Определение № 354 от 04.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 821/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], чрез адвокат Ф. М. против решение № 285 от 17.11.2015 г., постановено по в. гр. д. № 356/2015 г. на Апелативен съд - Велико Т., с което е отменено решение № 115 от 12.03.2015 г. и решение № 184 от 15.04.2015 г. по гр. д. № 1056/2014 г. на Окръжен съд - Русе и вместо него е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу „Мюсюлманско изповедание“, [населено място] иск за заплащане сумата от 43 500 лв. - частично от сумата 140 661, 40 лв., представляваща стойността на извършени подобрения в имот, предмет на договор за наем от 01.10.2003 г., ведно със законната лихва върху тази сума. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на решението. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен. С касационната жалба се представя и изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване. Ответникът по касация „Мюсюлманско изповедание“,, [населено място], чрез адвокат К. С. излага становище, че не са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване и оспорва жалбата по същество, в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. Досежно този въпрос следва да е обоснован и изпълнен един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280, ал.1, т. 1, 2 и 3 ГПК. В случая тези изисквания на закона са изпълнени по отношение на следния доуточнен от настоящия съдебен състав правен въпрос, а именно: „ От кой момент става изискуемо вземането и започва да тече погасителната давност за извършени подобрения в чужд имот при прекратен договор за наем по иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД?“ По отношение на този въпрос е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с приетото в задължителната съдебна практика обективирана в Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС. На жалбоподателя следва да бъде указано в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 870 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение