Определение № 46 от 12.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2845/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. К. Д. от [населено място] и [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 144 от 19.03.2013 г., постановено по в. т. д. № 111/2013 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото решение, след частична отмяна на решение № 189 от 08.08.2012 г. по гр. д. № 45/2012 г. на Кърджалийски окръжен съд, е признато за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК съществуването на вземане в полза на Д. А. Д. към К. К. Д. и [фирма] в размер на 30 000 евро, произтичащо от запис на заповед, издаден на 10.10.2006 г. от К. Д. и авалиран от [фирма], предмет на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2018/2010 г. на Кърджалийски районен съд, ведно със законни лихви и разноски, и на основание чл.78, ал.1 ГПК са присъдени разноски на ищеца в размер на 8 570.50 лв. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторите молят за отмяна на решението и за отхвърляне на иска по чл.422, ал.1 ГПК с присъждане на разноските. Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с цитирана задължителна практика на ВС и ВКС по следните значими за изхода на делото въпроси: „Следва ли въззивният съд, ако е констатирал нарушение от страна на първата инстанция относно разпределението на доказателствената тежест и приемайки, че доказването на каузалната сделка следва да бъде в тежест вече на ответника, да се произнесе, без да състави доклад по делото, съдържащ новото разпределение на доказателствената тежест, и да даде указания на страната във връзка с това ново разпределение; При направено възражение от страна на ответника пред първата инстанция, че съществува каузално отношение, следва ли да бъде указано от съда в каква степен е необходимо да бъде конкретизирано от страната, в чиято тежест е разпределено да го докаже; Следва ли въззивната инстанция да се произнесе без да обсъди в отменителното си решение мотивите на първата инстанция, които е приела за незаконосъобразни, да укаже в какво се състои тяхната незаконосъобразност, както и направените от страните възражения и доводи с оглед защитаваната от тях позиция; Следва ли въззивната инстанция, ако е приела, че ответникът в производството по чл.422 ГПК не е направил възражение за каузална сделка, да приеме, че ищецът няма задължение за посочи каузалното отношение, по повод на което е издаден записът на заповед, и да възложи доказателствената тежест на него. В писмен отговор по чл.287 ГПК ответникът по касация Д. А. Д. от [населено място] изразява становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, Пловдивски апелативен съд е приел, че записът на заповед, въз основа на който е издадена оспорената с възражение по чл.414 ГПК заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 2018/2010 г. на Кърджалийски районен съд, е редовен от външна страна и удостоверява възникването на заявеното в заповедното производство парично вземане на ищеца Д. А. Д. за сумата 30 000 евро към ответниците К. К. Д. и [фирма] в качеството им съответно на издател и на авалист по записа на заповед. Въззивният съд е счел за неправилен извода на първата инстанция за неоснователност на иска по чл.422, ал.1 ГПК поради липса на ангажирани от ищеца доказателства за наличие на каузално правоотношение, по повод на което е издаден записът на заповед. Изложил е съображения, че след като ищецът – кредитор се е позовал на абстрактния характер на записа на заповед и длъжникът не е твърдял и доказал връзката на записа на заповед с друго каузално правоотношение, ищецът не носи тежестта да доказва каузално правоотношение като предпоставка за съществуването и за размера на претендираното вземане. Касаторите са обосновали приложното поле на касационното обжалване с няколко въпроса, част от които се свеждат до предмета на делото и разпределението на доказателствената тежест в производството по чл.422 ГПК при предявен иск за съществуване на парично вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Поради формирана при действието на чл.290 ГПК противоречива съдебна практика с разпореждане от 13.06.2013 г. на Председателя на ВКС е разширен предмета на образуваното с разпореждане от 11.02.2013 г. тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС с включване на въпроса „Какъв е предметът на делото и как се разпределя доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл.422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед”. Посоченият въпрос инкорпорира в съдържанието си част от формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, което налага производството по делото да бъде спряно на основание чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното и на основание чл.292 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,