Определение № 1000 от 04.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1862/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. И. Д., А. И. Д., В. К. Р., Г. А. Б., К. Х. Й., Х. К. Й., Н. З. Й., С. Д. В. и П. Д. Д.- Ж., всички представлявани от адв. А., срещу решение № 1167 от 08.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 88/2023 г. на Окръжен съд- Бургас, с което е потвърдено решение № 1920 от 09.09.2022г, постановено по гр.д. № 8368/2021 г. на Районен съд-Бургас, с което предявените от жалбоподателите срещу Х. В. Х., Ц. В. Б., Т. С. Р., М. С. Р., С. Д. К., Н. Г. К., Р. Ж. Х. и ”Ученически отдих и спорт“ ЕАД искове за прогласяване нищожността на Решение № II-75/20.08.2019г., постановено по в. гр. дело № 1447/2018г. на ОС Бургас, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, а именно – в производството по съдебна делба между страните по настоящото дело – физически лица по гр. дело № 1100/2016г. на РС Несебър, предмет на въззивната проверка, е участвало и ответното дружество – при условията на главно встъпване по реда на чл.225, ал.1 от ГПК, и е бил разгледан предявеният от него установителен иск за собственост на делбения недвижим имот, подсъден на първа инстанция на ОС Бургас, в нарушение на правилата за родовата подсъдност, като неоснователен. Жалбоподателите считат, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано- касационни основания по чл.281,т.3 от ГПК. Поддържат, че е неправилен извода на съда, че допуснатото главно встъпване в производство за делба не е порок водещ до нищожност на постановеното решение. Поддържат, че делбеното производство е особено исково производство, което се води по специални правила и в което трябва да участват всички съсобственици. Особена е и предвидената подсъдност на делото. В случая поддържат, че в производството по дела, по което е постановено оспореното като нищожно решение, не е следвало да бъде допуснато главно встъпване и не е следвало да бъде приет за съвместно разглеждане предявеният от встъпилото лице иск, тъй като неговата родова подсъдност е обуславяла подсъдност на окръжен съд. Поддържат, че едно съдебно решение следва да се приеме за нищожно, ако страда от съществени пороци, свързани с надлежността на компетентния съд, пределите на неговата правораздавателна власт и формата на постановеното решение. Жалбоподателят моли решението на Окръжен съд- Бургас да бъде допуснато до касация, да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 124, ал.1 вр. чл.270, ал.2 от ГПК, евентуално делото да бъде върнато за раглеждане от друг състав на въззивния съд.

В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите сочат, че решението е очевидно неправилно, тъй като е постановено при грубо нарушение на логическите правила, доколкото не е държана сметка за правилата за определяне на родовата подсъдност при иск за делба, като по делото е допуснато и обективно съединяване на установителни искове за установяване на право на собственост към минал момент. Поддържат, че са налице и основанията за допускане до касация по чл.280, ал.1 т.1 и т.3 от ГПК като поставя следните въпроси:

1.Допустимо ли е обективно съединяване на иск за съдебна делба и установителен иск за право на собственост към минал момент от главно встъпило лице по делото ?

2. Каква следва да е родовата подсъдност по дело за съдебна делба, когато в неговите рамки е допуснато обективно съединяване с установителен иск за право на собственост към минал момент от главно встъпило лице ?

3.Какъв порок на съдебното решение представлява неспазване на изискванията за родова подсъдност ?

Ответникът по касационната жалба, ответник в производството „Ученически отдих и спорт“ЕАД, чрез адв. Г. депозира отговор на касационната жалба, с който оспорва обжалваното решение да е очевидно неправилно. Възразява, че постановените въпроси в изложението за допускане до касационен контрол не отговарят на изискванията на чл.280, ал.1 от ГПК и че изводите на въззивния съд не противоречат на съдебната практика. Ответникът по жалбата моли решението на ОС-Бургас да не бъде допускано до касация. Претендира разноски по делото.

Останалите ответници Х. В. Х., Ц. В. Б., Т. С. Р., М. С. Р., С. Д. К., Н. Г. К., Р. Ж. Х. не вземат становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Установява се по делото, че ищците А. И. Д., А. И. Д., В. К. Р., К. Х. Й., Г. А. Б., П. Д. Д. Ж., Х. К. Й., Н. З. Й. и С. Д. В., всички представлявани от адв. В. А. са предявили иск против ответниците Х. В. Х., Ц. В. Б., Т. С. Р., М. С. Р., С. Д. К., Н. Г. К., Р. Ж. Х. и „Ученически отдих и спорт“ ЕАД с предмет обявяване на нищожността и обезсилване на Решение № II- 75 от 20.08.2019г., постановено по гр.д.№ 1447/2018г. по описа на Окръжен съд- Бургас. Ищците са твърдяли, че пред РС- Несебър е било образувано гр.д. № 1100/2016г. за делба на недвижим имот. В делбеното производство било отправено искане по чл.225, ал.1 ГПК за главно встъпване на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД като молбата била уважена. Твърдяли са, че „Ученически отдих и спорт“ ЕАД предявило установителен иск за собственост върху делбения имот. Ищците са твърдяли, че с разглеждането на установителния иск в делбеното производство е било допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е била съобразена родовата компетентност на съда да разгледа иска, който порок е годен да обуслови обезсилването на постановеното Решение № II- 75 от 20.08.2019г. Според ищците поради особения характер на делбеното производство искът за делба винаги бил родово подсъден на районния съд като първа инстанция. Било недопустимо обективното съединяване на иска за делба с установителни искове за установяване право на собственост към минал момент, съгласно разрешението, дадено с т.3 на ТР № 3 от 19.12.2013г. по т.д.№3/2013г. на ОСГК на ВКС. Според ищците, поначало в делбеното производство не е следвало да се допуска главното встъпване на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, респективно- да се допуска обективното съединяване на исковете, доколкото се променял изцяло характерът на правния спор. Поддържали са, че неспазването на правилата на родовата подсъдност е винаги съществено нарушение, за което на основание чл.269 ГПК съдът следи служебно. Поддържали са, че неспазването на императивните правила на ГПК води до нищожност на постановения правен акт, като в случая са нарушени принципа за служебното начало, принципа за равенство на страните, тъй като съделителите са били лишени от възможността спорът им с дружеството да бъде пререшен от Апелативен съд- Бургас като втора инстанция. Ищците са уточнили, че претендират прогласяване нищожността на Решение № II- 75 от 20.08.2019г., постановено по гр.д.№ 1447/2018г. по описа на Окръжен съд Бургас.

За да постанови своето решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че по гр.д.№1100/16 г. по описа на РС- Несебър е бил предявен иск за делба на недвижим имот. По делото е била депозирана молба от „Ученически отдих и спорт“ ЕАД за главно встъпване, като наред с това е бил предявен и установителен иск за собственост от дружеството срещу съделителите- физически лица, за установяване правото на собственост на дружеството върху делбения имот, ведно с построената в североизточната част на имота двуетажна сграда. С определение № 1737/6.10.2017г. по ч.гр.д.№1237/2017 г. на ОС- Бургас е било допуснато главно встъпване на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД в производството по гр.д.№1100/2016г. на РС- Несебър. Така, в делбеното производство е бил разгледан и установителния иск за собственост на главно встъпилата страна. С решение №71 по гр.д.№1100/16 г. РС- Несебър е уважил установителния иск на главно встъпилата страна „Ученически отдих и спорт“ по отношение на поземления имот и е отхвърлил иска на физическите лица за допускане на делба между тях по отношение на този имот. Със същото решение районният съд е отхвърлил установителния иск на главно встъпилата страна относно собствеността на сградата. С решение № II- 75 от 20.08.2019г., постановено по гр.д.№ 1447/2018г. по описа на ОС- Бургас, първоинстанционното решение е било потвърдено и това решение е влязло в сила.

По същество въззивният съд е приел, че по делото се иска да бъде установена нищожност на съдебно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Бургаският окръжен съд е приел, че искът е допустим, но неоснователен. Посочил е, че за да бъде прието едно съдебно решение за нищожно следва да се установи,че волята на съда не е надлежно формирана- решението не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен съдебен състав, постановено е извън правораздавателната власт на съда, не е в писмена форма или не е подписано съобразно изискванията на чл.236, ал.3 ГПК, или ако е формирана воля, тя е абсолютно неразбираема. Горният извод е обосновал с мотивите на ТР №1/2012г. по тълк.д.№1/2011г. на ОСГТК на ВКС. Приел е още, че евентуалното неспазване на изискванията за родова подсъдност би могло да представлява съществено процесуално нарушение, поради липсата на положителна процесуална предпоставка за разглеждане на иска от съда, който го е постановил, но не води до нищожност, а до недопустимост на съдебния акт. Отстраняването му се осъществява по реда на обжалването на акта по реда на инстанционния контрол. Посочил е още, че съгласно трайно възприетото в съдебната практика решение, намерило израз в мотивите на т.9б от ТР №1 по тълк.д.№1/2019г. на ОСГТК, главното встъпване е процесуална фигура, при която се съединяват за общо разглеждане и безпротиворечиво решаване в едно и също исково производство предявен иск с исковете, които претендиращото главно встъпване лице предявява срещу ищеца и ответника по първоначално предявения иск и с които то претендира за себе си изцяло или отчасти същото гражданско право, което е предмет на първоначалния иск.Според въззивния съд това мотивира извод, че няма пречка в особеното исково производство за делба да бъде допуснато главно встъпване, когато трето лице претендира самостоятелни права върху вещта, предмет на делбата. В случая по отношение на предявения от главно встъпващото лице иск не намират приложение общите правила за родова подсъдност и именно по тази причина разпоредбата на чл.225 ГПК не въвежда като изискване за последващото обективно съединяване на искове в хипотезата на главно встъпване, те да подлежат на разглеждане от един и същи съд. Приел е, че ТР №3 от 19.12.2013г. по гр.д. № 3/2013г. на ОСГК на ВКС, т.3 е неотносима към конкретния казус, тъй като въззиваемото дружество не твърди да е придобило правото на собственост от първоначален съделител. Приел е, че предявеният от главно встъпилото лице установителен иск не е такъв за установяване на правото на собственост към минал момент и няма пречка този иск да бъде съединен с иск за делба. По изложените съображения въззивният съд е приел, че предявеният иск за нищожност на съдебно решение е неоснователен и е потвърдил първоинстанционното решение.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

За да бъде допуснато до касация въззивно решение следва да се установят предпоставките за касационна проверка съгласно чл. 280, ал. 1- ал.2 ГПК. В разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК са предвидени директните предпоставки за допускане до касационен контрол на обжалвано въззивно решение. Съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставка за допускане до касационен контрол на въззивно решение е касаторът да е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Съгласно ТР № 1/2009 г по т.д. № 1/2009г на ОСГТК на ВКС, т.1, този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. При формулирането на такъв въпрос, представляващ обща предпоставка за допускане до касация на въззивно решение, на следващо място следва да се установи, че въпросът е разрешен от съдът в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, с практиката на ВКС, с акт на Конституционния съд на Република България или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.

При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо.

Поставените от настоящите касатори въпроси не покриват общата предпоставка за допускане на решението до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са обуславящи правните изводи на въззивния съд и не са мотивирили отхвърлянето на предявения иск.

Какъвто и отговор да даде на поставените въпроси касационният състав той не би довел до извод за нищожност на решението на Окръжен съд – Бургас по в.гр.д. № 1447/2018г. Това е така, защото основанията да се приеме едно съдебно решение за нищожно са посочени в задължителната съдебна практика, а именно в ТР № 1/2012г по т.д. № 1/2011г на ОСГТК на ВКС. В посоченото тълкувателно решение е прието, че е нищожно това съдебно решение, което е постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение. При така посочените основания за нищожност на съдебно решение без значение са отговорите на поставените от касаторите правни въпроси. Отговорите на тези въпроси не биха довели до извод, че оспореното като нищожно съдебно решение по в. гр.д. № 1447/2018г по описа на Окръжен съд- Бургас е постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не е в надлежната писмена форма, че е неразбираемо или неподписаното от състава, който го е постановил. След като отговорите на поставените въпроси не касаят основанията за нищожност на съдебно решение следва да се приеме, че тези въпроси не са обуславящи изводите на съда, неотносими са към предмета на спора и не представляват правни въпроси, отговарящи на изискванията, които чл.280, ал.1 от ГПК поставя към общото основание за допускане до касация на въззивното решение. Твърдението на жалбоподателя- ищец е за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от съда, разглеждащ иска за делба и постановил твърдяното за нищожно съдебно решение. Трайна е съдебната практика, че нарушаването на императивна материалноправна или процесуалноправна норма при постановяване на съдебно решение може да доведе до неговата недопустимост или неправилност, но не и до нищожността му / решение 15/26.01.2015 г. по гр. д. № 3298/2014 г. на I г. о. и др./, която практика е съобразена от въззивния състав при проверката на правилността на решението на Бургаски районен съд по гр.д. № 8368/2021г.

Отделно от изложеното съдебният състав следва да посочи, че първият от поставените правни въпроси е обусловен от фактическите твърдения на ищците по делото, а не е правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил решаващата воля на съда. Отговорът на този въпрос е предпоставен от твърдението на ищците, че в делбеното производство е разгледан иск за установяване на права към минал момент, а по делото се установява, че главно встъпилото лице е предявило иск за установяване на права не към минал момент, а към момента на предявяването на иска. Ето защо, този въпрос няма характер на правен и обуславящ изводите на съда, въз основа на които е отхвърлил иска на касаторите. Същото се отнася и до втория въпрос, който няма общо с установеното по делото, а е във връзка с твърденията на ищците за предмета на търсената от главно встъпилото лице искова защита.

По отношение на последния въпрос съдебният състав приема, че по отношение на това какъв порок представлява несъобразяване на родовата подсъдност на предявен иск и разглеждането му от родово некомпетенен съд е налице задължителна съдебна практика. С ППВС № 1/1985г, т.9 е посочено, че разглеждането на спор, родово неподсъден на сезирания съд води до недопустимост на решението и същото подлежи на обезсилване. Недопустимо е съдебното решение, което е постановено по дело, което не отговаря на изискванията за надлежно сезиране на съда, когато спорът е разрешен при липса на положителна или при наличие на отрицателна процесуална предпоставка. Предявяването на иска пред съда, на който делото е подсъдно по правилата на родовата и на местната подсъдност е процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск, поради което нейното несъобразяване би могло да доведе до недопустимост, но не и до нищожност на постановеното съдебно решение.

С оглед изложените мотиви настоящият състав на Върхавния касационен съд приема, че поставените от касатора въпроси не покриват изискванията на правни въпроси, представляващи общата и специални предпоставки за допускане до касация на обжалваното съдебно решение по реда на чл.280,ал.1, т.1-3 от ГПК. На това основание решението на Окръжен съд- Бургас не следва да бъде допуснато до касационно разглеждане.

По отношение оплакването за очевидна неправилност на въззивното решение като основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК - настоящият съдебен състав намира, че оплакването е неоснователно. Очевидната неправилност представлява квалифицирана форма на неправилност, различна от неправилността като основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на материалния или процесуалния закон или да е явно необосновано и съответният порок да може да бъде установен пряко от акта, без да се налага обсъждане на мотивите му. Такава неправилност по делото не се установява, поради което не може да се приеме, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно.

С оглед гореизложените съображения съдът намира, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба претендира направените разноски по делото и представя доказателства за реално заплатени за адвокатска защита 1000лв. Сумата следва да бъде възложена върху касаторите за заплащане.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.