Определение № 47 от 14.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5038/2013 г.

П. „П.. А. З.”, [населено място] е подала касационна жалба против решението по гр. д. № 937/2013 г. на Варненския окръжен съд и приложила изложение на основанията за допустимост на касационната жалба. Ответницата по жалбата, ищца по делото, Л. Б. от [населено място] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и жалбата е неоснователна. След проверка, касационният съд установи следното: Варненският окръжен съд, с обжалваното решение, постановено на 29. 04. 2013 г., е потвърдил решението на Варненския районен съд по гр. д. № 5781/2012 г., с което е отменено като незаконосъобразно уволнението на Б. по заповед от 27. 03. 2012 г., извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, тя е възстановена на работа като „чистач/хигиенист” и е осъдена ПГТ „П.. А. З.” да й заплати сумата 2100 лв. обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение и 450 лв. разноски по делото. Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционншия съд и изложил свои съображения за незаконност на извършеното уволнение поради нарушаване на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Съдът се е позовал на безспорните обстоятелства по делото, че работодателят не е поискал мнение на ТЕЛК относно здравословното състояние на ищцата, не е поискал и разрешение от Инспекцията по труда за нейното уволнение. Съдът е посочил, че само на това основание уволнението следва да бъде отменено без да се разглежда спора по същество, съгласно чл. 344, ал. 3 КТ. Искането на жалбоподателя за допускане на касационно основание е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, но изложението не съдържа формална конкретизация на правни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл и които са разрешавани противоречиво от съдилищата или са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Изложението не съдържа и правни съображения по такива въпроси. По същество, искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, се основава на оспорване доказателствените изводи на решаващия съд. Твърди се, че работодателят поради липса на медицински познания не е могъл да знае дали ищцата страда от хронично психично заболяване или се касае за временно разстройство на здравето й поради невротични разстройства, както и че той изобщо не е знаел за тези здравословни проблеми на ищцата, която е отказала да даде сведения и представи документация. Тези възражения са били обсъдени от въззивния съд, който не ги е възприел за основателни, тъй-като по делото е безспорно установено, че преди уволнението към трудовото досие на ищцата са приложени болнични листове, които са дали информация за здравословното състояние на ищцата и при възникналото колебание или съмнение от страна на работодателя, той е следвало да действа съобразно закона като се обърне за мнение и разрешение към специализираните органи – ТЕЛК и Инспекцията по труда. Решаващият съд е обсъдил задълбочено медицинската експертиза по делото и на основата на нейното заключение и обсъждането на нормативната уредба е приел, че заболяването на ищцата е психично заболяване. Възраженията на жалбоподателя срещу тази констатация на съда не могат да бъдат основание за допускане на касация, защото това е доказателствен извод, а не - разрешаване на правен въпрос. По изложените съображения Върховният касационен съд