Определение № 711 от 25.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 608/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 146/24.03.2011г., постановено по ч.т.д.№ 132/11г. от Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 29.12.2010г. по т.д.№ 518/10г. на Варненския окръжен съд за спиране на производството по делото до приключване с влязло в сила решение на гр.д.№ 14090/10г. на СГС. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната касационна жалба е допустима, но не са налице основания за допускане на касационното обжалване. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че за правилното решаване на спора по делото за заплащане на възнаграждение по договор за консултантски услуги е от значение произнасянето по спора за нищожност на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, сключен между [фирма] и ДФ “Земеделие”. Страни по делото за прогласяване на нищожността на договора са страните по настоящото дело, като ответникът по иска за заплащане на възнаграждение – [фирма] е направил възражение на нищожността на договора с отговора на исковата молба. Според частния жалбоподател въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.300 ГПК, като не е съобразил постановеното решение № 106/18.02.2011г. по н.д.№ 31/11г. на ВКС, с което е “установена противоправност на подписването на договор между [фирма] и ДФ “Земеделие”. Съставът на ВКС намира, че в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е поставен материалноправен или процесуален въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да обуславя допускането на касационното обжалване. Цитираната от частния жалбоподател практика на ВКС е относима към прилагането на разпоредбата на чл.300 ГПК за задължителната сила на присъдата на наказателния съд, докато в случая, производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключването на друго гражданско дело, решението по което е от значение за правилното решаване на спора. Извършеното деяние, противоправността и виновността на дееца евентуално биха били зачетени в производството по преюдициалния спор за нищожност на сключения договор. Проверката на правилността на определението за спиране на производството по делото се извършва единствено с оглед на предпоставките по чл.229 ГПК, т.е. доколко произнасянето по спора по делото, послужил като основание за спиране, е от значение за решаването на спора по спряното дело. По тези съображения касационното обжалване не са допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд