освен в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, страната обосновава в евентуалност и хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК - противоречие с казуална съдебна практика - решение № 109 / 17.03.2009 год. по гр.д.№ 2727 / 2007 год. на ІV г.о. на ВКС, което е в същия смисъл - че Ж. се прекратява по право със снабдяването на последния член с нотариален акт, както и че с издаването на нотариалния акт съответния член –кооператор става правоприемник на на Ж. за активите и пасивите ,съответстващи на имота, който е придобил в нея. Вторият въпрос е предявен в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т.2 - с цитирани решения казуална съдебна практика по спорове, инициирани от член – кооператори в конкретната Ж. „ П. „ ,в които е посочено, че с установяване отмяната на разпределителния протокол, послужил като основание за издаване на нотариалните актове за съответните обекти в Ж., се явява оборена / но в конкретния спор, предмет на производството, различен от предмета на настоящото / доказателствената им сила на констативни по характер нотариални актове. Третият от въпросите също е заявен в хипотезата на чл.280 ал.1 т. 2 ГПК, като отговорът на въззивния съд се твърди в противоречие с решение № 389 / 16.12.2005 год. по гр.д.№ 521 / 2005 год. на Великотърновски Апелативен съд и решение № 661 / 20.06.2006 год. по т.д.№ 167 / 2006 год. на ВКС, ІІ т.о.. Настоящият състав намира, че първият от поставените въпроси не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. Макар и включен в мотивите на въззивното решение отговорът на първия въпрос не обуславя решаващите мотиви на въззивния съд за липса на правен интерес от исканото установяване вписване на несъществуващо обстоятелство. Прекратеното за ищците членствено правоотношение с Ж., предвид снабдяването им с нотариални актове за определените им, различни от процесните гаражи обекти, в съответствие с неотменения по реда на чл.39 ЗЖСК разпределителен протокол от 1991 год., въпреки успешно оспорена автентичност на подписите на част от подписалите го член - кооператори, не е обосновало извод за липса на процесуална легитимация за предявяване на исковете и недопустимост на това основание. Този довод е кумулиран с установеното и релевантно за приетата липса на правен интерес обстоятелство, че за процесните два обекта са определени собственици - други член – кооператори, за защитата на чиито права и упражняването им спрямо Ж., с оглед което е от значение обстоятелството за непрекратяването й - по снабдяване с нотариални актове, вкл. след оспорване правата на лицата, сдобили се с нотариални актове по отменения разпределителен протокол от 1975 год., ищците не обуславят правен интерес. В този смисъл ирелевантен е и поставеният втори въпрос: съдът не е приел, че издадените на основание чл.35 ЗЖСК актове имат конститутивно действие. По въпроса е налице задължителна съдебна практика - решения по чл.290 ГПК, с която е преодоляна незадължителната такава - в ТР № 44 от 05.06.1975 год. на ОСГК в противен смисъл - реш.№ 39 / 14.02.2011 год. по гр.д.№ 1358 / 2009 год. на ІІ г.о. на ВКС и реш.№ 685 от 03.11.2010 год. по гр.д.№ 1201 / 2009 год. на ІІІ г.о. ВКС. Със същите се приема, че издадените по реда на чл.35 ал.1 ЗЖСК нотариални актове легитимират като собственик съответния член-кооператор, но при оспорване, за което именно е необходим и противопоставим правен интерес / в случая липсващ за ищците /, следва да се установи прехождащо издаването им решение на Общото събрание на Ж. по чл. 35 ал.1 вр. с чл.28 ал.1 т.5 ЗЖСК. В този смисъл съдебната практика безспорно възприема констативния им характер и е дала отговор на поставения правен въпрос, с който въззивното решение не се явява в противоречие. Дори да би се приел релевантен, така поставеният първи въпрос не е обоснован и с допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Цитираното ППВС № 4 / 1987 год., на което се основава и посоченото решение - казуална съдебна практика, дава отговор на въпроса необходимо ли е за настъпване прекратяването на самата Ж., като юридическо лице / съгласно чл.35 ал.3 ЗЖСК - след като всички членове бъдат снабдени с нотариални актове /, някакво допълнително действие или решение на орган на ЗЖСК, като е отговорено отрицателно - прекратяването настъпва по право. Въззивният съд не е обосновал друг извод, нито че с прекратяването на отделното членствено правоотношение се прекратява частично и Ж., както очевидно възприема тезата на съда касатора. Впрочем, в същото Постановление е прието декларативното, а не конститутивно действие на вписаното прекратяване на Ж., което само по себе си изключва необходимостта да бъде изрично установено вписването му като некореспондиращо на обективната действителност, за да биха били упражними права на член – кооператорите спрямо Ж. / аргумент е и произнасянето по допустимостта на настоящото производство - с опр. 363 / 20.08.2007 год. по ч.т.д. № 194 / 2007 година /. Третият от поставените въпроси - дали ищците и за правния интерес от предявяването на настоящите искове по чл.431 ал.2 ГПК /отм./ следва задължително да обосноват оспорени им права на собственост върху обекти в Ж. - макар релевантен / доколкото въззивният съд е изложил решаващи мотиви именно в този смисъл, наред с мотиви и за липса на правен интерес от защитата на чужди права - на член – кооператорите с неиздадени нотариални актове съгласно разпределителния протокол от 1991 год., оспорими им от лицата с издадени такива, но без основание по смисъла на чл. 35 ал.1 вр. с чл. 28 ал.1 т.5 ЗЖСК/, страната отново не е обосновала допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Цитираните решения - казуална съдебна практика - не разкриват необходимия обективен идентитет, за установяване противоречиво разрешаване от постановилите ги съдилища и настоящия въззивен съд именно на така поставения правен въпрос. При това първото решение - № 389 / 16.12.2005 год. по гр.д.№ 521 / 2005 год. на Великотърновски апелативен съд - не е доказано да е влязло в сила. Липсата на данни за обжалването му пред ВКС, потвърдено и от служебна справка на настоящия състав, не е равнозначно на установено влизане в сила. Решение № 661 / 20.06.2006 год. по т.д.№ 167 / 2006 год. на ВКС, ІІ т.о. е постановено по предявен иск с формално еднакво правно основание чл. 431 ал.2 ГПК / отм./, но при напълно различна фактическа обстановка и предмет на правния спор. Касационната жалба на Й. Ж. следва да се остави без разглеждане, тъй като с оглед необжалвано от същата прекратяване на първоинстанционното производство, съобразено от въззивния съд и като самостоятелно основание за недопустимост на постановеното спрямо нея първоинстанционно решение, в нейна полза не е възникнало потестативно право на касационна жалба. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение