Определение № 175 от 26.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 107/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „ПРИНТ МЕДИА“ ООД срещу определение № 813/18.10.2023г. по к.т.д. №1366/2023г. на ВКС, 1 т.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на „Принт медиа“ ООД срещу решение № 1962/19.04.2023 г. по в. гр. д. № 13993/2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение на Софийски районен съд за отхвърляне на предявен от дружеството иск по чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за сумата от 6 522 лв. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че не могат да бъдат споделени мотивите на съда, че спорът е търговски, тъй като претенцията е за осъждане на адвокатско дружество да върне възнаграждението, което е получило за неосъществено процесуално представителство. Жалбоподателят сочи, че независимо от търговското качество на касатора, спорът е гражданскоправен, тъй като договорът за адвокатска услуга съдържа елементи на договор за изработка и на договор за мандат, като правоотношенията се уреждат от специалния Закон за адвокатурата и чл. 286 ТЗ не намира приложение. Квалифицирането на тези отношения като търговски заради качеството търговец на една от страните според жалбоподателя е несъстоятелно. Предвид горното претендира отмяна на обжалваното определение. Настоящият състав на ВКС като обсъди доводите на частния жалбоподател и материалите по делото, намира следното: Съдът е бил сезиран от „Принт медиа“ ООД с иск за осъждане на Адвокатско дружество „Неврокопски и партньори“ да му заплати на основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД сума в размер на 6 522 лв. поради неосъществено процесуално представителство по защита правата на ищеца върху сграда и терен в [населено място]. С обжалваното определение ВКС, състав на I т.о., е оставил без разглеждане като недопустима подадената от „Принт медиа“ ООД касационна жалба срещу решение № 1962/19.04.2023 г. по в. гр. д. № 13993/2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение на Софийски районен съд за отхвърляне на иска, с мотиви, че е налице функционална обвързаност на вземането с търговското качество на касатора предвид разпоредбата на чл. 286, ал. 1 ТЗ. Твърдяната да е уговаряна, но неосъществена адвокатска услуга била с цел защита права на ищцовото дружество върху недвижим имот, а в предмета на дейност на дружеството е включено и извършването на сделки с недвижими имоти, поради което целената адвокатска услуга е във връзка с осъществяваната от дружеството търговска дейност, което обуславя търговския характер на възникналия между търговеца и адвокатското дружество спор. Прието е, че размерът на претенцията е под прага за касационно обжалване от 20 000 лв., регламентиран в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, и атакуваното въззивно решение не подлежи на касационното обжалване. Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законово установения срок, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, имащи обуславящо значение за иска за собственост. Налице е практика на ВКС, че понятието търговско дело по смисъла на чл. 280, ал. 3 ГПК не е идентично с „търговски спор” по смисъла на глава 32 от ГПК, както и че процесуалният ред, по който се разглежда делото (общ или по реда на особеното производство по търговски спорове) не е установен от закона критерий за разграничаване на делата на граждански и търговски. При преценка относно характера на делото, а оттам и касационната обжалваемост на постановения акт съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, се приема, че търговски характер имат освен споровете по чл. 365, ал.1 ГПК, и делата, претенциите по които произтичат от търговска сделка (реално изпълнение или репариране на вредите от неизпълнението), или от нейното разваляне, прекратяване, недействителност и др. Търговският закон не съдържа изчерпателна регламентация на всички търговски сделки, но дефиницията за търговска сделка по смисъла на Част трета от ТЗ се извежда от предвидените в чл. 286, ал. 1 и ал. 2 ТЗ критерии - обективен и субективен. Обективните /абсолютни/ търговски сделки са лимитативно изброени в чл. 1, ал. 1 ТЗ, но търговски характер на сделката е налице и тогава, когато е сключена от търговец и е свързана с упражняваното от него занятие - т.нар. субективни /относителни/ търговски сделки. Законодателят въвежда и оборима презумпция за квалифициране на сделката като търговска в разпоредбата на чл. 286, ал. 3 ТЗ - достатъчно сделката да е сключена от търговец, за да се счита, че е свързана с неговото занятие. Квалификацията на иска по чл. 55, ал.1, пр.2 ЗЗД не определя делото като гражданско, тъй като спорът касае правна последица от договор, сключен от търговец и свързан с дейността му по занятие. Така очертаният предмет на спора обуславя търговския характер на делото, за което определящи са търговското качество на сключилата го страна и целта на договора, а не приложимостта на разпоредбите на ЗЗД или друг закон към сделката и последиците й. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в опр.№202/21.03.2023г. по т.д.№309/2023г., 1 т.о., опр.№ 35/24.01.2022г. по ч.т.д.№2680/2021г., 2 т.о. и др. Обжалваното определение се явява в съответствие с възприетото от ОСГТК на ВКС в Тълкувателно решение № 3/2019 г. разграничаване на гражданските и търговски дела при дефиниране необжалваемостта на постановени по тях въззивни решения в зависимост от обективния критерий - паричната оценка на предмета на съответното дело, като въведеният имуществен праг за допустимост на касационното обжалване не е обусловен от изискване за търговско качество и на двете страни по сделката, от която произтича правният спор. С оглед гореизложеното настоящият състав на ВКС намира, че се касае за търговско дело по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, като цената на иска е под 20 000 лв., поради което въззивното решение не подлежи на касационен контрол и обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от горните съображения, ВКС, състав на 2 т.о.